Позоваването на разказите на свидетели и използването на съдържание, генерирано от потребителите на социалните мрежи, играят все по-важна роля в работата на журналистите. Подобно съдържание позволява на медиите да предлагат различни гледни точки, но същевременно повдига множество морални и етични въпроси и поставя журналистите, особено жените, в ситуации, в които могат да станат жертва на реч на омразата.
„По време на [отразяването] на атаката край джамията във Финсбъри Парк на 19 юни аз разбрах от първа ръка колко язвителни и женомразки могат да бъдат тези атаки, особено в Twitter, и как хората са готови да реагират на погрешна информация и винаги да допускат най-лошите мотиви от страна на журналистите, независимо от неосведомеността си по даден въпрос“, пише журналистиката на Storyful Естер Чан.
Чан смята, че медиите могат и трябва да предприемат различни мерки, за да предпазят журналистите си и да им помогнат да вършат работата си без страх. Тази подкрепа е от ключово значение за жените журналисти, които се сблъскват с реч на омразата далеч по-често, отколкото мъжете. Жените журналисти са в по-тежка позиция от мъжете, тъй като речта на омразата спрямо тях е по-вероятно да засяга пола, расата и етническата им принадлежност.
Една от опциите е в социалните мрежи журналистите да имат правото да използват профила на медията, за която работят, вместо личния си профил, както прави Storyful в Twitter. Чан препоръчва още журналистите да се свързват с потенциални източници на информация чрез лични съобщения в социалните мрежи или по телефона, така че да ограничат вероятността да станат жертва на обиди и заплахи.
„Би било идеално, ако един ден има опция за автоматично блокиране на съобщения, които съдържат определени вредни ключови думи, или ако подобно поведение може да бъде контролирано по-ефективно“, пише Чан. „Към момента обаче репортерите се нуждаят от закрилата на своите организации.“
Снимка: Esther Vargas
