Журналистите, отразяващи военни конфликти, се нуждаят по-добра защита, смятат европейските депутати от подкомисията по човешки права. Те обсъдиха възможностите за гарантиране на по-ефективна закрила за военните кореспонденти в рамките на дебат във връзка със Световния ден на свободата на медиите, 3 май. Депутатите подчертаха ключовата роля на интернет медиите при отразяването на подобни събития и изразиха притесненията си около нарастващите репресии срещу блогърите.

Според Вероник де Кейсер (С&Д, Белгия), работата на журналистите и местните наблюдатели в случаите на въоръжени конфликти е изключително важна. „Тяхната работа е незаменима, но какво можем да направим ние от офисите си в Европарламента, за да ги защитим по-добре?“, коментира тя.“Истината е първата жертва на войните. Точно затова журналистите трябва да са там, за да отразяват престъпленията, извършвани и от двете страни, заяви евродепутатът от групата на зелените Барбара Лохбинер.

По думите на Оливие Базил, представител на „Репортери без граници“, който също взе участие в обсъжданията, вече съществуват международни правни мерки за защита на журналистите в конфликтни зони, но те не винаги биват прилагани. Според него обаче ЕС може да направи повече, за да гарантира защита на военните репортери. „Арестуваните журналисти все още не получават достатъчна дипломатическа закрила, което вече стана ясно от събитията в Египет“, категоричен бе Базил. В тази връзка френският репортер Ан Нива допълни, че журналистите се нуждаят от подкрепа и когато се завърнат от конфликтните зони. “ Трябва да има някои гарантирани условия за тях, като например предварителни обучения и най-вече подкрепа от психолог след завръщането им“, смята тя.

В рамките на дискусията Жан Пол Мартоз, преподавател по международна журналистика в University of Leuven, призова европейските институции да въведат „по-дръзка“ политика в защита на правото на свобода на медиите.

Според Маритйе Шааке (АЛДЕ, Нидерландия), нараства тенденцията авторитарните режими да налагат репресии над блогърите. Също така, тя изтъкна необходимостта на регулиране на западните телекомуникационни компании, които „понякога се превръщат в държавни медии, като например случая с Vodafone, която блокира комуникациите“.