АЕЖ-България публикува поредица от материали на тема „Журналист с книга в ръка“, с които целим да насочим вниманието към фундаменталната обвързаност между четенето, начетеността, любопитството и журналистиката. Считаме, за темата важна, тъй като хората, чиято работа е да информират останалите, трябва да имат богата обща култура, познания в различни области и въображение – все неща, които четенето подхранва по неповторим начин.
Следващият ни гост е Петър Георгиев.
Петър Георгиев е на 23 години. От август 2016 г. е репортер на „Посвета и у нас“ на Българската национална телевизия (БНТ). Има бакалавърска степен по медии и комуникации от университета в Нюкасъл, завършва задочно и бакалавър по журналистика от СУ „Св. Климент Охридски“. През студентските си години прави стажове в медии като The Guardian, Sky News и Sky Sports. Негови материали са публикувани също в Deutsche Welle и VICE. През ноември 2017 г. Петър Георгиев печели награда в категория „Електронни медии – кратки форми“ за репортажа си „Заразени с омраза, социалните медии търсят лекарство“.
„1984“ на Джордж Оруел
Без съмнение любимата ми книга. История, която предлага смразяващ поглед към света на абсолютната пропаганда и контрол на мисълта. Неслучайно интересът към творчеството на Оруел се покачи главоломно с разрастването на проблема с фалшивите новини. За много читатели „1984“ и „Фермата на животните“ са преувеличени антиутопии, но (особено от журналистическа гледна точка) тези романи би трябвало да ни служат като сигнална лампа, която предупреждава докъде може да стигне кризата с дезинформацията в ерата на цифровите технологии.
„Парагарф 22“ на Джоузеф Хелър
Със сигурност едно от най-смешните и същевременно болезнени четива, които са ми познати. Книга за абсолютната лудост, пълна с емблематични герои. За тези от нас, които не познават войната, „Параграф 22“ може би е още по-трудна за осмисляне, но когато я завършиш, разбираш защо заглавието ѝ се е превърнало в нарицателно за толкова много събития в ежедневието ни.
„Милениум“ на Стиг Ларшон
История, която се върти около разследващ журналист и хакер социопат – предначертано беше да потъна в нея. „Милениум“ спира дъха, докато дълбае в някои от най-грозните проблеми на обществото. Образът на Лизбет Саландър сам по себе си е достатъчна причина книгата да бъде прочетена. А журналистите със сигурност ще открият вдъхновение и дори може би няколко съвета за работа в екстремни ситуации.
„Да убиеш присмехулник“ на Харпър Ли
Прочетох този роман за първи път прекалено рано в живота си, но може би точна това е идеята му. „Да убиеш присмехулник“ повлия силно на начина, по който възприемам концепциите за расизъм, справедливост, толерантност и неравенството на различни нива в обществото. Действието може и да се развива в САЩ, но винаги съм го смятал за също толкова поучително и в български контекст.
„Бьорнстад“ на Фредрик Бакман
Спортът и животът на спортиста с всичките му радости и мъчения. Няма значение дали обичате хокей или не. Фантазията на Бакман, комбинирана с поуки от автентични интервюта, ще развие съществено представата ви за живота на терена и извън него. Не знам дали винаги е било така, но от години насам наблюдавам как медиите превръщат спорта в двигател на клюката и скандала, а това не прави чест на инститция, която изгражда личности и обединява общества. Тази книга представя изненадващо добре именно тези най-ценни функции на спорта.
„Изворът“ на Айн Ранд
Намирам много от основните идеи в романите на Ранд, особено по отношение на индивидуализма и егоизма, за едновременно увлекателни, противоречиви и абсолютно неприложими в истинския свят. И без да приема обаче всички тези идеи, читателят може да вземе много неща от героите на Ранд.
„Кривата на щастието“ на Иво Иванов
Историите на Иво Иванов редовно ме вкарват в зона на размисъл, от която трудно се излиза. Те не просто те водят от точка А до точка Б, а те прекарват през цялата азбука. Предизвикателство е дори да определя жанра им. Всеки един разказ е урок – за препятствията, за успеха, за философията „Никога не се предавай!“, за живота като цяло. Иво Иванов представя спорта като чувство и като учител. Когато разказът свърши, някак се чувстваш по-добър човек.
„Хари Потър“ на Дж. К. Роулинг
Произведението, което оформи детството ми. Думите са малко за „Хари Потър“. Ако си се пренесъл в света на Роулинг, той става постоянна част от теб. Петнайсет години след като прочетох първата книга, още си казвам „Алохомора“ при вида на катинар.
Подкастът S-Town
Откакто се занимавам професионално с журналистика, времето се превърна в осезаемо изчерпаем ресурс. Често радио предаванията заместват книгите заради удобството им от практична гледна точка. S-Town не е книга, но е изключителна илюстрация на гения на радиото и силата му да представя автентични разследвания в неподозирана дълбочина. Имайки предвид, че в България този жанр е ниша, подобни творби могат рязко да разширят хоризонтите на репортери и аудитория за възможностите на журналистиката в наши дни.
Снимка: Личен архив
