Ида Еклунд Линдвал работи по темата за прокремълската дезинформация в звеното за борба с дезинформацията на Европейската служба за външна дейност като представител на Министерството на външните работи на Швеция. Тя е един от лекторите на предстоящата конференция „Европа срещу дезинформацията: реална заплаха ли е кривата краставица за европейския проект”, организирана от АЕЖ-България на 9 ноември. Дни преди събитието, разговаряме с г-жа Линдвал за мерките, които ЕС предприема в борбата с т.нар. фалшиви новини, както и за работата на нейното нетрадиционно звено в рамките на европейските институции.
Регистрирайте се безплатно за конференцията тук.
Напоследък определянето на новини като „фалшиви” се превърна в широко разпространен феномен. Как звеното за борба с дезинформацията на Европейската служба за външна дейност дефинира дезинформацията и какъв е подхода ви спрямо нея?
Лично аз не одобрявам концепцията „фалшиви новини”, тъй като тя се използва за популярен и не можем да го подминем. Ние използваме термина дезинформация, защото той представлява доста по-добро обяснение на проблема, за който говорим. Подходът ни е просто да посочваме дезинформацията и да я опровергаваме с факти, нищо повече.
За звеното за борба с дезинформацията на Европейската служба за външна дейност се разчу в България след като наскоро създадохте база данни на дезинформацията в Европа. Разкажете ни малко повече за историята и дейността ви.
Ние сме специално звено създадено с решение на всички лидери на страните членки на ЕС през 2015 г. Повечето от нас сме командировани национални експерти, т.е. нашите страни покриват разходите за нас. Към момента ние нямаме делегиран бюджет – работата, която вършим, е основана на мрежа от доброволци, които събират дезинформационни материали на майчините си езици и ни ги пращат ежеседмично. След това ние анализираме, проверяваме и обобщаваме тенденциите на седмицата в нашия дезинформационен обзор. Само трима души от нашия четиринайсетчленен екип е занимават с дезинформацията, повечето ми колеги са ангажирани със стратегическите комуникации на европейските политики.
Как функционира тази мрежа? Кой може да се присъедини към нея и как?
Повечето ни сътрудници са неправителствени организации, тинк-танкове и журналисти, но и държавни служители и ангажирани граждани. Всеки може да се присъедини, обикновено се срещаме на живо или по скайп с новите участници, които не познаваме, за да се запознаем с тях и да ги информираме. Ако искате да се присъедините, просто ни пишете на [email protected]!
Според някои критици вашето звено е създадено с цел да се бори с руската пропаганда чрез контра-пропаганда…Как бихте коментирали тези твърдения?
Ние не се занимаваме с контра-пропаганда. Просто си запазваме правото да посочваме лъжите и да ги оборваме с факти. По отношение на про-кремълската дезинформация, наблюдаваме ясен модел и стратегия.
Коя е най-нелепата фалшива новина за ЕС, на която сте попадали в рамките на работата Ви?
Труден избор, те са толкова много! Но тъй като сме на тема България, ще дам пример от България – че ЕС забранява снежните човеци, тъй като може да бъдат сметнати са расистки. https://euvsdisinfo.eu/snowmen-are-racist/
Само от Русия ли идва дезинформацията, с която се сблъсквате, или от други страни?
Ние я наричаме про-кремълска дезинформация, за да почертаем специално, че става въпрос за манипулативни наративи, които се появяват на различни езици и в различни държави, но това са същите наративи, разпространявани от Кремъл чрез разнообразните канали, с които разполагат. До сега сме събрали примери на 18 различни езика.
Според вас, чия е отговорността за противодействие на дезинформацията, която залива новинарския поток?
Отговорността е на всички нас. Журналистите, които трябва да отделят необходимото време за проверка на факти и спазване на журналистическите принципи. Държавите, които трябва да инвестират в медийна грамотност, в свободни медии и да анализират рисковете, свързани със собствените си слабости, за да намерят най-адекватните отговори според своя собствен контекст. ЕС, който трябва да показва ясно, че всички демократични страни са обект на атака. Това не е случайност и ние трябва да създаваме чувствителност към наративите, целящи подриване на демокрацията. И хората като цяло, които трябва да са медийно грамотни и да мислят, преди да споделят. Всички трябва да поемем отговорността и да действаме заедно, за да защитим нашите демократични общества. Те не са даденост и са нещо, за което си заслужава да се бориш.
