Докато жените са гръбнакът на българските медии, те често плащат за това с финансова несигурност, стрес и риск за личната си безопасност. Това показва проучването „Да бъдеш журналистка: цената на професията“, представено в понеделник на дискусия, организирана от Асоциацията на европейските журналисти – България (АЕЖ).
„Картината в медийната среда не е хомогенна, но несигурната заетост, ниските възнаграждения и липсата на социална защита са сред основните предизвикателства пред жените в журналистиката”, коментира авторката на изследването Николета Даскалова, медийна анализаторка в екипа на фондация „Медийна демокрация”. Докладът е базиран на дълбочинни интервюта и фокус групи с 30 журналистки от цялата страна в периода декември 2025 – юни 2026 г. Пълният му текст ще намерите тук.
Несигурност на трудовия пазар
Един от ключовите изводи е огромната пропаст в условията на труд. Докато в големите национални медии трудовите права са сравнително добре защитени, в регионалните и онлайн изданията ситуацията е коренно различна. Масова практика остава осигуряването на минимална заплата и получаването на остатъка от възнаграждението под формата на авторски хонорари или дори „на ръка“. В много случаи журналистките се превръщат в „спонсори“ на своите медии, като сами финансират работната си техника, телефоните и транспорта си. „Ние на практика даряваме всеки месец на обществото по няколко хиляди лева… Правим дарение с общественополезен труд“, споделя една от респондентките.
Майчинството като „пазарлък“
Докладът осветлява и „златното правило“ в бранша: щом разбере, че е бременна, журналистката трябва първо да отиде при шефа си, за да преговаря за временно вдигане на осигуровките. Тези пазарлъци често са определяни като „унизителни“, а „схемите“ са неизбежни, тъй като официалните договори рядко отразяват реалните доходи. Финансовата несигурност принуждава много жени да се завръщат на работа едва няколко месеца след раждането, страхувайки се да не загубят позициите си.
Сексизъм, ейджизъм и „стъклени тавани“
Въпреки че професията е силно феминизирана, управлението на най-големите обществени медии исторически остава доминирано от мъже. В редакциите се наблюдава „сексизъм по инерция“ и снизходително отношение, особено към по-младите колеги. Парадоксално, в ефира жените преобладават като репортери и водещи, но са едва една трета от канените експерти и гости, което изкривява публичния диалог.
От „мисирки“ до заплахи за семейството
Журналистките в България са обект на широк спектър от тормоз – от сексуализирана реч („коте“, „мисирки“) от страна на политици и бизнесмени до брутален онлайн тормоз и призиви за насилие. Особено тревожна тенденция е въвличането на семействата и децата като инструмент за натиск. Когато журналистките „се ровят“ в чувствителни теми, те често получават предупреждения през посредници: „Кажи ѝ, че има семейство“. Наред с това, заплахите за „дела шамари“ (SLAPP) се превръщат в ежедневие, а реализирането на подобни заплахи цели да изтощи финансово и психически критичните гласове.
Порочният кръг
Авторката Николета Даскалова обобщава, че в гилдията съществува разбиране за порочен кръг: професията е феминизирана, защото е нископлатена, а ниското заплащане я прави лесна мишена за омаловажаване от страна на властимащите. “Въпросът за условията на труд е неразделна част от темата за свободата на словото. Макар журналистическата професия в България вече да е доминирана от жени, това не означава, че те са по-добре защитени”, коментира Мария Черешева, председателка на АЕЖ-България. Според нея проблемите в сектора рядко се обсъждат публично, защото журналистите по правило говорят за чуждите проблеми, а не за собствените си. Черешева призова за конкретни мерки за подобряване на условията на труд и за по-голяма солидарност в гилдията. С това е свързана и инициативата “Мрежа за подкрепа на жените в журналистиката”, която АЕЖ-България започна през декември 2025 г. Тя включва серия от събития като обучения за безопасност в работата на терен до неформални срещи за споделяне на опит и подкрепа. Тази есен АЕЖ-България планира две такива обучения.
Проучването бе подкрепено от Фондация за свободата „Фридрих Науман“, а събитието се проведе с подкрепата на Посолството на Кралство Нидерландия в България. Цялата отговорност за съдържанието на изследването, обработването и представянето на резултатите е на АЕЖ-България и по никакъв начин не може да се приема, че отразява гледната точка на някоя от финансиращите организации.
