Жак Пезе, Libération: Фалшивите новини нямаха очаквания ефект върху изборите във Франция и Германия

Жак Пезе е журналист на в. Libération и част от екипа на Correctiv.org. Той ще бъде един от лекторите на предстоящата конференция „Европа срещу дезинформацията: реална заплаха ли е кривата краставица за европейския проект“, която Асоциация на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) организира на 9 ноември в София. Г-н Пезе ще води и две журналистически обучения в София и Пловдив (10 и 11 ноември), в рамките на които ще запознае журналисти от цялата страна с най-новите техники и инструменти за проверка на факти и отразяване на фалшиви новини.

Дни преди събитието разговаряме с г-н Пезе за работата на организациите, изършващи проверка на факти, мащаба и въздействието на опитите за дезинформация покрай тазгодишните избори във Франция и Германия и рисковете за Европейския съюз (ЕС), произтичащи от разпространението на подвеждащи или изфабрикувани истории.

Регистрирайте се безплатно за конференцията тук.

Днес често поставяме етикета „фалшива новина“ върху всякакви материали. Какво е вашето определение за „дезинформация“ и как подхождате към това явление?

Дезинформацията представлява невярна информация, създавана умишлено с цел манипулиране на читателя. Като човек, занимаващ се с проверката на факти, аз се включвам в обществения дебат, за да обясня защо определени истории са неверни. Аз обаче трябва да действам праграматично и да не интерепретирам всичко, което е невярно (например сатира или хумор), като дезинформация.

Как изглежда работата на занимаващите се с проверка на факти в съвременната среда, оформяна от цифровите медии?

Това е огромен труд! Прекарваме много време в търсене на неверни истории с надеждата да ги уловим, преди да добият популярност. Също така бихме искали нашите материали да имат по-голямо въздействие от самата дезинформация. За да постигнем това, използваме различни инструменти, които ни помагат да следим случващото се в социалните мрежи. Използваме например Crowdtangle и Spike или пък свои собствени списъци със сайтове, за които знаем, че се справят добре в разпространението на неверни истории. Също така слушаме какво казват политиците и други важни фигури, за да видим дали те не разпространяват неверни истории в рамките на обществения дебат. Общо взето, трябва да следим всичко.

Вие работите за Correctiv в Германия и за Libération във Франция и проследихте наскорошните избори в двете страни. Колко сериозен беше проблемът с дезинфирмацията на тези избори и постигна ли тя очакваното въздействие?

Не мисля, че във Франция и Германия фалшивите новини имаха въздействието, което се очакваше, защото за разлика от САЩ, резултатите от изборите се припокриха с прогнозите в медиите.

Относно мащаба на проблема с дезинформацията във Франция и Германия, бих казал, че контекстът изигра важна роля. Изборите бяха много различни.

Преди година никой не знаеше, че Еманюел Макрон ще бъде следващият президент на Франция. Единственото, което знаехме с доста голяма сигурност, е, че Марин льо Пен ще достигне до втория тур. Не знаехме обаче срещу кого ще се изправи тя. Франсоа Оланд не се кандидатира за президент. Манюел Валс, министър-председател по времето на Оланд, загуби вътрешните избори на социалистите. От страната на консерваторите, Никола Саркози и Алан Жупе, които бяха фаворити според проучванията на общественото мнение, не успяха да преминат през вътрешните избори. След победата на Франсоа Фийон във вътрешната надпревара на консерваторите френски вестник го обвини, че се е облагодетелствал финансово, като е назначил съпругата си за свой асистент с обществени средства, когато е бил народен представител. Дотогава тя винаги твърдеше, че не е била част от политическия му живот… Националният фронт пък беше по-силен от всякога.

Мнозина имаха интерес да разпространяват погрешна информация спрямо други политици, за да увеличат шансовете за победа на своя кандидат. Това обяснява защо крайнодесните атакуваха първо Франсоа Фийон, описвайки го като мюсюлманин и човек, настроен положително към имиграцията, а след разкритията на вестника нападнаха най-вече Макрон, който тогава беше атакуван и от привържениците на Франсоа Фийон, които се надяваха, че кандидадът им все пак би могъл да достигне до втори тур.

В Германия канцлерът се нуждае от мнозинство, за да управлява. Всяка политическа партия уверяваше, че няма да съставя коалиция с крайнодясната партия Алтернатива за Германия. Ето защо вероятността крайнодесните да вземат властта беше почти нулева. След местните избори, в които социалдемократите постигнаха лоши резултати, стана много ясно, че Мартин Шулц не би могъл да спечели изборите. Това означаваше, че следващият канцлер отново щеше да бъде Ангела Меркел.

За да създавате фалшиви новини, се нуждаете от цел: да манипулирате мнението, за да помогнете на любимия си кандидат да спечели. Защо бихте полагали толкова много усилия, ако знаете, че нямате шанс? Тъй като изборите във Франция бяха по-напрегнати, проблемът с фалшивите новини беше по-голям, отколкото в Германия, но не чак толкова голям, колкото в САЩ. Във Франция или Германия нямаше заглавия, според които папата е подкрепил Марин льо Пен, Алтернатива за Германия или някой друг кандидат. Това обаче не означава, че в Германия не е имало фалшиви новини. Екипът на Correctiv опроверга много неверни истории на местно ниво. Те също могат да окажат въздействие, особено когато се повтарят постоянно, за да накарат хората да повярват, че положението в страната е по-лошо, отколкото е в действителност.

Correctiv е уникална организация с нестопанска цел, създадена само преди няколко години. Как се озовахте в позицията да извършвате проверка на факти за Facebook в Германия?

След изборите в САЩ Facebook беше критикуван, че не прави нищо срещу разпространяването на фалшиви новини. Те решиха да си сътрудничат с организации за проверка на факти в САЩ (като Snopes и Politifact), а също и в други страни, в които предстояха избори.

Correctiv започна разговори с Facebook относно борбата с дезинформацията. Не забравяйте, че сме организация с нестопанска цел и целта е нашите проучвания да бъдат в обществен интерес. В Correctiv вярваме, че дезинформацията е истински проблем за демокрацията и че гражданите трябва да бъдат информирани чрез достоверни истории, преди да гласуват. Не е наша работа да им казваме за кого да гласуват. Ние просто искаме те да знаят фактите.

Важно е също да отбележим, че ние не работим за Facebook и не получаваме никакви пари от тях. Ние сме партньори: те ни предоставят списък с линкове, които техните потребители или алгоритми считат за потенциално неверни, и ние избираме историите, чиято достоверност искаме да проверим, след което да публикуваме резултатите от проверката на нашия сайт. След това информираме Facebook, че сме публикували резултатите от проверката с линк към невярната история. От този момент нататък Facebook показва линк в категория „Свързани статии“, който да бъде видян от четящите невярната история. Ние не изтриваме нищо, а опитваме да убедим хората да прочетат проверените от нас факти.

Кой е най-странният пример за дезинформация, на който сте попадали в работата си?

Виждал съм много странни неща през последните три години. От гледна точка на работата ми към Correctiv, мисля, че [най-странната история] дойде от сайт, който твърдеше, че хората в Израел не умират от рак и че те са изобретили химиотерапията, за да убиват всички с изключение на евреите. Невярната информация се основаваше на грешка от страна на израелското посолство в Германия, което беше разпространило информация за броя на смъртните случаи вследствие на рак, но беше забравило да посочи, че този брой е на база всеки 100 000 души, а не просто за годината.

Във Франция съм попадал на много истории, свързани предимно с терористичните атаки през ноември 2015 г. Тогава работих през цялата нощ и трябваше да обяснявам, че мъжът на снимка, споделена скоро след нападението, не беше терористът, а че ставаше въпрос за лоша шега от страна на тийнейджър. През 2016 г. пък трябваше да проверя твърдение на френски журналист, който по време на интервю с министър заяви, че руски хулигани са били внесли лопата на стадиона по време на Европейското първенство по футбол. Министърът не знаеше за такъв случай. Причината беше, че журналистът не беше видял, че снимката е била променена с помощта на фотошоп…

Могат ли според вас настоящите усилия в посока дезинформация да доведат до рухването на европейския проект или такива страхове са преувеличени?

Това е труден въпрос от френска или немска гледна точка. Споделяната в социалните мрежи дезинформация не е насочена точно срещу европейския проект, а по-скоро срещу политици, които защитават идеята, че имиграцията или ислямът не представляват опасност за Европа. Фалшивите новини, които видяхме в социалните мрежи по време на изборите във Франция и Германия, бяха насочени предимно срещу африкански мигранти и мюсюлмани, а не срещу полски водопроводчици и гръцки работници, които се опитват да унищожат Европа. Твърденията, че ЕС застрашава суверенитета на националните държави, получават подкрепа най-вече директно от евроскептични политици, а след това от техните поддръжници.