Журналистиката винаги е била комплексно занимание с противоречива репутация както сред практикуващите, така и сред аудиторията. Днес обаче тя е комбинация от привилегия, удоволствие, предизвикателство, орис и изключителна отговорност в много специфични (и не непременно благоприятни) условия.

Икономическият и техническият напредък създадоха безпрецедентни възможности за създаване и разпространяване на информация, която прекосява земното кълбо за минути – с всички произтичащи ползи и рискове. В 21. век достъпът до информация е в пъти по-лесен и евтин, отколкото в миналото, но тази либерализация създава множество предпоставки за разпространение на невярно или подвеждащо съдържание и води до своеобразно обезценяване на журналистическата професия.

Журналистите в търсене на своята функция

В тези условия журналистите и медиите трябва да преоткрият ролята си и да положат специални усилия, за да докажат на обществото, че трудът им продължава да носи добавена стойност, пише Жанин Гибсън, главен редактор на BuzzFeed UK, в статия за Columbia Journalism Review (CJR).

„[В наши дни] има толкова много новини и ние, журналиститие, с основание можем да твърдим, че сме по-добри в отразяването им откогато и да било преди“, казва Гибсън. „Въпреки това днес сме по-неразбрани от всякога. Чуството, че каквото и да създадем, ще бъде разкъсано от тези, които не желаят то да е вярно, вече не е наша собствена параноя. Едно от нещата в журналистиката, на които се възхищавам отдавна, е, че практикуващите професията никога не пропускат да анализират собствените си действия. Дали ще бъде колективното ни самобичуване или причиняващите повдигане взаимни поздравления, ние сме удивително добри в следенето отблизо на това, което правим, често в ущърб на всичко останало. Но наред с усилията, необходими за отразяване на новините, през последните десет години елементите на новинарската индустрия – икономическата ѝ страна, форматите и платформите за разпространение – погълнаха всичкия кислород и не оставиха почти нищо от него за обсъждане на въпроса дали това, което правим, продължава да има значение за останалия свят.“

Гибсън, която прекарва 17 години в The Guardian и ръководи отразяването на разкритията на Едуърд Сноудън за обхвата на наблюдение на гражданите от страна на Националната агенция за сигурност на САЩ, смята, че съвременната журналистика страда от вътрешни съмнения и разделения и именно затова трябва да преоткрие функцията си.

Новото разделение в журналистиката

В миналото, пише Гибсън, разделението сред журналистите е било по линия на това дали те са я приемали като честен занаят или достойна професия. Днес, казва тя, всеки може да създава и да разпространява съдържание през социалните мрежи и това води до появата на два нови лагера в сектора.

Едната група включва журналисти, създаващи съдържание, с което утвърждават собствените си предразсъдъци и тези на сходномислещата част от обществото. В другата група попадат онези журналисти, които полагат неимоверни усилия в търсене, проверка и анализ на информация, като така създават условия за задълбочени и градивни дискусии по теми от обществено значение и изискват отговорност и отчетност от управляващите.

Характерно за първия лагер, пише Гибсън, е наличието на сайтове с мистериозни имена и крайни политически убеждения (било то леви или десни), които имат способността да създават заглавия, които може да отговарят или да не отговарят на съдържанието на съответния материал, но печелят одобрението на „най-вбесяващия ви роднина“. Според Гибсън такова съдъжание, което се споделя повсеместно, докато в един момент вече няма значение кой е първоизточникът, поставя журналистите в доста трудно положение.

„[Подобно съдържание] умишлено е невярно, но все пак не е чак толкова невярно, че да бъде отхвърлено напълно“, казва Гибсън и допълва, че такива материали дават на много хора това, което те искат да прочетат, видят или чуят, и така генерират приходи, но унищожават доверието в медиите.

За успеха на медиите, разпространяващи такива материали, допринася и начинът на функциониране на социалните мрежи, смята редакторката на BuzzFeed UK. Причината е, че тези платформи третират всяко съдържание по сходен начин, което прави по-трудно за утвърдени издания да поддържат репутацията си на достоверни източници на информация и да се откроят от разпространителите на непроверена или заблуждаваща информация.

От другата страна на разграничителната линия в съвременната журналистика стоят онези журналисти и редактори, които отразяват случващото се в заобикалящия ни свят със съзнание за отговорност към обществото. Гибсън посочва, че в миналото понятието „журналистика“ се е отнасяло именно за материали, създавани от професионалисти, които са се придържали към определени стандарти и норми.

Авторите на такава журналистика, която е смесица от занаят и изкуство, редовно печелят някои от най-реномираните отличия в професията, отбелязва Гибсън. Същевременно тази журналистика е скъпа и отнема много време и усилия, което може да е непродуктивно. Дори и добре приета от обществото, казва Гибсън, тази журналистика невинаги успява да постигне въздействието, към което се стреми, защото разпространението на неточна информация и пропаганда подрива вярата в журналистика, уповаваща се на проверени факти, професионални стандарти и етични принципи.

Потенциални решения

Въпреки предизвикателствата и не чак толкова благоприятните условия, професионалната и етична журналистика не е загубена, категорична е Гибсън.

Главната редакторка на BuzzFeed UK е оптимист както по отношение на нивото на информационна грамотност на повечето хора и желанието им да държат под око действията на властимащите, така и относно тенденциите в рекламния пазар и съзнанието за отговорност на политиците. Както отбелязва тя, качествените рекламодатели отново започват да изискват рекламираните от тях продукти и услуги да се появяват редом до качествено съдържание, а някои правителства настояват за регулиране на дейността на социалните мрежи с цел ограничаване разпространението на пропаганда и фалшиви новини.

Независимо от ползите, сътрудничеството между политика и медии може да има пагубни последствия и затова Гибсън смята, че журналистите трябва самостоятелно да преоткрият ролята си. Според нея трите ключови съставки за успех в това начинание са усърдна работа, своевременност и въздействие, като журналистите могат да влияят само върху някои от тях.

От една страна, медиите трябва да си помагат повече, казва Гибсън, включително и чрез взаимното споделяне на авторски материали, разглеждащи важни теми и представящи палитра от гледни точки, защото така те могат да достигнат до възможно най-много хора. От друга страна, подчертава тя, медиите трябва да преустановят практиката си да игнорират фалшивите новини, а след това да канят техните източници в новинарските си предавания в привидно търсене на баланс.

„Как финансираме новините е вечен въпрос с милиард отговори. Къде се публикуват новините не е точно в нашите ръце. Но какви са [тези новини]? Какво разпространяваме? Какво отразяваме? Това зависи от нас“, заключава Гибсън.

Снимка: cdn.cjr.org