Да разказваш на балканец за Балканите е като да продаваш на краставичар краставици – няма на какво да го научиш. Това е на пръв поглед. На втори става ясно, че почти не познаваме съседите си и почти всяка история за тях е нова и интересна. По темета разговаряме с журналистите Аделина Марини и Франческо Мартино в предването „Медиатор“, което бе излъчено на 30 септември, 2014 г. по блоградио „Землянка“.

Интересните истории извират от живота на хората, казва Франческо Мартино. Той работи от София  като редактор и кореспондент на италианското електронно списание Osservatorio Balcani e Caucaso (OBC). Неговите читатели са италианци. Те не знаят почти нищо за съседите си от Балканите. Обикновено наричат с общото “славяни” всички от Триест до Владивосток.
Предизвикателството пред Франческо и колегите му е да поставят всяка конкретна история под увеличително стъкло, за да може тя да се открои. Така читателите му се научават да разпознават, отделят и различават всяка отделна общност. Най-голям интерес в Италия традиционно съществува към страните и общностите, пострадали във войните след разпадането на Югославия продължава Франческо. И досега в OВС най-много се четат репортажи от Косово и Босна. Любопитна за италианците е и България. Това е разбираемо, понеже се хвърлят все повече мостове между двете страни.

Именно хвърлянето на мостове е основната цел на сайта EUInside, разказва една от създателките му, бившата дългогодишна външнополитическа репортерка на програма “Хоризонт” Аделина Марини. Тя създава сайта с цел да опише и разкаже механизмите и същината на Европейския съюз, в който България, а в бъдеще и западнобалканските страни, предстоеше да влезе. “Балканските народи и ЕС не се познават добре взаимно. Това води до взаимно неразбиране и недоверие”, разказва Аделина. “Затова ние се опитваме да сближаваме двете страни, като разказваме на всяка от тях за другите.” С годините EUInside се развива като анализаторски център. Много дипломати, бизнесмени и политици търсят материалите му заради тяхната експертност.

Затова в мисията си Аделина е приела различен подход от ОВС. Тя е разбрала, че за да преодолееш предразсъдъците на балканеца към съседа му, е добре да говориш за другия с паралели. “Един българин много по-лесно е склонен да възприеме ситуацията в македонската преса например, ако се прави паралел със собствената му страна”, посочва Аделина. Според нея това е така, защото когато човек види, че другият се сблъсква с подобни проблеми, е склонен да се идентифицира с него и да превъзмогне собствените си стереотипи.

За превъзмогването на стереотипите често помага и наличието на чужда пропаганда, допълва Франческо. Може и да е парадоксално, но е добре, че след Al Jazeera Balkans, на полуострова ще заработи и CNN Balkans. Като сравнява двете напълно различни парадигми и особено, ако е убеден, че едната представлява неговата гледна точка, а другата е пропаганда, ще може да се замисли дали и доколко неговата гледна точка е истинска и дали другият е винаги и априори в грешка и недостоен за внимание.