Журналисти или врагове на Републиката?

134

Защо Прокуратурата на Република България (ПРБ) реагира „по бързата процедура”  на сигнали, подадени срещу неудобни журналистически материали, а демонстрира пасивност при съмнения за злоупотреба с власт, сенчести икономически сделки или престъпления от омраза?

За действията на прокуратурата, насочени към медийни материали в предаването „Медиатор“  блоградио „Землянка“ разговаряме с с журналистите Николай Стоянов от в. „Капитал“, Борис Митов от „Медиапул“, както и с ръководителят на правната програма на „Програма достъп до информация Александър Кашъмов. Водещ в студиото е Мария Черешева.

На19 август 2014 г. стана ясно, че прокуратурата е привикала на проверка двама журналисти от в. Капитал – управляващият редактор Алексей Лазаров и редакторът Николай Стоянов, който отразява банковата криза и един от малкото журналисти, публикували информация за свързаните фирми и механизмите около КТБ още преди проблемите на банката да станат публично известни.  Поводът е сигнал подаден от изпълнителния директор на свързаната с Делян Пеевски фирма “Водстрой 98” Момчил Борисов, който иска да се провери дали не са извършени престъпления срещу републиката и обществения ред и спокойствието на гражданите по силата на чл. 107 и чл. 136 от НК. Сигналът е на базата на публикация във в-к Капитал „Паниката е по-голяма от проблема“, в която се споменава, че строителната компания е получила изтеглила парите си от ПИБ, третата по размер на активите банка в България. Според Борисов, твърдението на журналиста цели да всее паника и да насърчи вложителите да последват примера на предприятието и да изтеглят средствата си. Прокурорската проверка предизвика  втори протест на журналисти в подкрепа на колегите им от Капитал, след като през зимата на 2013 г. журналисти се събраха пред ПРБ да подкрепят журналиста от Медиапул Борис Митов.

Според  Николай Стоянов необичайното в ситуацията не е самата проверка, а реакцията на прокуратурата и това, че тази институция си позволява да дава оценки за работата на определени медии. „Очевидно е, че един безобиден и основателен текст в Наказателния кодекс се използва произволно, за да бъде атакувана медийна публикация. Не е нужно да бъдеш юрист, за да се прецени, че в дадения случай наличието на една критична публикация няма как да бъде привидяна като подаване на неверен сигнал.“, коментира Александър Кашъмов.

Според него по-големият проблем е, че пресцентъра на прокуратурата си позволи квалификации по отношение на група медии, защото не е работа на прокуратурата да оценява качеството на медийните публикации. „ Това може да се привиди като злоупотреба с власт. Напълно вероятно е това да е една инерция от миналото, с която трябва да се приключи.“, казва Кашъмов.

„Определено има паралел между този случай и този от 2013, в който аз бях участник. И тогава и сега не можем да се говори за каквото и да е извършено престъпление. Разликата е, че тогава прокуратурата не си позволи да оценява медийния пазар и качеството на продукта, който той предлага. Прокуратурата се държи като субект, който има за враг медиите“, коментира Борис Митов.

Гостите в студиото се обединиха около твърдението, че реакцията на журналистическата гидия под формата на протест е била най-адекватната в случая. „Дори да е преекспонираната една такава реакция аз съм съгласен, че с оглед на превенцията, тя трябва да бъде такава. Цензура не е само, когато журналист бива убит на улицата. Аз наричам цензура и случаите, когато се започва неоснователна проверка спрямо журналисти, защото това би могло да се схване като  размахване на пръст на медиите.  Това е опасно за хигиената в едно демократично общество“, коментира  Александър Кашъмов.

Предаването беше излъчено по блоградио „Землянка“ на 26 август. 2014 г.  Целият разговор можете да чуете на подкастите от предаването.