Журналистика по време на карантина

901

Лекари на първа линия в Covid-19 сектора в интензивното отделение на болница “Пирогов”. Фотограф: Надежда Чипева

Весислава Антонова

“Обуваш калцуни над коляното, обличаш защитен гащеризон, слагаш маска, очила – върху моите, качулка, втори чифт ръкавици върху тези, които вече носех. Очилата се замъгляват и е трудно да снимаш през тях. С това облекло е много топло и се изпотяваш. За мен всичко продължи близо час. Представете си, че някои лекари са така по над 12 часа на ден”, разказва фоторепортерът на “Капитал” Надежда Чипева. Такава е подготовката ѝ преди да влезе в COVID отделението на спешната болница “Пирогов”, за да ни покаже в какви условия работят лекарите на първа линия и как лекуват пациентите си. Там се грижат за хората с най-тежки усложнения, засегнати от коронавируса. Незащитен остава само фотоапаратът ѝ. Затова после половин час ще го дезинфекцира внимателно, така че да не му навреди.

Надя казва спокойно, че просто си е свършила работата и благодари на екипът на болницата за съдействието. “Лекарите рискуват много повече, грижейки се за пациентите денонощно, защо един фотограф да не поеме риска? Без риск нищо не става. В живота винаги е така. Замислете се. Това, че влязох в сектора със заразените е професионален дълг”, категорична е Чипева и допълва, че никой не се замисля, че много от нещата отминават и фотографията е тази, която ги документира. “След време изображенията, ще са най-ярките свидетелства, паметта за карантината”, убедена е Чипева.

Тя е един от най-добрите фоторепортери в България. Работи на терен от дълги години и никога не пести усилия да улови най-добрия кадър, дори да е опасно. Чака близо осем дни, за да получи от началника на университетската болница за активно лечение и спешна медицина “Н.И. Пирогов” – проф. Д-р Асен Балтов, разрешение да влезе и да документира работата на лекарите в COVID отделението на клиниката.

Най-важните качества за журналиста в условията на криза



Алексей Лазаров, управляващ редактор “Капитал”
В подобна кризисна ситуация най-важно е това, което винаги трябва да е в основата на работата ни – обективност, внимателна проверка на информацията и съзнание, че това, което пишем, има огромно влияние върху хората около нас, а оттам и върху света, в който живеем. Ако даваме на читателите си само страх и истерия, самите ние ще живеем заобиколени от негативни емоции. Ако даваме обективна картина, ако вместо само за проблеми, говорим и за решения, ако в тази ситуация не плашим, а даваме надежда, ще помогнем светът около нас да бъде по-приятно място.



Айше Сали, репортер БНТ
Една от най-важните ни задачи е да носим спокойствие и разум в обществото с тази информация, вместо да всяваме паника. Това може да се случи, когато тя е достоверна, а журналистическата етиката и професионалните норми са отправната точка за събирането й.



Йоана Миланова, репортер БНТНай-голямото предизвикателство лично за мен е да намеря баланса – да предоставям точна и достоверна информация, но поднесена спокойно, така че да не предизвиква паника, страх и стрес в зрителя. Понякога събирането на всички данни за целта на материалите е затруднено, а причината е засилените мерки за сигурност в институциите.



Петьо Цеков, зам. главен редактор в-к “Сега”
Най-важното качество не е журналистическо – най-важно е просто да запазим спокойствие. Да гледаме на кризата като на това, което е – временна атака, която ще свърши, ако не за два месеца, то най-много за три, пет… и от нея ще излезем като победители. Ако като хора запазим спокойствие, това ще се отрази и на журналистическия ни труд. Няма да всяваме излишна паника. Няма да неглижираме проблемите.



Силвия Великова, журналист БНР
Спокойствие, компетеност и точна преценка на това кой говори отсреща. Пандемията ни срещна с нов тип събеседник – компетентен, спокоен, но и категоричен, когато става дума за глупави, тенденциозни или дискриминационно въпроси. Оказа се, че мнозина от медиите, които отразяват проявите на НОЩ не са готови за този събеседник и често можем да чуем как ни поставят на мястото ни.



Надежда Василева, журналист БНТ
Най-важните качества са запазване на спокойствие и осигуряване на обективна информация, въздържане от крайности и да не се всява излишна паника.



Мария Чернева, журналист БНТ
Добро познаване на процесите, т.е. обучени и компетентни кадри. За съжаление този ресор “Здравеопазване” не е от престижните, има голямо текучество, което не позволява трупането на опит и по-добра реакция в ситуации като тази.



bTV
Журналистите трябва да настояват за отговорите, от които хората имат нужда, и не трябва да толерират отношение от говорител или събеседник, което омаловажава работата им. Сега, повече от всякога, работата на журналистите е от ключово значение за обществото.

Да си журналист, фоторепортер, оператор тези дни, е предизвикателство и отговорност, защото те също работят на “първа линия”, както обикновено казваме за лекари, полицаи, осигуряващите ток, вода, храни за хората.

Асоциацията на европейските журналисти – България се свърза с няколко репортери и редактори, за да разкажат от първо лице как работят в условията на извънредно положение и наложените във връзка с него мерки, заради пандемията от COVID-19.

Какво се случва в редакциите

В работата на медиите и журналистите има няколко нива на промяна и те се отнасят към всекидневната организацията на ангажиментите в редакциите, подбора на темите, необходимостта от специални предпазните мерки при отразяване на събития на живо, справяне със стреса, знания по темата COVID-19.

Най-видимата промяна е, че основна тема на медиите вече е една – коронавирусът, всички други теми почти изчезнаха. “Говори се и се пише за коронавирус във всичките му аспекти – здравен, социален, бизнес, културен, психологически, човешки”, коментира журналистката в програма “Хоризонт” Силвия Великова и допълва, че на нея ѝ липсва ходенето по събития, репортажите, гостите в студиото. Това споделят и други нейни колеги.

Целият екип на икономическия седмичник “Капитал” в момента също работи само по различни ъгли на темата за коронавируса. “Основното ни внимание е върху това как епидемията се отразява на икономиката и различните бизнеси и почти всички журналисти, в момента са фокусирани изцяло върху това да бъдем максимално полезни на хората, които ни четат”, обяснява управляващият редактор на “Капитал” Алексей Лазаров. И е логично. В момент, когато светът около нас се променя толкова бързо и толкова много ролята на журналистите е ключова – техен дълг е да показват какво се случва и защо, така че всеки да може да планира по-добре какво да прави през идващите месеци.

Чисто организационно, много медии преминават предимно на дистанционна работа и редакциите са повече виртуални. Заместник-главният редактор на вестник “Сега” Петьо Цеков констатира, че за кратко време медиите, са се дигитализирали. “Вирусът ускори този процес, удвоихме усилияти си в тази посока. За да създадат реален Home Office, колегите, които не ползваха социални мрежи и отбягваха аудио- и видеокомуникации рязко навлязоха в дигиталната ера. Редакционният живот потече по каналите на Viber, планьорките тръгнаха по Zoom”, разказва Цеков.

Познатият вестникарски режим на работа за голяма част от изданията, вече е в историята. Свидетели сме на почти денонощна работа по електронните издания на всички медии. На пазара са изключение онези, които продължават да отпечатват свои хартиени версии и то основно заради ангажименти към абонатите си.

Журналистът от “Капитал” Алексей Лазаров уточнява, че за повечето хора в изданието работата е може би три пъти повече – като брой произведени текстове. “Най-натоварената ни част от екипа работи вече почти месец без нито един почивен ден, често по над 10 часа на ден”, уточнява той.

За тези, които не работят от дома си, все пак може да е по-трудно. Репортерът от “По света и у нас” Елиана Димитрова разказва, че част от нейното време и на колегите и отива за дезинфекция на работните места. “Трябва да носим ръкавици и маски, а това не е удобно при работа с хора и микрофон. Работим при нов график – три дена работа, шест дена – почивка. Но трите дена работим по 12 часа, което е много натоварващо”, обяснява репортерката от БНТ и допълва, че след осмия час човек трудно се съсредоточава.

“Спазваме социална дистанция, махнахме ветробраните от микрофоните”, допълва колежката и репортерът в БНТ Йоана Миланова. С колегите и в новините на телевизията се разделили на екипи – репортери, редактори и продуценти, като целта е да са в по-малки контактни групи. “Работим и от вкъщи. Ситуацията налага и организирането на извънредни емисии”, разказва Йоана.

Заради социалната дистанция събеседници в студиото на радиото няма, обяснява журналистката в програма “Хоризонт” на БНР Силвия Великова. “Интервюта са по телефон и месинджър, без значение дали са на живо, или на запис. Същото се случва и в телевизиите, въпреки, че те все още разчитат на присъствието на гости в студиото.

Новинарските, продукционните и техническите екипи на една от двете най-гледани телевизии bTV, също работят на седмични или двуседмични смени с екипи, които са изцяло разделени. “Когато едната смяна влезе в режим работа от вкъщи, помещенията се дезинфекцират изцяло. Това е важна мярка, за да осигурим информационното покритие в тази извънредна ситуация”, уточняват от PR отдела на медията. Очаквано, натоварването на нюзрума в телевизията също се увеличава, защото сега медията създава повече ексклузивно съдържание за COVID-19. Това споделят колегите им и от останалите телевизии, с които разговаряхме. Има и репортери, които са вкъщи и това важи за всички телевизии, радиостанции и печатните медии, но те работят за сайтовете на медиите.

Репортерът от БНТ Надежда Василева приема като предизвикателство спазването на дистанция и същевременно осигуряването на информация и записи на различни гледни точки, важни за новините. “Стараем се да осигуряваме плурализъм на мненията – както винаги сме го правили. Предизвикателство е и издръжливостта – много извънредни събития, извънредни емисии, бързина и точност”, казва Василева.

В условията на карантина контактите намаляват, ограничава се възможността за директно отразяване на събитията. “Информацията стана още по-централизирана. Това обаче ни насочи още повече към външни източници – разбрахме как се справят с кризата другите страни, какви мерки вземат те за намаляване натиска върху бизнеса и за запазване на работната ръка – и това ни помогна да задаваме правилните въпроси на местните фактори”, казва зам. главният редактор на “Сега” Петьо Цеков.

Много журналисти са притеснени, че от пресцентровете на различните министерства и институции, често отказват да предлагат разнообразие от експерти, които да говорят по дадена тема или дори отказват да общуват с журналистите. “Някои важни теми извън коронавируса стават невъзможни да се разработват допълнително. Други видяха в кризата възможност и удобство да предават информацията си само чрез прессъобщения, което превръща медиите в придатъци, разклонения на РR агенции и пресцентрове”, обръща внимание Мария Чернева.

Професионалните стандарти преди всичко

Най-голямото предизвикателство за медиите обаче е да стоят на страната на етичните професионални стандарти и на страната на гражданите, които повече от всякога имат нужда от тях, заради социалната изолация.

“Най-големият проблем за журналистите в момента е да стоят в зоната на обективността – еднакво далеч от паниката и подценяването на ситуацията. Много хора дълго време не си даваха сметка за това колко сериозна е заплахата от коронавируса и сега са минали в другата крайност – силно надценяват случващото се”, коментира управляващия редактор на “Капитал” Алексей Лазаров.

По неговите наблюдения има паника и истерия – фокусиране предимно върху негативни новини, в много иначе сериозни световни медии. “Едно от най-трудните неща в момента е да се ориентираш обективно за ситуацията, така че да можеш да прогнозираш какво ще се случва през следващите месеци”, казва Лазаров. Той обръща внимание, че освен другите новини от повечето медии е изчезнал и един много важен жанр – анализът. В “Капитал” се опитват да се справят с тази ситуация като винаги се стараят да поставяме събитията в контекст, да казват какво означават и защо са важни, да правят прогнози какво може да се случва нататък.

Откакто обичайна част от медийното съдържание станаха излъчванията на живо на всекидневните брифинги на Националния кризисен щаб или пък извънредните пресконференции на кабинета, те се превърнаха в повод за остри критики към журналистите и качеството на въпросите, които задават те.

Професионалните мнения на медиците се губят сред празни приказки, безсмислено повтарящи се въпроси, заяждане на дребно и демонстрация на арогантност и нетърпимост към различното мнение.

По този повод журналистката от БНТ Мария Чернева, обръща внимание, че основен източник на информация за мерките и всичко, което се случва около разпространението на коронавируса са именно ежедневните брифинги на оперативния щаб, които се отразяват и публично. “Точно поради тази причина, репортерите са подложени под натиска на общественото мнение и нямат свободата да задават въпросите си – глупави или не толкова глупави”, споделя мнението си Чернева. Според нея заради създадената организация на медиите да работят на по-малки екипи, тези брифинги се отразява от репортери, които не са добре запознати с темата и не ги следят редовно, за да успеят да проследят цялата информация от щаба и да задават адекватни въпроси. “Затова, въпросите се дублират, или пък колегите питат неща, които не са им ясни. Публичността на брифингите, стана трибуна на различни изяви – участниците започнаха да отговарят с нетърпимост, сарказъм и жлъч, повече политически, отколкото експертно, което е вид натиск върху репортерите да не успеят да си свършат работата”, коментира Мария Чернева.

Журналистката от БНР Силвия Великова смята, че е истинско предизвикателство да правиш новини и предавания между две пресконференции – на щаба, на съвета, на кабинета, на някой министър. “Тези пресконференции, излъчвани онлайн, пък се явяват едно информационно излишество, непознато досега. За мен те осигуряват достъп до национален ефир на въпроси, които нямат място в него”, категорична е Великова.

Редица медийни наблюдатели са на мнение, че именно тази възможност за директните излъчвания на брифингите е оголила сериозните дефицити в професионалната подготвеност на определени журналисти. А чрез некомпетентното им присъствие и агресивно поведение е бил компрометиран един от най-важните източници за информация във връзка с коронавируса. “Хора, претендиращи за репортери, се възползват от факта, че ги дават по телевизора и радиото, за да блудстват с думите и злоупотребяват с професията на журналиста”, написа във фейсбук страницата си генералния директор на БНР Андон Балтаков.

Работа под стрес

Всички журналисти, с които разговаряхме, споделиха, че работят под стрес, заради извънредните часове работа и умората, заради притеснението от зараза и желанието освен себе си да защитят и близките си.

“Стрес има и е голям. Защото мислим не само за работата си, която е достатъчно стресова, но и за това как да се опазим и да не се заразим”, казва журналистката от БНТ Елиана Димитрова. Тя допълва, че тъй като репортерите следят целия негативен информационен поток, са още повече психически натоварени от обикновените хора. “Аз лично, когато съм в почивка, не излизам и се съобразявам с призивите. Но липсата на разходки навън още повече влошава ситуацията. Така че съм и притеснена, и тревожна”, споделя Димитрова.

Нейната колежка Надежда Василева смята, че стресът и напрежението са част от журналистическата професия ежедневно, особено при репортерите, които като нея често са в ефир. “Справянето е свързано и с опита, а също и с информираността на журналистите как да се предпазват. Те не могат да си позволят да се оплакват. Хората не си дават сметка, че медиите също са на първа линия, за да може обществото да бъде информирано, но това е част от нашата работа”, коментира Надежда Василева.

Някои журналисти казват, че в сегашната ситуация трябва да има повече прозрачност и оттърсване от страха. “Епидемията вероятно ще си отиде след месец или два, но се опасяваме, че част от придобитите лоши практики ще продължат”, категорични са журналистите, с които разговаряхме.

На фона на всичко това, вече са налице и първите икономически мерки заради кризата, която коронавируса предизвика в медиите. Заплатите в някои от тях вече са намалени с между 20 и 30%, защото приходите от реклама и специални събития, които издържат редакциите са се стопили. Някои губят работата си, за други това предстои като мярка.

Ролята на журналистите и на медиите в условията на криза винаги е изключително важна, защото тяхната мисия е да държат хората информирани за всичко, което се случва около тях и да отговарят на важните въпроси, които вълнуват обществото. Особено сега, когато всички са в социална изолация, предизвикана от карантината.

По тази причина хората приемат света в много голяма степен през очите на журналистите и съдържанието на медиите. Така пандемията освен предизвикателство е и шанс за журналистиката, да си върне доверието на хората. Защото в момент като този, тя изпълнява една от най-значимите си роли – да бъде посредник между властта, институциите и гражданите. Посредник между светът вътре и светът навън от домовете ни. Това само по себе си изисква нещо още по-важно, журналистите да не отстъпват от основополагащи за професията ценности като достоверност и обективност на информацията.

COVID-19, засяга не само българите, вирусът беляза живота на хората в целия свят. Той блокира целият обществен живот, бизнеса и свободното движение на хората. Медиите могат да им дадат освен полезна информация и опора, но само ако пожелаят да бъдат на нивото на почтената и качествена журналистика.

Препоръки за безопасна работа в немската телевизия ZDF

Снимки в рискови зони


    Отговорните власти решават какви да бъдат предпазните мерки в рисковите зони. Те биха могли да разпоредят например носенето на хирургични маски на обществени места.
    Снимките трябва да бъдат така организирани, че максимално да гарантират безопасността на екипа и събеседниците. За по-голяма сигурност могат да се носят маски (клас FFP2 или клас FFP3), в случай че възникнат непредвидени опасности от инфекция.
    Обръщайте внимание на хигиената преди храненe.
Снимки в забранени зони


    Особено важно е планирането преди пътуването, консултациите с лекаря и експерта по техническата сигурност във вашата медия, както и с местни хора и институции, запознати с конкретната ситуация.
    Свържете се с експерти по сигурността, ръководството на местното звено за реакция при кризи и др., които ще ви помогнат да оцените правилно риска.
    Задача на всеки журналист, работещ в забранена зона е да минимизира вредните въздействия върху здравето си, като намали до минимум времето, прекарано в забранената зона и не напуска обезопасените места.
    Количеството техника, която се внася в забранената зона, трябва да се ограничи до минимум.
    Мийте ръцете си редовно и старателно с вода и сапун. Ако на съответното място не е възможно да измиете ръцете си, трябва да ги дезинфекцирате. Непосредствено след приключване на снимките и напускане на забранената зона техниката трябва да бъде обстойно почистена с подходящи дезинфектанти, напр. Sagrotan спрей или мокри кърпи.
    При възможност използвайте камери за подводни снимки със защитен калъф, които се почистват и дезинфекцират по-лесно.
    Храненето в заразени зони е изрично забранено. При опасност от инфекция, например чрез кръв или други телесни течности, трябва да се носят допълнително предпазни ръкавици или очила.
    Ако рискът от вече нанесените вреди и вероятността от настъпване на увреждане е оценен като висок и не е възможно да бъде намален чрез прилагане на предпазни мерки, се препоръчва снимането да се отмени.