Журналистиката и епохата на цифровите технологии

224
АЕЖ-България

IMG_9765Автор: Даниел Пенев

Наскорошното закриване на печатните издания на The Independent и The Independent on Sunday разстресе редакциите на множество издания по целия свят. Самият факт, че утвърдена медия като The Independent преминава изцяло в онлайн формат, говори красноречиво за трансформацията, през която преминава журналистиката в епохата на цифровите технологии. Смартфоните, разнообразните онлайн програми и приложения и социалните медии като Facebook, Twitter и Instagram оказват революционно въздействие върху начина, по който получаваме и разпространяваме информация и новини. Тази технологична и информационна трансформация постепенно превръща печатните медии в отживелица или най-малкото директно застрашава финансовата им устойчивост, защото приходите от реклама преминават онлайн.

Закриването на печатните издания на The Independent и The Independent on Sunday засяга най-вече финансовите и логистични аспекти на съвременната журналистика. Някои критици и експерти рисуват апокалиптична картина, но те сякаш забравят, че новите технологии и изобретения многократно са създавали безпокойство и страх непосредствено след появата си, а по-късно са допринасяли за повишаването на стандарта ни на живот, познанията и общуването ни.

Всяка техническа революция изисква от хората корекция на тяхното въображение.

„Технологичната революция в комуникациите, в предаването на информацията е толкова ново явление, че засега сме успели само да се поддадем на неговата магия“, казва Ришард Капушчински, полски журналист и писател с дългогодишен опит като кореспондент в страните от т.н. Трети свят, който умира през 2007 г. „Ние сме на етапа на обикновеното очарование от новата играчка. Но все още не сме успели да се замислим за какво трябва да ни служи тя, какво съдържание трябва да предават тези необикновени съоръжения. Та това е само поредният инструмент, създаден от цивилизацията […] Всяка техническа революция изисква от хората корекция на тяхното въображение. А това винаги е продължителен процес.“

Аз лично не се притеснявам толкова за бъдещето на журналистиката от гледна точка на средствата за информация и комуникация. В печатен, електронен или онлайн вариант, журналистиката ще оцелее, защото демокрацията може да функционира успешно само когато гражданите имат достъп до достоверна информация и разнообразни гледни точки. Далеч повече ме вълнува качеството на журналистиката, която ще доминира в 21. век.

През последните няколко години станахме свидетели на закриването на много вестници и списания, преминаването им към онлайн издания и създаването на хиляди новинарски и аналитични сайтове – някои политематични, други специализирани. Информационната вълна, която ни залива ежедневно, се увеличава още повече в резултат на настъплението на т.н. гражданска журналистика.

Средствата за информация и средата се променят, но същността на журналистиката остава.

За да се информират и за да се възползват максимално от свободното движение на огромни количества информация, хората все повече ще се нуждаят от квалифицирани и добре обучени журналисти, които обръщат внимание на детайлите, откриват връзки между различни събития и тенденции, умеят да боравят с най-новите технологии и същевременно се придържат към основните принципи на занаята си: да събират информация от възможно най-много източници, да я проверяват обстойно, да я представят по ефективен, разбираем и отговорен начин и така да помагат на своите читатели, зрители и слушатели сами да си вадят изводи. По отношение на своите функции и роля в дигиталния свят журналистиката силно наподобява журналистиката от аналаговите времена. Средствата за информация и средата се променят, но същността на журналистиката остава.

Елементът, който отличава съвременната журналистика от журналистиката от преди няколко години или десетилетия, е скоростта. Днес медиите се състезават да създават (буквално) и откриват новини. Навременното разпространяване на новини отдавна играе ключова роля в занаята. Проблемът е, че днес много журналисти и медии обръщат прекалено много внимание на бързината на разпространение, често за сметка на проверяването на фактите, прецизността и презентацията. Медиите, които постигнат баланс между актуалност, правдивост и изчерпателност, ще се откроят от тълпата като отговорни и надеждни източници на информация.

Въпреки че технологичната и информационна революция подкопава някои журналистически функции, тя в същото време засилва значението на други журналистически функции. За да се справят в океана от информация, хората по света, които постоянно се оплакват, че нямат достатъчно време, ще се обръщат към онези медии, които предоставят аналитично и всякакъв друг тип полезно съдържание, основано на качествено проучване и презентиране. Онлайн медии като Vox и Quartz, които съществуват именно благодарение на интернет, показват потенциала на разяснителната журналистика (explanatory journalism).

Журналистиката в 21. век ще изпълнява сериозна образователна функция.

От една страна, съществуват проучвания и изследвания, които доказват, че способността за концентрация на читателите намалява вследствие на извършването на няколко задачи и използването на няколко платформи едновременно. От друга страна, парламентарните и правителствените решения, партийните програми, икономическите, финансовите и банковите доклади и научните разработки предполагат определено ниво от специализирани познания в конкретната област. Колкото повече потребителите имат нужда от подобен тип информация, толкова по-често ще разчитат на медиите и журналистите, които предоставят тази информация на достъпен език. Това означава, че когато работи според правилата и нуждите на потребителите, журналистиката в 21. век ще изпълнява сериозна образователна функция.

Технологиите, програмите и приложенията, с които разполагаме днес, създават условия за появата и успеха на тясно специализирани медии. За да привлекат лоялни последователи и да си осигурят устойчиви приходи, все повече медии ще опитват да се утвърдят като експерти по конкретна тема или проблем. Тук става дума за иновативни платформи като тези на News Deeply, американска медийна група, която представя значимите и недостатъчно отразявани истории и се стреми „да отдели сигнала от шума, давайки гласност на онази информация и онези тенденции, които оказват дълбоко влияние на случващото се по света днес“. Към момента на публикуване на този текст портфолиото на News Deeply включва пет сайта: Syria Deeply, Arctic Deeply, Water Deeply, Ebola Deeply (тази платформа вече не се обновява, защото проблемите, свързани с ебола, намаляха драстично; съдържанието е архивирано и достъпно) и Refugees Deeply (най-новото творение на групата, фокусира се изцяло върху бежанската криза в Близкия изток и Европа). Платформите от този тип имат огромен потенциал и вероятно ще изникнат и в други страни, за да повишат качеството в отразяване на сложни теми и проблеми, които представляват интерес за местната, регионалната, националната или международната аудитория.

Наред с нишовите медии, новите средства за комуникация и събиране на информация, заедно със сравнително евтиния транспорт, позволяват на журналисти в различни точки на планетата да си сътрудничат в провеждането на разследвания от международно значение. Негативни явления като укриването на данъци и други данъчни измами, корупцията, трафика на хора и наркотици и тероризма не признават националните граници. Международният характер на тези дейности изисква международен отговор от страна на политици, полиция, тайни служби, правителствени и неправителствени организации. Журналисти от различни страни могат да допринесат в тази посока, защото сега могат да си съдействат бързо и ефективно. През последните години видяхме доста мащабни трансгранични журналистически разследвания, провеждани под шапката на организации като Organized Crime and Corruption Reporting Project (OCCRP) и The International Consortium of Investigative Journalists (ICIJ). Именно тези две организации стоят зад „Доситета от Панама“ (The Panama Papers), които преди няколко дни разбуниха духовете с разкритията за данъчни злоупотреби посредством офшорни компании от страна на политически лидери, бизнесмени и знаменитости.

Въпреки сериозните предизвикателства, рано или късно журналистиката ще се адаптира към променената финансова, технологична, информационна и социална среда. Докато се случи това обаче, журналистите и медиите трябва да се придържат към основните журналистически стандарти, ценности и принципи. Все пак журналистиката не е обикновена работа, а призвание, изискващо отдаденост, честност и съзнание за лична отговорност.