Асоциацията на европейските журналисти – България напомня, че медиите имат задължението да спазват правата на децата, дори когато възрастните, които се грижат за тях, не го правят.
Повод са снимки от футболния финал за Купата на България, на която се виждат две момчета, голи до кръста, с неприлични надписи и нацистка символика по телата.
Компетентните държавни институции би трябвало да се произнесат дали правата на тези две деца са нарушени от родителите им или от възрастните, на които е поверена грижата за тях.
В същото време е притеснително, че на повечето снимки, включително и такива, публикувани от уважавани медии, лицата на децата не са замъглени, което позволява те да бъдат лесно идентифицирани.
Това създава риск тези деца, от една страна, да станат жертва на стигма, а от друга – потенциална жертва на насилие, от привърженици на друг отбор, например. Освен това не е ясно как биха се почувствали тези деца след време, когато пораснат и попаднат вече като възрастни на въпросните материали за тях.
Вън от съмнение е, че общественият интерес изисква медиите да показват и анализират такива случаи, но трябва да направят всичко възможно да защитят самоличността на децата.
Разкриването на самоличността на децата в подобни ситуации създава и още един риск – тяхното поведение да бъде възприето като геройство от страна на част от връстниците им и да се появи тенденция за подражание.
АЕЖ-България и УНИЦЕФ публикуваха наскоро Пътеводител за етично отразяване на деца, съдържащ ценни препоръки, които могат да бъдат от полза в такива случаи. В главата “Фото и видео- отразяване на деца” в пътеводителя се казва:
“При отразяване на особено чувствителни теми, като например насилие над дете или извършено от дете, е важно да имаме предвид, че съгласието на родител или настойник не дава непременно право на медията да включва детето в материала си. Казано по-просто, липсата на разбиране от страна на възрастния, поради която той дава съгласие, не може да се приеме като разрешение за медията да отразява такива случаи по начин, който позволява идентифицирането на детето или го кара наново да преживее отрицателни емоции, засилващи емоционалната и психическа травма. Мнението и съгласието на детето също трябва да бъдат потърсени. Фактът, че потенциално увреждаща интересите на дете информация е вече разпространена в интернет, не следва да служи като оправдание за медиите да дават допълнителна публичност на тази информация”.
АЕЖ и УНИЦЕФ започват серия от обучения, насочени към журналисти, комуникационни специалисти и студенти. За информация, свържете се с екипа на Асоциацията и следете сайта и Фейсбук страницата ни.
