АЕЖ-България публикува поредица от материали на тема „Журналист с книга в ръка“, с които целим да насочим вниманието към фундаменталната обвързаност между четенето, начетеността, любопитството и журналистиката. Считаме темата важна, тъй като хората, чиято работа е да информират останалите, трябва да имат богата обща култура, познания в различни области и въображение – все неща, които четенето подхранва по неповторим начин. Следващият ни гост е Белослава Димитрова.
Белослава Димитрова е родена през 1986 г. в София. Завършва немска филология и журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“. Работи като редактор в Радио София, където води и авторското предаване „Градски легенди“. Преди няколко дни започна да води в сътрудничество със Стефка Цанева и „Европолис“ – предаване, посветено на българското председателство на Съвета на ЕС и свързано с култура, пътешествия и езици. Редактор е на платформата Seen.bg, а също съосновател и един от редакторите на сайта „Свободно поетическо общество“ (freepoetrysociety.com). Наред с журналистическите си занимания, от 2012 г. Белослава пише активно и поезия и вече има две книги зад гърба си: „Начало и край“ (2012 г., издателство на СУ „Св. Климент Охридски“) и „Дивата природа“ (2014 г., изд. DejaBook). През 2014 г. „Дивата природа“ е номинирана за Национална награда за поезия „Иван Николов“ и е удостоена с едно от двете поощрителни отличия, а през 2017 г. е издадена на италиански език в превод на Емилия Миразчийска в сътрудничество с Данило Мандолини. По инициатива на катедра Българистика към Загребския университет „Дивата природа“ вече е достъпна и на хърватски език. Стихотворения на Белослава са публикувани в „Литературен вестник“ и литературните списания „Страница“ и „Гранта“ и са превеждани още на английски, испански и македонски.
„Сатири“ и „Стихове“ на Константин Павлов
Заради свободата в сърцето и ума във време, когато свободата е била задушавана всекидневно. Константин Павлов е най-значимият за мен български поет.
„Частица от бурята“ на Марк Странд
В тази книга има едно стихотворение, което обяснява значението на поезията, както аз го виждам и чувствам.
Приказките на Ханс Кристиан Андерсен
Приказките на Андерсен ми показаха света такъв, какъвто е – и болен, и красив, и вълшебен, и адски реален.
„Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли
Заради неизброимите пророчества във и извън нас.
„Карта и територия“ и „Елементарни частици“ на Мишел Уелбек
Харесвам Мишел Уелбек заради смелостта му да пише така, както иска, във време на безкраен фалш, както и защото създаде образ на художник, когото бих искала да познавам.
„Сърца за изтръгване“ на Борис Виан
Заради сложната противоречивост на всичко и всички.
„Песните на Малдорор“ на граф дьо Лотреамон (Изидор Дюкас)
Заради зловещите и красиви обяснения в любов.
„Дуински елегии“ на Райнер Мария Рилке
Ще си послужа с думите на Стефан Цвайг, с които той описва Рилке в тази книга: „…някога лиричен и сетне францискански, накрая станал орфически поет, е изпълнен с оня свещен мрак, който тъй величествено е надвиснал в стиховете на другите рано похитени немци, тези на Новалис и Хьолдерлин.“
„Жюстин или Неволите на добродетелта“ на Маркиз дьо Сад
Защото не се страхувам от Маркиз дьо Сад, дори го обичам.
„Ариел“ на Силвия Плат
Заради това, че облече болката и любовта в съвършена поетична дреха.
Творчеството на Филип Дик
Заради всичко мултивселенско и нечовешко, което написа и ни остава в залог. А залогът е следният, той го е написал сам: „В моите творби аз поставям под съмнение Вселената; чудя се дали тя е реална и се чудя дали всички ние сме реални.“
Снимка: Личен архив
