Делата шамари, или т.нар. SLAPP (стратегически дела против публично участие), в България бележат ръст през последните години. Най-голям брой (50 от общо 64) са заведени в периода 2015 – 2023 г. По-голямата част от гражданските и наказателни дела за периода 2000 – март 2023 са приключили в полза на журналистите – става дума за 87,5% от гражданските дела и 86% от наказателните дела.

Това са сред основните изводи в първия опит за систематичен обзор на натрупаната в български съдилища правна практика по SLAPP дела срещу журналисти и граждански активисти за последните 22 години. Инициативата е на Фондация „Антикорупционен фонд“ (АКФ) и е част от проект, изпълняван в партньорство с Асоциацията на европейските журналисти – България и с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България.

Документът беше представен на 25 април по време на събитие, в което взеха участие авторите на доклада адв. Лора Георгиева и София Желева, както и Бойко Станкушев, директор на АКФ, Илия Вълков, автор на годишното изследване на АЕЖ за свободата на словото за 2022 г. „Медии под обстрел“, адв. Александър Кашъмов, който се включи с коментар на изводите от доклада, и Ирина Недева, председателка на АЕЖ-България и модератор на дискусията.

Илия Вълков припомни данните от годишната анкета за свободата на словото на АЕЖ-България, според която съдебното преследване е сред водещите начини за тормоз върху журналистите в България. А основните трудности за представителите на медиите, които са станали обект на такива дела, са да си осигурят правна помощ (23,5%) и да се справят с увредената си репутация (29,4%).

Средната продължителност на делата шамари е 2,8 години. Те обикновено протичат през всички съдебни инстанции, което води и до продължителност в повечето случаи от близо 3 години. От общо 64 дела, включени в статистиката, 20 са продължили 2 години, 19 – 3 години, а 6 – 5 или повече години.

Данните показват и увеличение на броя дела и претендираните обезщетения. За разглеждания период 2000 – март 2023 е налице както постепенно увеличение на броя на делата шамари, така и увеличение на претендираните размери на обезщетенията по гражданските дела. В последните две години, които анализът обхваща, са заведени две дела с размер на иска 1 млн. лв.

„Исковете за финансови обезщетения на висока стойност, както и предварително обезпечение чрез запор на активи усилват психологическия натиск върху обектите на SLAPP и създават сериозен риск от автоцензура или цензура от страна на медията, както и от накърняване на финансовата стабилност на медията“, коментира София Желева. 

Според адв. Александър Кашъмов тези дела са шамар срещу демократичното развитие на страната и поставят бариера пред участието в обществения дебат. Той припомни, че по темата има раздвижване след като в началото на годината Програма достъп до информация (ПДИ) и АЕЖ отправиха призив към министъра на правосъдието Крум Зарков да подкрепи инициативата на Европейската комисия срещу злоупотребата с предявяването на съдебни искове срещу журналисти и защитници на правата на човека. 

„Ефектът от делата шамари е ограничаване на обществения дебат и ограничаване на достъпа на гражданите до надеждна информация. Затова е необходимо SLAPP делата да бъдат специално наблюдавани и адекватно адресирани със законодателни и други мерки, които да доведат до ограничаването на този феномен, който е опасен за демократичното ни общество“, коментира Бойко Станкушев, директор на Антикорупционния фонд.

Целият анализ можете да изтеглите от тук.