Защо новата евродиректива за търговските тайни застрашава медийната свобода?

107
АЕЖ-България

Отмар Лаходински, председател на АЕЖ

Нова директива на ЕС, която вече си проправя пътя в Европейския парламент, представлява потенциална заплаха за разследващата журналистика в цяла Европа. Основната й цел е защита на търговските тайни, като например патенти и иновативни технологии, от неразрешено разкриване или кражба.

Редица неправителствени организации и журналистически асоциации обаче предупреждават, че този законодателен акт е от естество да застраши свободата на изразяване и информация.

Петиция срещу Директивата на ЕС за защита на търговските тайни

Основен недостатък на текста е необосновано широката дефиниция на това що е „търговска тайна”. Компании ще могат да се съдят всеки, който „незаконно придобива, използва или разкрива” поверителна тяхна търговска информация.

Синдикатите са притеснени, че дори и информация за бъдещи сливания или съкращения може да попадне под широкообхватния език на директивата. Служителите, които са били задължени да пазят някаква търговска тайна може да се сблъскат с проблеми при започване на нова работа в друга фирма. Това на практика би довело до намаляване на тяхната мобилност в ЕС – една от четирите основни свободи на вътрешния пазар.

За журналистите, както и за т.нар. whistle-blowers, гаранциите на свободата на изразяване и информация са недостатъчно адекватни, поради изискването към тях да докажат, че разкриването на дадена “търговска тайна” се е случило в името на обществения интерес (Виж член 4 от директивата).

Нещо повече, журналистите ще трябва да проверяват първо дали информаторът им е придобил определена информация законно, което ще доведе до ситуация, в която разследването на информаторите ще е по-трудна и тежка задача, отколкото разследването на самите факти обект на журналистическия труд. Ограниченията със сигурност ще направят по-трудно разкриването на недобри практики в сферата на бизнеса.

Съдебните власти в Люксембург и Франция наскоро стартираха съдебни процеси срещу Антоан Делтур, бивш служител на Price Waterhouse Coopers, който разкри, че мултинационални корпорации като Amazon, Fiat и Disney са плащали минимални данъци в Люксембург за печалби, придобити из други части на ЕС. Срещу френския журналист Едуард Перин, който разследваще случая, станал известен като LuxLeaks, наскоро също бе повдигнато обвинение от френските власти.

Веднъж след като новата директива относно „търговските тайни” влезе в сила, медийните организации ще бъдат изложени на риск от вълна от подобни обвинения от страна на бизнеса.

Представителят на ОССЕ за свободата на медиите, Дуня Миятович, в интервю за австрийско новинарско издание каза, че директивата може да има „сериозно въздействие върху свободата на медиите”. Тя предупреди, че „някои от разпоредбите не предпазват достатъчно от въвеждане на прекомерни ограничения на свободата на изразяване и свободата на медиите от страна на държавите-членки на ЕС”.

Миятович бе особена загрижена, че „текстът не дефинира законното упражняване на правото на свобода на изразяване и информация и не предоставя ясна дефиниция на що е то обществен интерес за целите на необходимото съхраняване на разследващата журналистика, която включва в себе си придобиване, използване или разкриване на бизнес информация.”

Асоциацията на европейските журналисти предупреди в призив към лидерите на европейските институции, че те трябва да включат по-добри и по-точни гаранции в новото законодателство за предотвратяване на възможни ограничения на свободата на информация в ЕС – една от основните негови ценности.

Европейската федерация на журналистите поиска да бъдат внесени промени в директивата, които позволят използването на неразкрита секретна информация, за да могат whistle-blowers да докладват за нарушения или неправомерни действия, там където „е необходимо такова придобиване, използване или разкриване на търговска тайна за подобно разкриване и [къдете е видно], че ответникът е действал в интерес на обществото”.

Проблемът е, че разграничението дали едно разкриване е необходимо или не често може да бъде направено едва post factum. В допълнение, остава неясно и дали различни видове информация (като, например, план да бъдат уволнени голям брой служители) се квалифицират като „нарушение” или „нередно” действие.

Това създава правна несигурност за журналистите, особено тези, които са специализирани в икономически разследвания, предупреждава ЕФЖ.

Във Франция, края на 2014 г., един национален законодателен акт (“Loi Macron”), който последва модела на въпросната директива на ЕС относно търговските тайни, предизвика широк обществен отзвук и масови протести. Журналисти и източници на конфиденциална информация бяха заплашени от до три години затвор и глоба в размер до 300 000 евро – всичко това във връзка със техните професионалнои действия и по силата на новия акт. Едва след като бе мобилизирана масивна опозиция от страна на НПО сектора, френското правителство премахна новия законодателен акт, вероятно изчаквайки да бъде прието сходно законодателство на равнище ЕС.

Констанс льо Грип, френска дясноцентристка, член на Европейския парламент, която води дебата в съответната правна комисия, заяви, че са налице достатъчно гаранции за журналистическия труд в директивата, които не влизат в противоречие с гражданските свободи и поставят баланс между необходимостта от защитата на тайни и тази от знания и информация.

Но също така е вярно, че формулировка на новата директивата е обект на интензивно лобиране от корпорации. Някои компании, чиито продукти са били копирани нелегално, призова европейските политици към по-бързи действия по отношение на новата директива.

Неправителствените организации, от друга страна, предупреждават, че новият регламент ще ограничи информацията, достигаща потребителите. На защитата на своите търговски тайни могат, например, да се позоват компании, желаещи да скрият информация за химикалите, използвани в пластмасите, дрехи, почистващи продукти и други, които могат да причинят сериозни щети на околната среда и човешкото здраве.

Информация за безопасността на храните, например, може да се скрие от някои компании, или от съответните органи на ЕС като Европейската агенция за безопасност на храните, като се предостави само ограничен достъп до вътрешни проучвания, които ще се разглеждат като търговски тайни съгласно новата директива.

Въпреки че новата директива ще бъде придружена от подкрепящи разпоредби в националното наказателно право, налице ще са и обезщетения, предвидени в самата нея. Например, за всички икономически загуби, претърпени от дружеството, чиято търговска тайна се твърди, че е открадната, би могло да се търси обезщетение (Член 11 от Директивата). Това може да бъде потенциално твърде голяма сума, както за отделно физическо лице, така и/ или за цяла медийна компания.

Директивата бе приета от Съвета на министрите на ЕС през миналата година. Европейският парламент трябва да я гласува това лято, след което новият акт ще се върне за окончателно разглеждане обратно в Съвета на министрите.
Това може да е последният шанс да се пресече в зародиш тази потенциална заплаха за журналистическата свобода в Европа.