Макар че младите хора под 18-годишна възраст съставляват една трета от световното население, медиите рядко ги слушат и още по-рядко им дават думата. Събитията с глобални последици – от климатичните промени и пандемията до войната в Украйна – оказват също толкова голямо въздействие върху младите хора, колкото и върху възрастните, но водещите медии често си затварят очите за нуждите на първите. В отговор на тази тенденция, Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ-България) и нейните партньори посветиха първото издание на новия си медиен формат Sofia Talks Media на особеностите на отразяването на събитията за деца и младежи.
В първата половина на конференцията журналисти, специализиращи в работата с младежка аудитория, обсъдиха спецификите на репортажите за деца, създаването на новини, съобразени с нуждите на тези възрастови група, и начини за ангажиране на младите хора, често откъснати от новинарската реалност.
Модераторът на първия панел Ирене Касели, старши съветник в Центъра за журналистика и травма „Дарт“, подчерта етичните въпроси, свързани с отразяването на младежи. „Репортажите за деца трябва да се правят бавно и по-внимателно“, каза тя. Боряна Джамбазова от АЕЖ-България изтъкна нуждата от специална подготовка: „Напишете си домашното и предварително обмислете етичните дилеми, с които може да се сблъскате. Говорете с родителите, получете съгласието им отрано, помислете за възможните проблеми далеч, преди да отидете на терен, обмислете какъв е най-добрият начин да зададете въпросите си.“
Този деликатен подход обаче понякога не работи. Габриела Южвяк, журналист на свободна практика от Обединеното кралство, си спомня за първия си досег с репортажите за младежи. „Работех за център за младежка терапия във Великобритания и установих, че медиите не само не се фокусират върху децата, но когато го правят, то е върху тяхното „асоциално поведение“. Децата дори нямаха право на отговор“, казва тя.
Нейната колежка, румънската журналистка на свободна практика Оана Санду, която е работила с деца, живеещи в крайна бедност и с жертви на домашно насилие, даде няколко важни съвета за журналисти, специализиращи в тази сфера. Според нея репортерите, които се впускат в отразяването на младежки истории, могат да използват илюстрации на децата вместо снимки; те никога не трябва да използват истинските имена на децата, за които пишат или да се обръщат към тях само с първото им име; никога не трябва да се опитват да интервюират директно 5-6-годишни деца, тъй като това може да бъде травмиращо, а вместо това да се обърнат към техния настойник или психолог. „Това е добре и за самите настойници, защото те рядко биват питани как се чувстват след травматична ситуация“, добавя Санду.
Санду също така подчерта, че журналистите трябва да променят начина си на мислене, когато става дума за писане за млади хора: „В Румъния често пишем за децата така, сякаш те са собственост на родителите си. Те имат второстепенна роля в историите“, каза тя. Опитът на Габриела Южвяк с отразяването на събития в конфликтни зони съвпадна с този на румънската ѝ колежка. Тя установи, че в Украйна дори сираците понякога не могат да разчитат на възрастните, тъй като самите им настойници са травмирани. Това може да доведе до проблеми с психичното здраве през целия им живот.
Всички участници в дискусията изтъкнаха защо писането за малки деца е от съществено значение. „Съществува погрешно схващане, че децата под 5-годишна възраст нямат спомен за травматични събития, но сега имаме научно потвърждение, че това, напротив, е формиращ период за тях“, каза Ирене Касели.
Вторият панел беше посветен на създаването на подходящи за деца новини и за това колко е важно децата да не бъдат предпазвани от истината. Искра Джанабетска, съосновател на Vijte.bg – българска медийна платформа за деца на възраст 7-14 години – разказа как нейната платформа се фокусира върху геймификацията на медийното съдържание освен че превежда новините на езика на децата. Тя припомни как, когато започна войната в Украйна, Vijte.bg попита децата какво искат да знаят по темата. „Реакцията на широката общественост ме изненада – сякаш искаха да предпазят децата от войната изобщо. Българският родител твърде много се опитва да защитава собствените си деца от реалността“, каза Джанабетска.
Според нея пълното предпазване е невъзможно: „Децата имат свои собствени канали за медийно потребление. Един от тях е този на рекламите, които не са точно новини, но е начин за консумиране на информация. Трябва да се съобразяваме с това“, каза тя и заключи, че всички родители трябва да знаят, че децата могат да усетят лъжата и „ако се отнасяте с тях като с бебета, губите доверието им“.
Това е съображение, което споделя и Карин Веселинк, редактор на Kidsweek.nl, холандска медийна платформа, и журналист с над 20-годишен опит в работата с деца. Тя смята, че изкуственото изключване на младите хора от медиите е проблем. „Смятам, че ако децата се видят във вестника, те се чувстват като част от обществото. Ако се чувстваш част от обществото, това ще те направи по-сигурен, ще повиши самочувствието ти. Когато възрастните са притеснени, тогава може би децата са още по-притеснени“, каза тя и добави, че при подхода към непълнолетните всичко е въпрос на уважение – „да се държиш с тях като с личности е точно толкова важно, колкото е важно и да намериш правилния тон“.
И двете участнички в дискусията се съгласиха, че новинарският портал, посветен на малките деца, трябва да съчетава трудните теми със забавни, за да предложи утеха и надежда на малките читатели.
Още от конференцията тук.
