АЕЖ-България публикува поредица от материали на тема „Журналист с книга в ръка“, с които целим да насочим вниманието към фундаменталната обвързаност между четенето, начетеността, любопитството и журналистиката. Считаме, за темата важна, тъй като хората, чиято работа е да информират останалите, трябва да имат богата обща култура, познания в различни области и въображение – все неща, които четенето подхранва по неповторим начин.
Следващият ни гост е Кристина Димитрова.
Кристина Димитрова е журналист по професия и литератор по душа. Има бакалавърска степен по журналистика с профил „Телевизия“ и магистърска степен по международна журналистика от СУ „Св. Климент Охридски“. Започва работа като репортер и международен редактор в телевизия „Евроком“. От седем години е криминален журналист във в. „България Днес“. Нейни материали за култура и литература са публикувани в „24 часа“, Webcafe и Chronicle.bg и литературно списание „Море“. Участвала е в разследвания на британския таблоид Daily Mail като кореспондент от България. През 2017 г. от печат излиза документалната ѝ книга „Черната Анита“ (изд. „Труд“), в която се анализират доказателствата и версиите около разследването на едно убийство. Кристина твърди, че не минава ден, без да прочете поне едно стихотворение, а наскоро е завършила и първия си курс по драматургия в Творческа академия „Заешка дупка“.
„Чичо Томовата колиба“ на Хариет Бичър Стоу
Книга, която въздейства толкова силно, че усещането би могло да бъде сравнено с катарзис. Казват, че именно тази книга е разбунила духовете и е вдигнала американците на война срещу робството. Сравняват я със зареден автомат, но всъщност е насочена към душата – докосва я, избистря очите, припомня що е справедливост и емпатия, кое е човешко и кое – не.
„Плашилото“ на Владимир Железников
Тази малка голяма книга срещнах във важен момент от живота си – началото на гимназията. Историята на малката Лена, която идва от провинцията и среща агресията на съучениците си, е разтърсваща. Тя е и поучителна, защото повечето от нас сме били на мястото на Лена, но малко от нас сме успявали да постигнем положителна промяна в околните, която да идва от собственото им сърце.
„Момо“ на Михаел Енде
Защото иначе ще разберем колко ценно е времето едва когато ни бъде откраднато. И защото сивите господа – времекрадците – бродят и днес. Класически пример от фентъзи жанра, който напуска пределите на юношеската литература, за да покани и възрастните в амфитеатъра на Момо.
„Лек за камъни“ на Милена Агус
Трогателна новела за (кръсто)пътя на любовта, описана по несравним начин. С дъх на класики от висшата лига като „Мадам Бовари“, „Бел Ами“ и „Жюстин“, „Лек за камъни“ е омайно биле, което измива душата от емоционалните сажди. Милена Агус разказва една изпепеляваща история за силата на жената, силата на мъжа и силата на обсесията.
„Дейвид Копърфийлд“ на Чарлс Дикенс
Както казва Уилям Такъри, „Очарователно произведение! Браво, Дикенс!“ Не само защото книгата е базирана на автобографичните моменти от живота на автора, които съвсем естествено носят в себе си емоционален заряд в най-чиста форма, но и защото тази книга учи на живот.
„Клетниците“ на Виктор Юго
Задължителна и гарантирано разтърсваща книга за поправимите и непоправимите грешки, гарнирана с майсторски езиков похват и описания, които рисуват картини и в най-закостенялото въображение. И защото за да гледаш Юго в театъра и киното, първо трябва да си го прочел от кора до кора. Юго също така е поет до мозъка на костите си, което означава изящен изказ.
„Вино от глухарчета“ на Рей Бредбъри
Защото всички пишем любовни писма до детството си, но когато прочетем Бредбъри, разбираме колко много ни липсва то. Книга, която затваряме със сълзи на очи. Книга, след която виното има друг вкус, а глухарчетата не са това, което са били досега. Книга, която ще отворим отново след по-малко от седмица заради абстиненция към настроението, което остава след нея.
„Мъже без жени“ на Харуки Мураками
С този сборник от кратки разкази за самотни мъже и техните срещи с любовта Мураками създава една по японски цветна градина от съкрушителни чувства. Книга за преследването на тръпката през целия живот, за обсесията, след която остава пустош, и за повратните моменти, които пишат историите ни. И оцеляването след тях.
„Аутопсия на една любов“ на Виктор Пасков
Тази книга е бохемска скитница, която всеки трябва да приюти в дома си и да положи до леглото си. Книга със собствен пулс, в която горещите страсти на влюбчивия и скандален Пасков са пропити сякаш в хартията, а тръпка обръща стомаха и пълни устата със сладост. Само един музикант може да усеща любовния ритъм във всичките му тактове, за да раздвижи чуждата душа от разстояние и без докосване. След „Аутопсия на една любов“ деля хората на такива, които са чели Пасков, и такива, които не са.
„Хълбоци и пеперуди“ на Рене Карабаш
Натрапчива поезия, която лекува. Говоря от собствен опит. Заради „Хълбоци и пеперуди“ нямам вече страх от разбито сърце, защото стиховете действат по-бързо и от упойка. Опияняваща и безпощадна същевременно, Рене Карабаш е майстор на чистото, ясно слово. Накратко, тя създава съспенс и те помита. Красива поезия в пълния ѝ блясък.
„Любовта е куче от Ада“ на Чарлс Буковски
Разбира се, че Буковски, само че този път става въпрос за поезия. Наричам творбите му мъжки стихове, от които те залива тестостерон и похот. И същевременно от скандалните му словосъчетания извират енергия и философия за живеенето в голям мащаб. Защото е гениален и истински, лесен за четене и труден за разбиране.
„И додето се раждат лъчите“ на Георги Караманев
Не само защото Георги Караманев е изтънчен и обективен във всеки един детайл на писането си, а и защото книгата е съпреживяване на чужд живот – този на големия фотограф Йордан Йорданов – Юри, за когото до неотдавна не знаехме почти нищо. Един стилен, биографичен роман на границата на реалността и фантазията. За хората зад и във снимките и за добрите попадения на българската журналистика в лицето на Караманев.
„Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков
Романът, който ме върна към литературата като избавление и към хумора като похват срещу душевни свлачища. Заради прекрасното описание на Маргарита с жълтите цветя, заради вещиците, симпатичния Дявол шегобиец и невероятния му антураж. И защото някога е била забранена, а тези ябълки са най-сладки.
