Държава за показ: Наръчник за потопяване на сушата, Янина Танева

83
АЕЖ-България
В рубрика „ Добри практики“ публикуваме журналистически материали, които според членовете на АЕЖ-България са пример за качествена журналистика. В рубриката досега сме включили примерите от класацията, която АЕЖ-България води до края на 2013 г. на месечна база. Ако искате да номинирате материал за рубриката, моля изпратете обосновка в минимум три изречения на team@aej-bulgaria.org. Настоящият материал е от класацията за “Гражданска журналистика” за 2012 г.

Блогът “За Харманли”, създаден от Янина Танева, е великолепен пример за това, че един граждански журналист може да свърши онова, което конвенционалните медии, разполагащи с неизмеримо повече ресурси, не са направили. Танева се е ангажирала с благородна кауза, останала извън вниманието на традиционните средства за информация, именно заради дефекта, който понякога проявяват – да вървят изключително след властта, превръщайки се на моменти в придатък на пиар отделите на институциите. Положителното в случая е, че част от големите медии не останаха безрачлични към проблемите, за които сигнализира Танева, и насочиха вниманието си към пострадалите от наводнението в Харманли и другите селища от района.

Държава за показ: Наръчник за потопяване на сушата, Янина Танева

Вчера отидох до Харманли.

6 дни след като градът е залят от внезапно придошлата река. Отидох, защото ми се стори, че има нещо гнило. Когато толкова хора и медии се опитват да ме убедят, че всичко в района е наред и държавата-майка се грижи за всички, както трябва, значи трябва да се отиде на място.  Поднасям искрените си съболезнования на близките на жертвите в с.Бисер и се чудя:

Парички на дарителски номерца, комисия от журналисти, която ще разпределя средствата и сълзички пред екрана: капитализирането на съчувствието в стотинки  ми идва в повече. Както и изявленията за ефективност, сработка, „всичко, което може се прави“ и други клишета на политическата лингвистика.  Наводнение от циничен ПР, което удави всички ни…

След 6 часа път, заварвам  Харманли в недоумение.  Повече от 30 души  – в гумени ботуши, якета и ръкавици, четки, кофи. За времето от Пловдив до Харманли, когато успях да намеря контакт в града, те са се организирали, събрали са се и са в готовност. Да се срещнат с първия човек, дошъл да види щетите.  Първият. Ъ?

Пълният текст можете да намерите тук.