Без журналистика няма демокрация. Обратното обаче също е не по-малко вярно – без демокрация, журналистиката е невъзможна, заяви на лекция в Софийския университет “Св. Климент Охридски” известният американски журналист и преподавател Дийн Старкман.
Един от редакторите на „Парадайс пейпърс“, с над 20-годишен опит в издания като „Уолстрийт Джърнъл“, преподавател в Централноевропейския университет в Будапеща, Старкман бе в България по покана на Асоциацията на европейските журналисти.
“Когато говорим за журналистика, става дума за демокрация. Двете понятия са неделими. Когато демокрацията е в упадък и журналистиката е в упадък. Когато журналистиката се изкриви, и демокрацията се изкривява”, категоричен беше гостът.
Той посочи, че наличието на медии и на привиден плурализъм не означава непременно, че съществува журналистика. Има общества, в които има вестници и електронни медии, но няма журналистика. Всички държави имат медии, но малко са обществата са с истинска журналистика, заяви той.
В началото на изказването си американският лектор се обърна към българските журналисти и каза, че иска да им благодари задето вършат задълженията си да осведомяват обществото под натиск, който не би трябвало да съществува в страна-членка на ЕС.
Според Старкман вестниците в САЩ, в България и навсякъде по света са гръбнакът на отразяването. Дигиталният пазар не е успял да замени печатния и една от причините е, че целият растеж в цифровата реклама се съсредоточава едва в две компании – Гугъл и Фейсбук. В резултат, в САЩ журналистите са намалели с 30 000 души за няколко години, а издание като Бостън Глоуб се е обезценило от един милиард долара до 70 милиона.
Някога вестниците контролираха разпространението на съдържанието – решаваха коя новина да е на челна страница, коя – на задна. Но днес това се решава от алгоритъма.
Тези алгоритми могат да бъдат манипулирани. Видяхме, че руските тролове успяха да направят това, нашумя и случаят с Кембридж Аналитика.
“Сривът в журналистиката съвпада със срива в демокрацията. Не казвам, че едното предопределя другото, но твърдя, че това не е съвпадение”, обобщи Старкман.
Все пак, американският анализатор посочи, че упадъкът на печатните медии и възходът на гигантите като Фейсбук и Гугъл е сравнително ново явление, така че все още не е ясно как ще се промени ситуацията. Пикът в приходите от реклама на вестниците бе през 200 г. Фейсбук бе основан през 2004 г. и стана публична компания през 2012 г., само преди шест години. Потребителите на новини не са съвсем беззащитни, а в момента акционерите на Гугъл и Фейсбук са ужасени от счупения им модел, заяви Старкман.
За мен най-големият проблем е как да се реши въпросът с финансирането. Не може фигури като Пеевски или Орбан напълно да доминират медийния пазар. Има търсене на качествени новини, въпросът е как да се финансира.
В дискусия в Червената къща, на тема ситуацията в Унгария, Старкан каза, че за разлика от САЩ, пазарът в страни като Унгария и България е малък, което прави още по-трудно съществуването на независима и критична журналистика. При малките пазари правителството е сред най-големите рекламодатели и частният сектор се страхува да рекламира в медии, които са критини към управляващите, за да не си навлекат гнева им.
Демокрацията е в криза, както в САЩ, така и в Унгария и в България, но това, което трябва да приемем е, че журналистите повече от всякога са на фронтовата линия. И няма начин да загубим тази битка – завърши дийн Старкман.
