Изобразяване на ужаса

106

Войни, атентати, земетресения, наводнения са навсякъде около нас. Репортерите на място са първите свидетели на човешката драма. С какви изображения ще ни представят всяка история и до коя струна на сетивността ни ще се докоснат – състрадание или сеирджийство, зависи от редакторите в нюзрума.

По избора за изобразяването на ужаса в медиите разговаряхме с Франческо Мартино, редактор в Osservatorio sui Balcani e Caucaso и Мерим Тенев, редактор в сутрешния блок на БНТ.

Водещите медии имат утвърдена политика, въпреки че няма общовалидни правила. Например Би Би Си позволява кадри от войни, атентати и други терористични действия, “ако това обогатява новината и е в интерес на публиката”. Лондонският в. “Таймс” оставя преценката на водещия на броя редактор. Сайтът за гражданска журналистика GlobalVoices има най-изчерпателен списък за публикуване на подобни видео и снимки. Катарската “Ал джазира”, иначе широко хвалена за алтернативната си гледна точка, изобщо не е публикувала наръчник за етичните и професионалните си стандарти по тази тема. Практиката и у нас показва, че редакторите взимат решенията съобразно опита и усета си, посочва Мерим Тенев. “Понякога, особено в телевизията, където натискът на времето е най-осезателен, се допускат грешки”, казва той и припомня трагедията в Охридското езеро от 2009 г. При преобръщането на кораба “Илинден” тогава загинаха 15 българи. Първата новина в телевизията, в която Тенев работел тогава, била монтирана с кадри от световния видеообмен. В бързината репортерката не забелязала, че в кадър влизат плуващи в езерото тела.

“Въпросът за ужасяващите кадри като оръжие има и друго измерение”, допълва Франческо Мартино. Когато говорим за визуализация на терора, примерът пар екселанс е кървавият конфликт между Израел и палестинците. “Защо не приемем, че палестинците, като далеч по-слаба страна, използват като оръжие собствената си разруха, за да приковат вниманието на света върху страданията на народа си, точно както са направили българите по време на Априлското въстание”, казва Мартино. Според него подобни изображения са полезни за читателя, ако носят допълнителна, но свързана с конкретната история, информация.

В други случаи тази информация може да вредят на журналистическата история, “защото кадрите са много по-силни от думите и могат да отклонят вниманието на публиката към съвсем друг ъгъл, който не е най-важният”. С развитието на социалните мрежи онлайн редакторите се сблъскват и с друг, неочакван проблем, допълва Тенев. В мрежата циркулират множество интересни клипове или снимки, които даден редактор решава, че е полезно и интересно да присъстват в сайта му. Неочаквано обаче забавно клипче например с деца, превърнали хола в апартамента си в огромен басейн, “може да подхвърли идеи у децата на нашите читатели”, казва Тенев.

Предаването бе излъчено на 5 август, 2014 г.