Рисковете, с които се сблъскват журналистите, отразяващи агресивната война на Русия срещу Украйна, остават най-неотложният проблем, свързан със сигурността на журналистите в Европа през 2024 г., според годишния доклад на партньорските организации към Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите.
Докладът, озаглавен „Доклад за свободата на печата в Европа през 2024 г: съвпада с десетата годишнина от основаването на платформата, в което участие взима и международната АЕЖ и спиалния представител на АЕЖ за медийната свобода.
В доклада като сериозни заплахи се посочват също дигиталното проследяване на журналистите и рисковете за поверителността на източниците, транснационалните репресии срещу журналисти – особено от Русия и Беларус – и тенденцията за завладяване на медиите от правителствата в някои държави.
Докладът предупреждава за нарастващата заплаха от дезинформация, включително съдържание, генерирано от изкуствен интелект, и държавна пропаганда, които се използват за манипулиране на общественото мнение и подкопаване на независимата журналистика.
Партньорите от платформата отправят набор от препоръки, с които призовават Съвета на Европа, Европейската комисия и 46-те държави – членки на Съвета на Европа, за по-силна правна защита на журналистите, гаранции срещу дезинформацията и мерки за борба с превземането и наблюдението на медиите. Те призовават правителствата и институциите да подкрепят свободата на пресата чрез политически реформи, прозрачност и по-силна защита срещу заплахи и тормоз.
През 2024 г. партньорите на платформата публикуваха 266 сигнала за физически нападения, сплашване, задържане,безнаказаност и други ограничителни действия, което е малко по-малко от броя на сигналите през 2023 г. (285), но значително над нивата отпреди въвеждането на COVID.
Държавите с най-голям брой сигнали са Украйна (40), повечето от които са свързани с окупирани от Русия територии или се приписват на руските сили, Русия (32), Турция (28), Сърбия (20) и Грузия (18). Грузия отбеляза най-рязкото увеличение на сигналите, над три пъти в сравнение с предходната година – главно поради нападенията срещу журналисти по време на протестите в подкрепа на ЕС.
Седемдесет и осем сигнала бяха свързани с нападения срещу физическата безопасност и неприкосновеност на журналисти, в сравнение с 52 през 2023 г., включително смъртта на украинската журналистка Виктория Рошчина, докато е била задържана в Русия, на съветника по безопасността на Ройтерс Райън Еванс и на казахстанския журналист Айдос Садиков. С изключение на военните действия, предизвикани от агресията на Русия срещу Украйна, повечето физически посегателства срещу журналисти са свързани с отразяването на публични демонстрации и избори.
Към 31 декември 2024 г. 159 журналисти са били задържани в цяла Европа, включително 44 в Беларус, 30 в Азербайджан, 29 в Русия (в допълнение към 28 в окупираните от Русия територии на Украйна), 27 в Турция и 1 в Грузия.
Макар че злоупотребите с правни заплахи срещу медии и журналисти продължиха да будят безпокойство, партньорите на платформата приветстват приемането на препоръка на Съвета на Европа за противодействие на стратегическите съдебни дела срещу участието на обществеността (SLAPP), приемането на Европейския закон за свободата на медиите (EMFA) и прилагането на директивата на ЕС за борба със SLAPP и вярват, че те ще допринесат за създаването на по-благоприятна среда за свободата на медиите.
През април 2025 г. платформата „Безопасност на журналистите“ отбелязва своята 10-та годишнина. От стартирането си през 2015 г. до 31 декември 2024 г. платформата е регистрирала около 2 000 сигнала.
Годишният доклад на Платформата обхваща 46-те държави – членки на Съвета на Европа, както и Русия, след изключването ѝ от Съвета на Европа през 2022 г., и Беларус.
* * *
Платформата на Съвета на Европа за насърчаване на защитата на журналистиката и безопасността на журналистите е създадена от Съвета на Европа през 2015 г. в сътрудничество с известни международни неправителствени организации, работещи в областта на свободата на изразяване и сдруженията на журналисти, с цел предоставяне на информация, която може да послужи като основа за диалог с държавите членки относно възможни защитни или коригиращи действия.
Петнадесетте партньора са Европейската федерация на журналистите, Международната федерация на журналистите, Асоциацията на европейските журналисти, Article 19, Репортери без граници, Комитетът за защита на журналистите, Index on Censorship, Международният институт за пресата, Международният институт за безопасност на новините, Rory Peck Trust, Европейският съюз за радио и телевизия, PEN International, Европейският център за свобода на пресата и медиите, Free Press Unlimited и Фондация „Правосъдие за журналисти“.
