Защо българският парламент толерира расистка реч?

69
АЕЖ-България

Depositphotos_42987469_s-AEJПубликуваме коментар на медийния юрист Бойко Боев, работил 6 години за международната организация Article 19 в Лондон. Към момента работи като независим консултант в областта на медиите в Лондон. 

Група жени протестираха срещу расистки изказвания на депутата Валери Симеонов от трибуната на Народното събрание . Дали наистина конкретните изказвания на Симеонов са били допустими за един депутат и дали са в нарушение на законите, аз не мога да кажа, тъй като не познавам фактите. Но мога да сравня законите и парламентарните правила в България и Великобритания и да направя следното заключение:

Българските депутати могат спокойно да си служат с езика на омразата за политически цели, защото е малка вероятността да бъдат наказани за расистки изказвания.

Преди да представя своите наблюдение искам да кажа защо расисткият език на депутатите не трябва да се толерира:

Първо, както припомни една от протестиращите във вторник жени, според Конституцията депутатите ни са депутати на целия народ. Ако те говорят срещу една част от населението, значи те не действат съгласно конституцията. Второ, болезнено е за всеки да бъде приравняван към определена група, на която се преписват негативни качества. Това мога да го кажа като българин, който живее в страна, където някои политици и медии виждат в българските мигранти заплаха, а не виждат такава заплаха в италианските или испанските такива.Трето, расистките изказвания на политиците водят до етнически конфликти. Това знаем не само от далечни на България страни, но и от съседите.

Защо съм на мнение, че българските депутати могат спокойно да правят расистки изказвания?

1. Няма ясни забрани за расистки изказвания на депутатите.

Правилникът за дейността на Народното събрание съдържа една шепа етични правила и нито едно от тях не забранява да се говори срещу ромите като цяло или срещу турците, или, която и да е друга група. За разлика, етичните правила на британските парламентаристи – Code of Conduct of House of Commons – са над 50 страници и в тях изрично е посочено, че депутатите спазват законите срещу дискриминацията. Логично е да се запитате защо, въпреки многовековната си парламентарна история, британските депутати имат повече правила от депутатите на страна като България с много скромен парламентарен опит? Много просто – там където има върховенство на закона, има правила. Когато няма правила се стига до произвол.

Българските депутати могат да бъдат укорени, че за разлика от британските си колеги, не са наясно, че има опасност от расистко говорене и риск за обществения мир от него, и не са задължени да бъдат внимателни какво и как говорят. Те са игнорирали тази опасност, приемайки месец след проблематичните изказвания на Валери Симеонов новите парламентарни правила, които не съдържат задължение да не се дискриминира от трибуната на Народното събрание.

2. Няма ясни и конкретни правила как трябва парламентът да отреагира в случаи на расистки изказвания

Това е вторият проблем. За да го илюстрирам, ще спомена, че дори в сегашния си скромен вид Правилникът на Народното събрание задължава народните представители да се отнасят с дължимото уважение към гражданите. Тъй като расистки изказвания са проява на неуважение към определени групи от населението, тогава би следвало да очакваме председателят на Народното събрание да реагира, ако депутат говори от трибуната срещу цяла група от населението. Факт е, че това не стана в случая с Валери Симеонов. Дори след това парламентът не отреагира.

На какво се дължи това? Аз направих преглед на правилата на парламента и тези на комисията, отговаряща за парламентарната етика. Мнението ми е, че отново има малко разпоредби за това как трябва да се действа при нарушения, и че те не са ясни. Например, няма изрично правомощие как трябва да отреагира председателят на Народното събрание при изразяване на неуважение към определени групи и каква санкция може да наложи в тези случаи. Няма и правила и принципи, на базата, на които етичната комисия към парламента трябва да разглежда жалбите срещу расистка реч. Съгласете се, че няма как да очакваме действия от депутатите, след като те самите не са предвидили правила за действие.

За сравнение, Британската камара на общините -долната камара на двукамарния парламент – има не един, а два органа, които следят дали депутатите спазват етичните си правила и детайлните процедурни правила за разглеждане на жалби. От обема на процедурните правила ще получите идея – докато правилата на Етичната комисия за разглеждане на жалби срещу български депутати са три страници, британските са тринадесет страници.

Какво трябва да бъде направено, за се спре расисткия език в парламента? Най-голямото предизвикателство, според мен, е да бъде накаран парламентът да отреагира срещу тях.  Казвам това, защото не мисля, че при сегашната прокуратура е възможно да се очаква тя да бъде задействана и да има искане от Главния прокурор за сваляне на имунитет на депутат за подобни изказвания. Трябва политическите партии и самият парламент да се защитят от проявите на расизъм, защото те накърняват репутацията им. Президентът, правителството и медиите също не трябва да толерират расистките изказвания. Защото става въпрос не само за репутацията на Парламента, но и за ценностите, с които искаме да бъдем припознати като държава и народ, и за възпитанието на младите българи.

​Направих този коментар на Международния ден на ромите. Приемам го като ден на малцинствата, защото също принадлежа към малцинство – българите в Англия. Щом искаме да ни третират добре като българи в чужбина, трябва да обръщаме внимание на езика, с който говорим за проблемите, свързани с малцинствата в България. Трябва също да искаме от депутатите да внимават какво говорят от трибуната на най-важната институция на страната.