АЕЖ-България започна поредица от материали на тема „Журналист с книга в ръка“, с които целим да насочим вниманието към фундаменталната обвързаност между четенето, начетеността, любопитството и журналистиката. Считаме, за темата важна, тъй като хората, чиято работа е да информират останалите, трябва да имат богата обща култура, познания в различни области и въображение – все неща, които четенето подхранва по неповторим начин.
Следващият ни гост е Мария Савкова.
Мария Савкова е репортер на bTV, където започва през 2009 г. и отразява предимно социални теми като здравеопазване и образование. Ревнива за истината и за всяка гледна точка, тя не се страхува да задава неудобни въпроси на правилните хора, които дири с търпение и тактичност. Тя е носител на награда „Скритото добро“ на Столична община (2015) и награда „Заедно“ на Фондация „Работилница за граждански инициативи“ (2011).
Савкова има бакалавърска степен по английска филология и магистърска степен по електронни медии от СУ „Св. Климент Охридски“. В свободното си време обожава да чете, да пътува и да прекосява родните планини, където намира утеха и вдъхновение.
„Quo Vadis“ на Хенрик Сенкевич
Обикнах героите от първата страница и се вълнувах за съдбата им до последната. Книга, която непременно бих препоръчала на любителите на историческите романи. Авторът ни пренася в Рим по времето на Нерон, когато се разпространява и утвърждава християнството. Сенкевич описва подробно и без да отегчава всекидневия живот по това време. Лично за мен обаче Quo Vadis е история за силата на вярата, надеждата и любовта – към Бога и към ближния. Може би затова романът често е определян като един от най-четените „християнски бестселъри“. Има защо!
„Брулени хълмове“ на Емили Бронте
На пръв поглед шедьовърът на Емили Бронте пресъздава драматична и демонична любовна история между Катрин Ърншоу и Хийтклиф. Но не само! По-интересни за мен са сюжетните линии, които се вплитат в основния разказ. Точно 170 години след издаването си романът е все така близък до мен. Разказът ме отвежда в дълбините на човешката душа и ми показва какъв отпечатък оставят унижението, отрицанието, ограниченията на стереотипите, но и изпепеляващата любов. Изказът е красив и поетичен. Авторката рисува картини с всяка дума.
„Железният светилник“ на Димитър Талев
Може би „Железният светилник“ е романът, който най-много ми помогна да разбера българските нрави и обичаи – например защо бабите държат младите да сключат брак, преди да създадат семейство, или защо младото семейство е трябвало да свие гнездо в дома на съпруга. Всички тези особености се обясняват на децата схематично в училище, но учителите никога нямат време да навлязат в подробности. А и едва ли учениците биха разбрали тези въпроси така добре, ако не се потопят в брилянтно пресъздадената от Талев епоха.
Дневникът на Ане Франк („Задната къща“)
Едно от най-разтърсващите книги, които съм чела. Може би защото знам, че по същество тя не е произведение на изкуството. Поразително е как едно дете пораства преждевременно за две години, притиснато от злощастните обрати на съдбата. Безспорно най-трогателна е последната страница, където Ане разказва, че със семейството си ще правят сладко от ягоди. Най-страшното е това, което не е написано!
„Човекът в търсене на смисъл“ на Виктор Франкъл
Препоръчвам книгата на всеки, който преминава през труден момент в живота си. Виктор Франкъл разказва от първо лице за ужаса на Холокоста. В този ад на земята той губи всички близки, но забелязва, че хората, който оцеляват, не са непременно най-здравите, а тези, които виждат смисъл в живота си. „Човекът в търсене на смисъл“ ми вдъхна кураж и сила. „Никога не трябва да забравяме, че можем да намерим смисъла на живота дори когато сме изправени пред безнадеждна ситуация, сблъсквайки се със съдба, която не може да бъде променена“ – това е една от ключовите сентенции в книгата.
Снимка: bTV
