Клубът на гражданския стопаджия се завръща със серия от дискусии, първата от които се проведе онлайн във вторник вечер и хвърли светлина върху дилемата „Няма за кого, но ще гласувам…“. Няколко дни преди поредните предсрочни избори водещата на дебата Ирина Недева, журналист и председател на Асоциация на европейските журналисти – България, постави акцент върху важността на избирателната активност. Отвъд повтарянето на клишетата за гласуващите и негласуващите, въпросът става сериозен, когато особено малък брой хора избират управляващите, с които засягат живота и интересите на голяма група негласували граждани.
Заради този дисбаланс различните видове мотивации за гласуване бяха обсъдени заедно с гостите в студиото, а именно Венелин Стойчев – доктор по социология, съавтор на учебника по гражданско образование за 12. клас, и Петя Гунчева, която представи личната си гледна точка на гласуващата, която редовно попълва опцията „Не подкрепям никого“.
Ирина Недева сподели, че като работеща в ефира на националното радио, тя винаги се стреми да не оцветява журналистиката, която прави, според своите граждански възгледи. „Опитвам се да бъда неангажирана и безпристрастна и гласувам с променливи емоции – от надежда до отвращение. Не съм пропускала вот, но и няма избори, на които не съм гласувала без колебания“, казва още тя.
Петя Гунчева обясни, че цени конституционното си право да гласува и иска да го упражнява, но все повече живее с усещането че това право ѝ е отнето, защото кандидатите на изборите не отговарят на нейните критерии. За нея аргументът да гласуваш за „по-малкото зло“ не е състоятелен, защото на практика не съществува малко зло. Тя желае да участва в изборите, за да има след това и моралното право да протестира, но след като никой не печели доверието ѝ, тя избира опцията „Не подкрепям никого“.
Според социолога Венелин Стойчев демократичният процес изисква постоянни усилия от страна на гражданите и това се отнася дори за стари и развити демокрации като например САЩ. „Навсякъде по света симбиозата между политици, власт и бизнес води до печални резултати. Трябва да свикнем, че политиката не е радикален акт, а ежедневна борба, и ние като граждани трябва да се адаптираме към променящия се свят“, каза още той. Според него в българското общество надделява усещането за липса на представителност в политическия живот на гражданите, което означава, че в страната има място както за партийно строителство, така и за гражданска активност.
Професионалният опит на Венелин Стойчев показва, че в България възниква култура на това да не разговаряме с близките си за политика, за да се избегнат негативни емоции. „Но ние трябва да се научим да не ползваме естетически категории, когато говорим за политика, а да видим какво има като политически програми, като икономически интереси и каква е възможността, която ни се предлага да постигнем в бъдеще.“
На какво се дължи фактът, че голяма част от избирателите не могат намерят подходящ кандидат въпреки тяхното множество? Според Петя Гунчева това не се дължи на капризи, а на обективната компрометираност на голяма част от желаещите да станат парламентарни представители. „Сред тях има хора с осъдителни присъди и такива с висящи дела“, напомни тя, като подчерта, че българските политици забравят, че именно гражданите са тези, които им дават възможността да бъдат народни представители, а не обратното. Именно тази връзка между граждани и политици е разкъсана и не функционира. За Петя Гунчев най-демотивиращо е наблюдението, че политиците, веднъж станали депутати, не гласуват по съвест, а защитават интерес, който им е наложен отвън и отгоре.
Съществуват няколко логики на гласуване, които могат да се наблюдават преди избори. Някои партии правят така наречената „ниска кампания“; в случаите, когато политическите им дела вървят добре, те нямат нужда от излишен шум и се опитват да пазят статуквото. Съществува и негативният тип кампания, която се опитва да отврати избирателя. В тази ситуация, каквато до голяма степен наблюдаваме и в момента, избирателната активност е ниска, като това позволява купеният и контролиран вот да има по-голяма тежест. Според Венелин Стойчев очакването на обществото, че трябва да има много добре подготвени политици влиза в противоречие с традициите на демокрацията. Всеки има право на позиция като гражданин и има свои интереси като част от гражданското общество, въпросът е да успеем да конвертираме тези интереси в правене на политика. В България има дефицити както в партийното строителство, така и в политическите партии, защото заради тази разкъсаност между гражданите и политиците партиите не успяват да изградят консистентна идеология. „Големият ни проблем като общество е, че очакваме готова формула, която да препишем от нечия чужда тетрадка, но такава няма. Всичко е въпрос на адаптация. Трябва да идентифицираме проблемите си, да подредим приоритетите си и да видим как заедно можем да работим за справяне с тези проблеми“, е съветът на Венелин Стойчев.
Инициативата „Граждански стопаджия“ се организира съвместно от Българския център за нестопанско право и Асоциацията на европейските журналисти – България. Ежемесечните срещи на Клуба на гражданския стопаджия ще се провеждат в дискусионен формат с водещ журналист, експерт по избраната тема и гражданин с позиция. Ако искаш ти да си въпросният гражданин в една от предстоящите дискусии, не се колебай да пишеш на [email protected].
Ако има тема, която те вълнува и смяташ, че трябва да обсъдим в раммките на предстоящите срещи на Клуба, не се колебай да я напишеш тук.
Проектът се реализира с финансовата подкрепа на Фонд Активни граждани България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Българския център за нестопанско право и Асоциацията на европейските журналисти – България и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Фонд Активни граждани България.
