Днес е трети май, обявен от ООН за Световен ден на свободните медии. В ден като този е добре да си дадем сметка за високата цена, която представители на професията плащат.

Тази седмица в Афганистан бяха убити 10 журналисти. Сред загиналите са репортерът на Би Би Си Ахмад Шах и известния фотограф на Агенция Франс прес Шах Марай. Последният е сред жертвите на взрив в понеделник в Кабул, отнел живота на десетки, сред които и много журналисти, докато Ахмад Шах е бил прострелян смъртоносно същия ден от неизвестен нападател в източната част на страната.

След атаката във френския сатиричен седмичник Шарли Ебдо това е второто посегателство в подобни размери срещу група от журналисти от 2015 г. насам.

През февруари 2018 г. в Словакия бяха убити разследващият журналист Ян Куцияк и неговата годеница, а през есента на 2017г. в Малта беше ликвидирана разследващата журналистка Дафне Каурана Галиция.

Смъртоносните опити за заглушаване на журналистиката, която се опитва да освети порочния възел между правителства, мафия и скрити зад офшорните банкови сметки лични интереси на лица, които използват обществения ресурс за лична полза, се случиха в две страни-членки на ЕС от предпоследната вълна на присъединяване през 2004 г. – Словакия и Малта.

На ниво Европейски съюз не по-малко тревожни са и тенденциите за затваряне на медии, вестници, подмяната на водещи журналисти с критични гласове в обществените медии в страни като Унгария, Полша, Словакия и опитите за налагане на скрита цензура и автоцензура.

На този фон България достигна ново дъно в класацията на Репортери без граници за свободата на словото. В тази класация, която измерва усещането за свобода сред професионалистите, страната ни изостава дори от държави, в които бяха регистрирани физически посегателства срещу журналисти. Класацията показва, как работещите в медиите оценяват средата и за съжаление резултатът е недвусмислен. Проучванията на АЕЖ-България за статута на професията журналист и за състоянието на медийната среда показват сходни резултати – журналистите работят в тежки условия, често чувствайки, че са подложени на неправомерен натиск. Празните столове се преврънаха в метафора, описваща опасността пред журналистите, дори от най-големите медии, да изгубят работата си, ако настъпят интереси на силни на деня.Високата социална несигурност, съчетана често и с потенциален риск за личната безопасност, е цената, която работещите в българските медии плащат.

Едно е сигурно – цената е толкова висока, че колкото и смели журналисти да има, медийните професионалисти няма да могат да я платят сами. А тя трябва да бъде платена, не заради самите журналисти – повечето от тях биха могли лесно да намерят по-сигурно и по-доходоносно поприще, а заради техните читатели, слушатели и зрители, заради цялото общество. Отказът да се подкрепят независимите медии означава съгласие да се плати много високата сметка за корупционни схеми. Това би трябвало да е очевидно за данъкоплатци, върху които падна бремето да изплащат дълговете на фалиралата Корпоративно търговска банка – банка, която инвестира огромен ресурс за опорочаването на медийната среда, подготвяйки източването си. А ако не е очевидно за голяма част от обществото, то трябва да е готово да покрие сметката и за други подобни схеми.

Затова е толкова важно да се работи за медийна грамотност на всички нива, от началните класове в училище до програми, обхващащи хората в пенсионна възраст. А също и да се говори за взаимосвързаността свободна медийна среда-функционираща правова държава-устойчиво икономическо развитие.

Честит празник на свободното слово! Нека защитим независимата журналистика, защото тя е гаранция за защитата на интересите на всички граждани.