Началото на пълномащабната инвазия в Украйна в края на февруари шокира целия свят. Докато бягащите украинци и хората по целия свят се опитваха да се ориентират в лавината от информация (и дезинформация) за случващото се, репортерите – местни и чуждестранни – се стичаха към зоните на бойните действия. Последните бяха във фокуса на тазгодишната годишна конференция на АЕЖ-България, която се проведе в четвъртък (10 ноември) в София под надслов „Новите фронтове във войната“.

Евгения Моторевска, главен редактор на независимото украинско онлайн издание „Хромадске“, припомни на аудиторията, че войната всъщност започна през 2014 г., а не тази зима. „Нашата медия се роди по време на Революцията на достойнството [през 2013 г.], когато нашият портал предаваше на живо от Майдана в Киев. А когато войната в Донбас започна през 2014 г., ние отразявахме бойната операция на изток. Отразяването на руската агресия и развенчаването на тяхната пропаганда е в нашето ДНК“, каза тя. 

„Хромадске“ е подложен на много изпитания още преди войната – липсата на средства кара медията да се трансформира от класически телевизионен канал в онлайн медия. Но нищо не може да се сравни с новата, пост-февруарска реалност: двама от колегите на Моторевска се присъединяват към Украинската армия, а повечето от останалите репортери са принудени за една нощ да се преквалифицират във военни кореспонденти. „Да си военен репортер се учи с години, но украинците трябваше да ги направят за седмици“, казва тя. 

Най-страшното е, че украинските журналисти трябва да започнат да отразяват брутални истории за кланета, изнасилвания, депортации на украинско население и различни други военни престъпления. „Една от нашите колежки има едногодишно дете и все още ходи на фронта на всеки две седмици“, възкликва Моторевска. Освен това, сега репортерите трябва да понасят и последиците от руските нападения на гражданската инфраструктура. „Свикнали сме да работим от мазета, но най-новото предизвикателство е прекъсванията на интернет и спирането на тока“, отбелязва украинката. Всички тези предизвикателства оказват влияние върху психиката на журналистите и вероятно ще доведат до отлив от професията след войната, добавя тя. 

Освен от бомбардировките, работата на украинските репортери е белязана и от различни други предизвикателства. Медиите трябва да спазват строги протоколи, наложени от държавата, така че отразяването на собствените загуби на украинската армия или подробности за текущи операции е невъзможно. Освен това под радара на международните медии, които са съсредоточени върху военните действия, остава светът на вътрешната политика и скандалите, които украинците трябва да отразяват. „Направихме разследване за заместник-началника на кабинета на президента, засечен с автомобил, предназначен за хуманитарни цели. Дори в условията на пълномащабна война успяваме да запазим свободата на словото“, обяснява Моторевска. 

В първия дискусионен панел на форума към редактора на „Хромадске“ се присъединиха украинската журналистка Анна Акаге, която работи във Франция, независимата холандска репортерка Йоани де Райке и кореспондентът на NPR Нейтън Рот, които обсъдиха с какво войната в Украйна се различава от другите. „Това е нашата война, тя е европейска война, тя е в задния ни двор и Украйна се бори срещу ядрена суперсила – говорим за ядрени заплахи за първи път от Студената война насам“, казва де Райке и добавя, че войната има глобални последици, защото Украйна е износител на зърно за по-бедните страни, които сега гладуват заради конфликта. 

Друго предизвикателство, обсъждано от участниците в дискусията, бе противоречието, пред което са изправени украинските журналисти, които трябва да останат едновременно лоялни на страната си, но и към читателите си. „Ние сме не само журналисти, но и граждани на страна, която е нападната от Русия. Това ни влияе“, признава Моторевска. „Когато подобни неща се случват на страната ти, е почти невъзможно да останеш неутрален. Оставаш репортер, но се превръщаш в активист. Не мисля, че има написани правила в тази ситуация – трябва да ги откриваш по пътя“, казва Анна Акаге. 

Накрая участниците в дискусията обсъдиха последиците от дезинформацията в конфликта, както и начините за справяне с нея. Според Нейтън Рот и Джоани де Райке най-добрият отговор на дезинформацията е точното и вярно отразяване на събитията. „Тъй като правим репортажи за американската аудитория, можем да си позволим да изчакаме 24 часа, преди да публикуваме новина. Можем да задържим и да проверим, да бъдем първи не е толкова важно“, казва Рот като съветва журналистите: „Просто бъдете добри човешки същества. Отидете при хората и ги убедете, че се опитвате да разберете какво се случва по същия начин, точно както и те.“ Анна Акаге пък дава съвет на потребителите на новини, за да се справят със стреса, и специално към тези, които разчитат на социалните медии: „Използвайте Tik-Tok, за да гледате котки и рецепти за храна, а не новини.“