На 12 септември в Европейския парламент предстои ново гласуване на Директивата за авторското право в единния цифров пазар.

Повторното гласуване се налага, след като преди няколко месеца вотът беше отложен заради противоречията около две от разпоредбите. АЕЖ-България се обърна към организацията “Цифрова република”, която подготви разяснителни публикации по темата. Представяме ви втората публикация в тази поредица. Първата можете да видите тук.

 За издателите и снипетите 

На 12 септември предстои поредно гласуване в ЕС по Проекта за Директива, чиято главна цел е да модернизира и адаптира авторското право към цифровата среда. А дали е така? Един от най-противоречивите и дискусионни текстове остава чл. 11 от Директивата.

За чл. 11

Член 11 създава ново, сродно (на авторското) право върху публикации в пресата и въобще новинарско съдържание в полза на издателите и по-точно – право, свързано с използването в цифрова среда.

Защо издателите се нуждаят от такова право – в Европа и в този момент?

Лесният отговор – успешно лобиране на големи издатели, водени oт Аксел Шпрингер (Германия), най-голямата цифрова (дигитална) издателска къща в Европа. Повече внимание на аргументите, цитирани от поддръжниците на текста и реформата в тази насока, обаче би ги групирало по следния начин (По: Правен анализ с фокус на чл. 11 от Директивата за авторските права в цифровия пазар, проф. Кристоф Карон (Legal analysis with focus on Article 11 of the proposed Directive on Copyright in the Digital Market Maître Christophe CARON, Professor of the Faculty of Law, University Paris-Est) http://www.europarl.europa.eu/RegData/etudes/BRIE/2017/596834/IPOL_BRI(2017)596834_EN.pdf):

–     За да се закриля извършената от издателите инвестиция и да бъде същата печеливша;

–     За да се закриля свободата на пресата, както и качествената журналистика;

–     За да се осигури монетаризация на повторното използване от други участници в цифровата среда на новинарско съдържание и прес публикации – чрез снипети (от английски: snippet – откъс, фрагмент, прес панорами и т.н).

Снипетите представляват фрагменти: откъси от информацията на дадена интернет страница, които се показват от платформата/търсачката заедно с определен линк. Те и именно тяхното използване – референциите на големите търсачки/интернет платформи към новинарски сайтове чрез снипети, са в прицела на чл. 11.

Идеята на новото право според неговите поддръжници е да подпомогне издателите (а и авторите) на новинарски текстове и прес публикации при цифровото им (повторно) използване, което те ще могат да разрешават (включително реферирането чрез снипети). Неслучайно Юлия Реда (депутат в Европейския Парламент, представител на Пиратската партия – Германия) и други критици на разпоредбата наричат това право – „данък върху линковете“ (Link tax) или „снипет глоби“ (Snippet levies). Накратко – целта на чл. 11 е създаването на нов инструмент в полза на издателите при преговорите им с интернет платформите за цифровото използване на новинарско съдържание.

Какъв ще бъде действителният ефект на разпоредбата обаче не е съвсем сигурно.

През юни, по повод първия пленарен вот по Директивата, авторитетна част от академичната общност в Европа излезе с, меко казано, критична позиция относно текста на чл. 11, наричайки го „лош пример за законодателство“ (Позиция на европейски учени по предложеното Право на Издателите (Statement from EU Academics on Proposed Press Publishers’ Right –  https://www.ivir.nl/academics-against-press-publishers-right/). Техните аргументи относно проблемите с разпоредбата:

–   Създава се много широк обем от права върху новини, новинарско съдържание и информация;

–   Липса на действителни икономически или други примери/основания, които да обосноват въвеждане на такова право;

–   Оскъпяване на новинарското съдържание и по-точно на неговото използване от други лица;

–   Дисбалансиране на медийния пазар във вреда основно на малките новинарски агенции;

–   Очаквана липса на действителен позитивен ефект върху свободата на пресата, качествената журналистика и срещу „фалшивите новини“ .

По-задълбочен юридически анализ на предложението за ново (сродно) право на издателите би довел и до сериозни въпроси доколко то въобще съответства с и се допуска от  действащия международен ред и по-специално Бернската конвенция.

Провалите досега

Дори да оставим настрана теоретичните аргументи и академичния спор, действителни провали с въвеждане на такова сродно право вече има.

Първият законодателен опит в тази насока е в Германия, където през 2009 г. BDZV (Асоциация на немските издатели) предлага въвеждане на задължение за плащане от платформи, агрегатори на новини към издателите (за използване на новинарско съдържание). Предложението е предмет на критики няколко години, но през 2013 г. новото сродно право (“Leistungsschutzrecht”) е въведено. Първоначално новата разпоредба разделя издателите в Германия – част от тях се опитват да приложат правото, т.е. да накарат агрегаторите на новини да плащат, друга част публично се отказват от упражняването му. В крайна сметка, големите издателски къщи, включително Axel Springer SE,  и колективни организации (VG Media) предоставят безплатни /гратис/ разрешения на Google за използване на новинарското си съдържание. На практика съществуването на това право се обезсмисля.

През 2015 г., Испания въведе сходно право на издателите с реформа, известна като „canon AEDE“. В резултат, Google News напусна пазара по агрегиране на новини в Испания. Испанският закон предвижда и създаване на нова организация за колективно управление на това право – такава към момента не съществува. Опитът за въвеждане на ново сродно право в полза на издателите в Германия и Испания говори красноречиво за очакваните ефекти на разпоредбата. Резултатите от тези законодателни мерки могат да се определят единствено като провал.

А сега накъде?

Въпреки наличните примери, въвеждането на ново сродно право сега е в дневния ред на Европейския съюз.

Въпросът е – защо нещо, което не е проработило два пъти, би проработило третият?  

Големите издателски къщи обещават, че ще използват новото право разумно и за добри дела.

Позицията на малките онлайн издатели е като цяло против такова законодателно решение. Асоциацията European Innovative Media Publishers, която включва множество издатели от различни европейски страни, категорично се противопоставя на предложението.

Позицията на Google също е ясна – и двата законодателни опита, в Германия и Испания, я демонстрират.

Крайните потребители, гражданите в Европа, изглеждат слабо заинтерсувани от реформата. Нещо, което е в разрез с техните интереси като потребители на новинарско съдържание.

Традиционните медийни бизнес модели действително срещат предизвикателства в цифровата среда. Това обаче едва ли може да се нарече нов и модерен проблем в медийния бизнес (какъвто е например проблемът с т.нар. преобърната цензура/reverse censorship, за който се търсят включително и юридически решения, и е формулиран съвсем наскоро от Тим Ву – работил и по мрежовата неутралност). Едва ли и отговорът на тези, известни поне от десетилетие,  предизвикателства е допълнителен правен инструмент – сродно право за издателите. Издателите вече притежават редица права на интелектуална собственост – авторски права, права върху бази данни. Ново, допълнително право едва ли би подобрило позицията им в преговорите с интернет платформите. Примерите в Испания и Германия показват вероятните резултати. Идеята, че въвеждането на такова право в целия ЕС (а не в отделни държави) би променило очакваният ефект също е доста спорна.

Гласуването предстои тази седмица.

Юлия Реда предлага компромисен вариант на чл. 11. Вариант, даващ възможност да се монетаризира повторното използване на новинарско съдържание (основно реферирането чрез снипети) на базата на вече съществуващи (в полза на издателите) авторски и сродни права. Предложението на Аксел Вос, докладчик по проекта, за създаване на ново сродно право в полза на издателите, се внася в Европейския Парламент от Европейската народна партия. Въпреки че включва някои ревизии, то запазва основната идея – създаване на ново право в полза на издателите.

Очаква се развръзката в модернизирането на авторското право в ЕС, втората за тази година.

Автор: Пламена Попова, юрист