Журналисти или врагове на Републиката?

271
Анкета за свободата на словото

Защо Прокуратурата на Република България (ПРБ) реагира „по бързата процедура”  на сигнали, подадени срещу неудобни журналистически материали, а демонстрира пасивност при съмнения за злоупотреба с власт, сенчести икономически сделки или престъпления от омраза?

За действията на прокуратурата, насочени към медийни материали в предаването „Медиатор“  блоградио „Землянка“ разговаряме с с журналистите Николай Стоянов от в. „Капитал“, Борис Митов от „Медиапул“, както и с ръководителят на правната програма на „Програма достъп до информация Александър Кашъмов. Водещ в студиото е Мария Черешева.

На19 август 2014 г. стана ясно, че прокуратурата е привикала на проверка двама журналисти от в. Капитал – управляващият редактор Алексей Лазаров и редакторът Николай Стоянов, който отразява банковата криза и един от малкото журналисти, публикували информация за свързаните фирми и механизмите около КТБ още преди проблемите на банката да станат публично известни.  Поводът е сигнал подаден от изпълнителния директор на свързаната с Делян Пеевски фирма „Водстрой 98“ Момчил Борисов, който иска да се провери дали не са извършени престъпления срещу републиката и обществения ред и спокойствието на гражданите по силата на чл. 107 и чл. 136 от НК. Сигналът е на базата на публикация във в-к Капитал „Паниката е по-голяма от проблема“, в която се споменава, че строителната компания е получила изтеглила парите си от ПИБ, третата по размер на активите банка в България. Според Борисов, твърдението на журналиста цели да всее паника и да насърчи вложителите да последват примера на предприятието и да изтеглят средствата си. Прокурорската проверка предизвика  втори протест на журналисти в подкрепа на колегите им от Капитал, след като през зимата на 2013 г. журналисти се събраха пред ПРБ да подкрепят журналиста от Медиапул Борис Митов.

Според  Николай Стоянов необичайното в ситуацията не е самата проверка, а реакцията на прокуратурата и това, че тази институция си позволява да дава оценки за работата на определени медии. „Очевидно е, че един безобиден и основателен текст в Наказателния кодекс се използва произволно, за да бъде атакувана медийна публикация. Не е нужно да бъдеш юрист, за да се прецени, че в дадения случай наличието на една критична публикация няма как да бъде привидяна като подаване на неверен сигнал.“, коментира Александър Кашъмов.

Според него по-големият проблем е, че пресцентъра на прокуратурата си позволи квалификации по отношение на група медии, защото не е работа на прокуратурата да оценява качеството на медийните публикации. „ Това може да се привиди като злоупотреба с власт. Напълно вероятно е това да е една инерция от миналото, с която трябва да се приключи.“, казва Кашъмов.

„Определено има паралел между този случай и този от 2013, в който аз бях участник. И тогава и сега не можем да се говори за каквото и да е извършено престъпление. Разликата е, че тогава прокуратурата не си позволи да оценява медийния пазар и качеството на продукта, който той предлага. Прокуратурата се държи като субект, който има за враг медиите“, коментира Борис Митов.

Гостите в студиото се обединиха около твърдението, че реакцията на журналистическата гидия под формата на протест е била най-адекватната в случая. „Дори да е преекспонираната една такава реакция аз съм съгласен, че с оглед на превенцията, тя трябва да бъде такава. Цензура не е само, когато журналист бива убит на улицата. Аз наричам цензура и случаите, когато се започва неоснователна проверка спрямо журналисти, защото това би могло да се схване като  размахване на пръст на медиите.  Това е опасно за хигиената в едно демократично общество“, коментира  Александър Кашъмов.

Предаването беше излъчено по блоградио „Землянка“ на 26 август. 2014 г.  Целият разговор можете да чуете на подкастите от предаването.

Анкета за свободата на словото
Анкета за свободата на словото