Точно преди седмица, на 13 февруари, получих съобщение във Facebook от братовчедка ми. Пращаше ми линк към някакъв материал. Тъй като в момента съм в чужбина, поддържаме връзка главно през социалната мрежа. Братовчедка ми, изключително интелигентна, будна и образована жена на 27 години, редовно ми изпраща интересни статии и видеоклипове. Тъй като в онзи момент имах доста за учене, само отворих статията, за да видя за какво иде реч. Когато видях името на самия сайт (paralelnews.bg) и заглавието на материала, веднага предположих, че става въпрос за всичко друго, но не и за качествена журналистика, почиваща на факти.
Няколко дни по-късно вече нямаше никакво съмнение, че съм прав. Във въпросния материал се представяше „доклад“ на Йоханес Хан, еврокомисар по въпросите на Европейската политика за съседство и преговори за разширяване. Според „доклада“ българите ще изчезнат след 40 години и затова на територията на страната, разположена на ключово място между Запада и Изтока, трябва час по-скоро да бъдат заселени няколко милиона европейски граждани.
Едновременно обидени и ужасени, стотици потребители на социалните мрежи, много от които (евентуално) се замислят за действията си едва след като публикуват нещо, се втурнаха да разпространяват „доклада“ на Европейската комисия. Така една „неновина“ в пълния смисъл на думата превзе дневния ред и мнозина читатели разгорещено започнаха да обсъждат бъдещето на клетия ни народ на базата на несъществуващ доклад. Иначе казано, за пореден път изгледахме постановката „Много шум за нищо“. Проблемът е, че информационната/пропагандната/хибридната война достига такива размери, че вече никак не е забавно, а още по-малко пък безопасно. И определено не е безобидно, защото това разсейване на обществото със сигурност носи ползи на определени групи.
Няма да се спирам в дълбочина на конкретния казус, защото Веселина Седларска, един от най-добрите български журналисти в последния четвърт век, вече го направи в прекрасен свой анализ в Reduta.bg. Там, впрочем, тя описва една закономерност, която е добре да помним: въпреки че манипулацията на дневния ред е средство за пренасочване на общественото внимание от сериозни към незначителни теми или абсолютни измислици, опаковани като новини, производителите на дезинформация насочват усилията си в конкретна посока в конкретен момент в преследването на конкретна цел. Приложено към последния казус, това ще рече, че изобщо не е случайно, че няколко седмици преди парламентарните избори, когато устремени към властта политици с различен цвят обещават да стимулират раждаемостта, се появява „доклад“, в който се излага стратегия за развитието на България след изчезването на българите.
Случаят „Йоханес Хан и българите“ е показателен за силата на псевдомедиите, които използват най-долнопробни средства и методи, за да объркват хората, да си играят с чувствата им и да ги подтикват да си мислят „Аз колко пъти ви казвах, ама вие не ме слушате!“. Тези псевдомедии имат две основни цели: да разпространяват неверно съдържание в полза на конкретни интереси или просто да привличат кликове с помощта на сензационни заглавия и „ексклузивни новини“ (или и двете едновременно). Преди няколко седмици Йоанна Маринова, която в момента следва хуманитарни науки в Париж, публикува чудесен текст в TrueStory.bg, в който обяснява как можем да се предпазим от дезинформацията и т.н. система clickbait (буквално „стръв за кликове“).
В отговор на поредния епизод от информационната война Dnevnik.bg стартира нова рубрика, в която ще обръща специално внимание на фалшивите новини. „Дълго време „Дневник“ съзнателно подминаваше тези „новини“, но заради огромното влияние, което те придобиват с всеки изминал ден, както и поради факта, че често предизвикват необосновани страхове или насаждат омраза, редакцията започва да публикува в новата рубрика „Фалшивите новини“ тези, които смята за важни, с проверка на фактите и обяснение или опровержение на написаното“, мотивира решението си екипът на Dnevnik.bg.
Тъй като е кристално ясно, че във времена, в които границата между факти и измислици все повече се размива, се нуждаем от висока информационна и медийна грамотност, тук прилагам няколко въпроса, чиито отговори ще ви помогнат да се предпазите от фалшивите новини.
Кой е авторът на материала и кой стои зад съответното издание?
Най-честите производители на дезинформация са или малко известни сайтове, които не предлагат каквато и да било информация за собствениците и авторите си, или сайтове с меко казано лоша (жълто-кафява) репутация.
Линкът към „доклада“ на Йоханес Хан, който братовчедка ми сподели с мен, ме отпрати към вече споменатия paralelnews.bg. Когато попаднете на подобен сайт, за който вероятно нищо не знаете, веднага трябва да потърсите информация за собственика и да проверите дали публикуваните статии имат автори. Бърза справка показва, че в секция „За нас“ на paralelnews.bg има единствено два имейл адреса – един за контакт с „редакционен екип“, втори за въпроси, свързани с реклама. Кой влиза в този редиакционен екип обаче и кой е собственик на сайта, никъде не пише. Според архива на публикуваните материали сайтът съществува от декември 2016 г., което съвсем логично трябва да ни накара да се замислим за възможността той да е създаден във връзка с предстоящите избори.
Освен че не откриваме информация за журналистите и собственика на сайта, трябва да обърнем внимание и на самото му име – paralelnews.bg или „Паралел нюз“. Когато за първи път го прочетох, в съзнанието ми веднага изскочиха „алтернативните факти“ на Келиан Конуей, съветничка на новия американски президент Доналд Тръмп. Името на сайта, вероятно с цел да звучи по-авторитетно, е на английски език, но погрешен такъв, защото на английски думата „паралелно“ се пише “parallel” (с двойно “l” по средата). Излишно е да коментираме, че когато се поразровите из сайта, ще откриете материали като „Бабини съвети срещу изгорен език, запушен нос и прозяване“ и „Аврамово дърво (витекс) за женско здраве и хормонален баланс“. Да не говорим, че когато се опитате да откриете статията с „доклада“ на Йоханес Хан, не можете да го направите, защото вече не е достъпна.
Посочен ли е източник на публикуваната информация?
Своеобразните оръжия за масово затъпяване или копират информация едно към едно и в края посочват някакъв източник, или копират информация едно към едно, без да посочват източник.Вземете за пример същия paralelnews.bg. Повечето материали са просто препечетани от други медии текстове с позоваване на съответния източник в края. Тъй като журналистите и собствениците са неизвестни, а текстовете са препечатани от други медии (без значение кои и с каква репутация), съвсем естествено е да се запитате дали си струва да четете подобни издания, камо ли да им вярвате.
Кои други медии са публикували материали по темата?
Когато дадена информация ви се стори съмнителна по една или друга причина, веднага проверете къде другаде е била публикувана. Елементарна справка в тази посока относно „доклада“ на Йоханес Хан показва, че текстът е публикуван за първи път през април 2013 г. в сайта „Бъзикилийкс“, който представя „истината такава, каквато можеше да бъде“. Създателите на сайта подчертават, че „Всичко написано на тази страница е художествена измислица и не отговаря на действителността.“ Освен paralelnews.bg сред „медиите“, които през годините препубликуват материала на „Бъзикилийкс“ като съвсем сериозна новина, а не измислица, са SOSНОВИНИ.bg (sosnovini.bg), The Bulgarian Times (bultimes.com), „Разузнаване“ (razuznavane.com) и други подобни псевдомедии. Случаят с „Разузнаване“ е прелюбопитен: екипът е препубликувал текста през декември 2013 г. и в края се позовава на два източника: единият е именно „Бъзикилийкс“, а другият – Facebook страницата на „Съпротива“ (каквото и да е това творение). Следва и черешката на тортата под формата на уточнение с главни букви „ИНФОРМАЦИЯТА НЕ Е ПОТВЪРДЕНА ОТ ДРУГИ ИЗТОЧНИЦИ!“
Псевдомедии, псевдоновини, тролове и информационна грамотност
Пиша всичко това с надеждата, че всеки един от нас ще се замисли за бруталната битка между факти, от едната страна, и измислици и откровени лъжи, от другата страна. Благодарение на интернет, мобилните телефони и социалните мрежи, днес имаме достъп до терабайти от информация, но това, както показват събитията през последните дни, изобщо не означава, че сме автоматично по-добре информирани.
Ситуацията е още по-сложна, защото информационната война се води не само през жълто-кафяви „медии“, а и в социалните мрежи – мястото, където повечето от нас прекарват часове всеки ден и което е основен източник на новини за стотици хиляди хора.
В своя публикация във Facebook от преди няколко дни Светослав Иванов, водещ на предаването „120 минути“ по bTV, перфектно обобщава подривната роля на т.н. „тролове“ и мащаба на информационната война в международен план.
„Наближават избори, а с тях се активизират и хиляди фалшиви профили, които се вклиняват в дискусиите под снимките и статусите ви“, пише Иванов. „На пръв поглед троловете се разпознават лесно, но те са и доста опасни. Тяхната цел е да насочват мисленето ви в една или друга посока. В световен мащаб това вече е бизнес за стотици милиони. Услугите на подобни фирми се използват от политици, корпорации и отделни личности. Дори и правителства наемат или създават свои армии от тролове, които да моделират общественото мнение по различни теми. Тролът не е човек, който е несъгласен с теб, а инструмент за манипулация и обръщане на мнението в предварително зададена посока. Ако такива профили са се „наместили“ и сред вашите приятели, просто започнете да ги блокирате [и] докладвате и в никакъв случай не им отговаряйте.“
По един много извратен начин линкът към „доклада“ „България след българите“, който получих от братовчедка ми преди седмица, се оказа по-полезен, отколкото много други далеч по-смислени и достоверни материали, които тя ми е изпращала. Причината: самият факт, че човек с нейния интелект и познания може да попадне в капана на фалшивите новини, недвусмислено доказва, че в даден момент всеки един от нас може да е жертва, независимо за колко знаещи и можещи се имаме.
Тъй като светът е голям и фалшиви новини дебнат отвсякъде, единственото, което можем да направим, е постоянно да се образоваме, да пристъпваме критично към информацията, до която имаме достъп, и да търсим потвърждение на фактите и твърденията от достоверни източници.
Автор: Даниел Пенев
Снимка: Flickr
