Институционализиран расизъм

188
АЕЖ-България

Според МВР и Прокуратурата на Република България да наричаш човешки същества  „животни”,  „боклуци”, „мангали” и „получовеци”, призовавайки те да бъдат приети от обществото като „лични врагове” на страниците на високотиражен ежедневник не представлява престъпване на закона по смисъла на чл. 162 (1) от Наказателния кодекс.
Това става ясно от отговор на Столичната дирекция на МВР на сигнал на АЕЖ-България до Софийската районна прокуратура, подаден по повод статията на Кеворк Кеворкян „Боклуци”, публикувана в печатното и онлайн изданието на в. „Стандарт”.

Отговорът на МВР затвърждава позицията на институциите по казуса. Припомняме, че журналистът и член на организацията Спас Спасов сезира прокуратурата по същия повод и наскоро получи отговор от Ангел Ангелов, директор на Главна дирекция „Национална полиция“, гласящ, че след „задълбочена проверка” по случая не е и установено престъпление от общ характер.

От гледна точка на демократичното разделение на властите изглежда учудващо, че сигналите, изпратени до прокуратурата, получават отговори от структурите на МВР – при колективния сигнал на АЕЖ-България писмото е подписано от анонимен началник в Столичната дирекция на МВР, а в случая на Спас Спасов – от горепосочения директор на Главна дирекция „Национална полиция”.  Говорителят на Софийската районна прокуратура Руси Алексиев обясни това с вътрешноведомствен организационен акт – съвместна инструкция на главния прокурор и министъра на вътрешните работи, според който когато в хода на дадена проверка се установи, че не е извършено престъпление от общ характер, преписката се прекратява от проверяващия орган и се архивира при него.

Не за първи път българските правораздавателни институции отхвърлят жалба на АЕЖ-България срещу расистки и дискриминационен език в българските медии. През януари 2012 г. сезирахме Главната прокуратура за заглавието „Новите в ЦСКА: Исландец, швед и две чернилки”, излязло на челната страница на в. „7 дни спорт”. Тогава прокуратурата посочи, че деянието не представлява подбудителство към омраза и дискриминация, съгласявайки се с главния редактор на изданието, според когото заглавието е пример за „уличен жаргон” и „хулигански език”. Позицията на институцията беше потвърдена и след обжалване.

АЕЖ-България ще последва примера на Спас Спасов и ще обжалва решението по казуса „Кеворкян”. Намираме, че липсата на отговорна реакция от страна на българските  правораздавателни институции при откровени прояви на расизъм и слово на омразата в публичното пространство е изключително опасна. АЕЖ се съмнява, че в казуси като този  МВР и прокуратурата изобщо познават и следват конституционните норми на РБ и международните договори и Конвенции, ратифицирани от България. Изразяваме и нашите опасения, че с тази липса на разпознаване на езика на омразата и неговите прояви, правораздавателните институции на практика съдействат за разпространението и превръщането му в публична норма въпреки Конституцията. Въпросното неглижиране и незабелязване от страна на правоохранителните органи на опасностите от публичната употреба на езика на омразата  води до създаване на благоприятна среда за пропаганда на расизъм и етническа омраза и може да се окаже подбудителство към последващи престъпления.