Възможности за добиване на журналистически опит в България: Какво трябва да знаем?

268
АЕЖ-България

IMG_9510Автор: Даниел  Пенев*

Ако сте студент по журналистика, най-вероятно вече се замисляте къде можете да преминете стаж или обучение, към кого трябва да се обърнете, как протича кандидатстването и какви са условията на работа. Ако пък наскоро сте завършили висшето си образование по специалността, сигурно сте в процес на търсене на подходяща стажантска програма, а защо не и на постоянна работа. Независимо от сегашната ви ситуация, трябва да сте наясно със следните аспекти на журналистиката и медийната среда у нас: журналистическият труд като цяло е слабо платен, журналистите у нас често са обект на обиди, заплахи и насилие, почти всички журналистически стажове и практики са неплатени, а работа на пълно работно време във водеща българска медия се намира или изключително трудно, или при доста непривлекателни условия (поне в началото).

В случай, че медийната действителност у нас не ви плаши, то почти сигурно сте човек, който наистина иска да се занимава с журналистика. Преходът от университета към работната среда често е изпълнен с препятствия и неудобства, но колкото по-рано започнете да се ориентирате в обстановката, толкова по-добре. По-долу ви представям възможностите за стаж и трупане на професионален опит във водещи български медии. След това ще научите за основните предимства и недостатъци на тези програми. В последната секция ще получите насоки от бивши/настоящи стажанти и познати лица от българските медии за това как максимално да се възползвате от всяка една възможност за професионално развитие.

Възможности за стажове и обучение във водещи български медии

•    Българска национална телевизия (БНТ): Всяка година в периода юни-септември БНТ организира стажантска програма за студенти, които учат в български или чуждестранни висши учебни заведения. Въпреки че БНТ предлага стажове в няколко звена, най-подходящата програма за следващите студентите по журналистика, медии и комуникации, връзки с обществеността и хуманитарни науки е тази в Дирекция „Информация”. Стажът продължава от 15 до 30 дни в зависимост от ангажираността и плановете на стажанта, който трябва да бъде на разположение всеки делничен ден от 09:00 до 17:30 (с 30 минути обедна почивка). Стажантите се запознават с дейността на новинарския отдел, придобиват умения за създаване и редактиране на видео и онлайн материали и участват в изготвянето на репортажи (има опция и за разработване на самостоятелни материали). ОТ БНТ подчертават, че стажът е „доброволен, неплатен и от него не могат да произтичат искания за застраховки, за покриване на дневни и квартирни разходи, за храна, отпуски, назначения и други аналогични”. Повече информация за стажантската програма на БНТ ще откриете тук.

•    bTV: bTV целогодишно провежда стажантски програми в няколко от отделите си. За желаещите да се развиват в областта на журналистиката най-подходяща е програмата в Отдел „Новини, актуални предавания и спорт”. Кандидатите трябва да са завършили втори курс, като не е задължително да изучават журналистика или сходна специалност. Отличното владеене на английски език е задължително, а всякакъв журналистически опит или други материали, които показват познанията и уменията на кандидата, са предимство. Стажът е неплатен, продължава 3 месеца и се провежда 4 пъти годишно: 1 март – 1 юни, 1 юни – 1 септември, 1 септември – 1 декември и 1 декември – 1 март. По време на програмата стажантите трябва да бъдат в редакцията минимум по 4 часа на ден в поне 5 дни от седмицата между 09:00 и 22:00 часа. Стажантите помагат на репортерите и редакторите (включително и екипа на сайта на bTV Новините) в ежедневната им работа. Могат да предлагат и идеи за разработване на собствени материали. Желаещите да кандидастват за стаж трябва да изпратят автобиография и мотивационно писмо, адресирано до г-н Венелин Петков (Директор „Новини, актуални предавания и спорт”), на имейл адрес internship@btv.bg най-късно 10 дни преди започването на избраната от тях програма. Повече информация ще откриете тук.

•    В-к „Труд”(печатнo и онлайн изданиe): Изданието поддържа собствена практикантска програма, която включва всички отдели и професионални направления. Желаещите да придобият ценни журналистически познания и умения трябва да се свържат директно с екипа на вестника и да изпратят по елекtронен път автобиография, мотивационно писмо и предложение (pitch) за материал, който биха искали да разработят. При положителен отговор следва интервю, след което екипът взима крайно решение. Периодът на провеждане и продължителността на практиката варират според ангажираността и плановете на практиканта. Програмата позволява на практикантите да пишат информационни материали, да разработват свои репортажи, да търсят и работят директно с различни източници на информация, да следят организацията на работния процес в редакцията отблизо и да получават напътствия и обратна връзка от ментор. За публикуваните материали практикантите получават хонорар.

•    Dnevnik.bg/”Капитал” (издания на „Икономедиа”): „Икономедиа” няма специално разработена стажантска програма, но целогодишно приема кандидатури за стаж в Dnevnik.bg (само онлайн издание от 2011 г. насам) и в „Капитал” (печатно и онлайн издание). Кандидатите трябва да се свържат директно с редакторите в съответното издание, които ще им дадат допълнителна информация. Докато в миналото стажовете в „Икономедиа” са се заплащали, днес те са неплатени (освен ако стажът не се провежда по програма „Студентски практики” на МОН, при което стажантът получава 480 лв за 240 изработени часа). Периодът на провеждане и продължителността на стажа варират според ангажираността и плановете на стажанта. Стажантите получават задачи, напътствия и обратна връзка от ментор (някой от зам.-редакторите в съответната медия), участват в подбора на новини и разработването на различни теми и имат възможността да работят „на терен”, като отразяват събития с новинарска стойност в столицата.

•    „Клубът на журналистите” по Програма „Христо Ботев” на Българското национално радио (БНР): Желаещите да се обучават в редакцията на предаването „Клубът на журналистите” трябва директно да се свържат с Ирен Филева, автор и водещ на предаването. Провежда се интервю, по време на което кандидатът разказва за образованието и интересите си, както и за очакванията от стажа. Стажът е неплатен. Всяка седмица стажантите получават определени задачи, които трябва да изпълнят с помощта на Ирен Филева, която следи работата им в ролята на ментор. Стажантите имат възможност да взимат интервюта, да разработват собствени репортажи, да участват на живо в дискусиите в предаването и да се запознаят с основните технически аспекти на работата в радио, например монтаж и работа в студио и апаратна.

•    Сп. „Forbes България”: Списанието не предлага фиксирана стажантска програма, но целогодишно приема кандидатури на желаещи да се обучават в редакцията. Кандидатите трябва да изпратят автобиография по електронен път. При положителен отговор следва интервю и проверка на езиковата култура (посредством превод на текст от изданието майка от английски на български език). Стажът е неплатен (освен ако не се провежда по програма „Студентски практики” на МОН). Периодът на провеждане на стажа и продължителността му варират според ангажираността и плановете на стажанта. Стажантите помагат с превод на статии, проучване и събиране на информация и транскрибиране на интервюта. При желание от тяхна страна могат да пишат и собствени материали. Човек от екипа им поставя задачи и редовно им дава обратна връзка.

•    Novinite.bg/Novinite.com (онлайн издания от медийната група „3Bay.bg”): Тези онлайн медии не предлагат фиксирани стажантски програми. Те обаче приемат кандидатури целогодишно, като приемането на стаж се определя от от качествата на кандидатите и техническия капацитет на медията да осигури всичко необходимо на стажантите. Кандидатите трябва да се свържат директно с екипа на съответната медия по електронен пък, като изпратят мотивационно писмо и предишни публикации (ако имат такива). Стажът е неплатен. По време на обучението си стажантите могат да провеждат интервюта и да работят по теми, от които се интересуват. При договорка между двете страни стажантът може да проведе дистанционен стаж към Novinite.com, като получава насоки и обратна връзка по скайп.

•    „Редута.бг” (онлайн платформа за публицистика): По-рано тази година „Редута.бг” за първи път предостави възможност на студенти по журналистика да проведат журналистическа практика в медията. След подбор по документи бяха избрани няколко души, които впоследствие проведоха дистанционна практика, като получаваха насоки и обратна връзка от ментор (някой от авторите в сайта) по скайп, имейл или социалните мрежи. Практикантите получават възможност да разработят собствени коментарни текстове по интересни за тях теми, които след редакция биват публикувани в секция „Дебют” на сайта. За публикуваните материали практикантите получават хонорар. Тъй като към днешна дата на сайта няма информация за следващо издание на програмата, интересуващите се от тази възможност могат направо да пишат до главния редактор Стойко Тонев на имейл адрес dr.tonyfilipov@abv.bg.

Плюсове на стажантските програми

Най-големият плюс на всеки един журналистически стаж е комбинацията от работата „на терен”, прилагането на теоретичните познания на практика и разработването на собствени репортажи в реална работна среда. Веднага след това се нареждат многото нови контакти както с колеги, така и хора от най-различни сфери, с които стажантите се запознават в процеса на работа във и извън нюзрума.

Бърз пример от личния ми опит като стажант в Отдел „Новини, актуални предавания и спорт” в bTV това лято. За по-малко от 3 месеца направих 7 собствени репортажа, от които пет бяха излъчени в някоя от емисиите новини, в сутрешния блок през седмицата или в сутрешния блок през почивните дни. Инициативата и идеите за тези репортажи бяха изцяло мои. Междувременно научих как протичат отделните етапи от създаването на един материал (намиране на тема, план за действие, намиране на подходящи хора за интервю, търсене на допълнителна информация, снимки с оператор, писане на текст, озвучаване и монтаж). Въпреки че още преди стажа познавах няколко от репортерите в bTV, благодарение на стажа разширих значително мрежата си от контакти, които са ми полезни не само в професионален, а и в личен план.

Подобно мнение споделя и Анна-Мария Конова, която вече шести месец работи като стажант към сутрешния блок на bTV „Тази сутрин”. „Работата на терен не се учи в университета, а когато се сблъскаш с нея. По този начин можеш да провериш до колко можеш да се справяш в реална среда. Това от своя страна развива професионални умения и разширява диапазона от контакти.”

Карането на стаж в медия е най-прекият път към намиране на постоянна работа, било то директно след приключването на стажа или на по-късен етап. Активността и качеството ви на работа по време на стажа рядко остават незабелязани. Не забравяйте, че повечето от известните днес репортери и водещи на предавания са започнали професионалния си път именно с някакъв стаж или практика и чак впоследствие са получили възможност за по-дългосрочна заетост. Ето само няколко примера: Ирен Филева (БНР), Антон Хекимян (водещ на „Тази сутрин” по bTV), Петър Нанев, Мария Савкова, Кристина Газиева и Полина Гергушева (репортери на bTV) и Георги Марчев (Dnevnik.bg).

Наличието на обратна връзка е друг важен плюс, а отсъствието на такава е сред най-големите недостатъци на дадена стажантска програма. „Най-полезна беше обратната връзка, която получавах от ментора си и някои от другите репортери – това беше обучителната част на стажа, където виждаш с какво си се справил и върху какво трябва да поработиш още”, разказва Цветиана Захариева, която наскоро е завършила двумесечен стаж в редакцията на сп. „Forbes България”. „Получих много ценни съвети от изявени професионалисти в сферата, които не бих могла да получа никъде другаде.”

Днес аз гледам на дистанционната практика, която направих към сайта за публицистика Редута.бг, като на едно от най-полезните за мен начинания в професионален план именно заради обратната връзка, която получавах от ментора ми Веселина Седларска. Тази обратна връзка се изразяваше в сравнително кратки коментари и указания, които играеха ролята на подсказки и ме стимулираха да разсъждавам и сам да преценя какво не е наред и как мога да го подобря. Въпреки че комуникацията ни протичаше по фейсбук, скайп и имейл, ние бързо изградихме доверие помежду си, което ми осигури спокойствието и увереността да напиша три авторски коментара по различни теми.

Журналистическите стажове ви поставят в ситуации, в които трябва да се придържате към общоприети норми на поведение и етични стандарти. „Имах възможност да приложа наученото от университета, но работата ми показа и как лесно могат да бъдат нарушавани ценности и стандарти и как трябва да се внимава”, обяснява Джейн Димитрова, която преди време прави стаж към онлайн изданията на вестниците „Труд” и „24 часа”, а днес вече е пълноправен член на екипа. Джейн също така отбелязва, че стажът й я е провокирал да обръща по-сериозно внимание на подбора на новини, на това защо едни новини намират място в дадена програма или издание, а други не, и защо определени новини достигат аудиторията в определена форма или от определена перспектива.

Благодарение на стажа ми в bTV аз също започнах да обръщам по-сериозно внимание на новините, които попадат в програмата. От наученото в университета и общата ми култура отдавна знам, че медиите са склонни да показват най-различни трагедии и скандали за сметка на по-положителните новини. Когато обаче лично изпитате всичко това, започвате да си задавате въпроси относно ролята и отговорността на журналистическата професия, начините за създаване на определени обществени настроения и вашите професионални амбиции и планове.

Минуси на стажантските програми

Безспорно най-големият недостатък на почти всички журналистически стажове и практики у нас е, че са неплатени. Издателите и собствениците на медии избягват да говорят открито по темата, но за хората, които следят сектора, причината е ясна. Броят на журналистическите кадри у нас расте постоянно поради лесния достъп до висше образование и все по-ниските критерии за прием. Това води до огромна конкуренция на иначе малкия ни медиен пазар, което в крайна сметка принуждава много журналисти да търсят работа под дърво и камък.

В крайна сметка, много млади журналисти/студенти по журналистика (включвам и себе си) приемат да „крадат занаят” на доброволни начала, защото при отказ остават изолирани и без почти никакви перспективи за развитие. Поради простата причина, че най-стойностните възможности за трупане на професионален опит в български медии се намират в София, те се явяват един вид лукс за мечтаещите да се реализират като журналисти, които са принудени да поемат всички разходи по престоя си далеч от дома. Единственият по-лек вариант за стажантите (от който и аз съм се възползвал на два пъти досега) е да живеят в жилището на близък или приятел и така разходите да бъдат с една идея по-приемливи.

Друг потенциален източник на трудности за стажантите в медии е отношението на останалите журналисти към тях и вниманието, което са готови да им обръщат. Докато бях на стаж в bTV, аз имах късмета да работя с прекрасни хора и големи професионалисти, включително репортери, редактори, продуценти, оператори и монтажисти. С много малки изключения всички тези хора се отнасяха с уважение към мен, споделяха познанията и опита си и ми даваха поле за изява. Понякога аз и колегите стажанти срещахме и по-негативно или по-студено отношение. Например, някой от нас желае да придружи даден репортер „на терен”, при което получава отказ поради една или друга причина, някой път основателна, друг път – не толкова. Работата в редакция, особено в голяма медия като bTV, е динамична и напрегната, което често може да доведе до спорове между колеги. В такива моменти стажантите, чисто и просто заради по-ниската си позиция в йерархията, могат лесно да бъдат въвлечени в разговор на висок тон или да получат някаква критика (основателна или не), за какъвто опит споделя Георги Марчев, който преди да се присъедини към Dnevnik.bg кара стаж в новинарския отдел на bTV. Димана Донева, която през годините е карала стажове в БНТ, bTV и Novinite.com, посочва като недостатък всички онези моменти от престоя си в обществената телевизия, „в които стояхме без работа и не получавахме задачи, нито напътствия как да получим такива.”

Добре известен факт е, че стажантите в почти всяка сфера често са принудени да вършат т.н. черна работа. Това са задължения от организационен характер, които все някой трябва да свърши, но които не допринасят с почти нищо за професионалното развитие на стажантите. Отличен пример за подобна дейност от света на телевизията е посрещането на гости за сутрешните блокове и публицистичните предавания.

Изкаралите стаж в телевизия може би са запознати и с още един недостатък, който в никакъв случай не е характерен за всички медии, а зависи изцяло от политиката им. Както споменах по-рано, пет ог репортажите, които направих по време на престоя ми в bTV, бяха излъчени в новините или в сутрешните блокове. Логично това ме изпълни с вътрешно удовлетворение и чувство на гордост. Същевременно обаче аз няма как да добавя тези телевизионни репортажи към професионалното ми портфолио, тъй като не аз, а мой колега от bTV чете репортажа. Причината: в bTV не позволяват (с някои изключения) на стажантите да озвучават сами репортажите си.

Как да извлечете максимума от всеки стаж/работа с журналистическа насоченост

Препоръка №1:

„Опитвайте! Опитвайте! Различни места и възможности! Не бъдете скептични, не казвайте, че нищо не става! Носете промяна в сектора, бъдете гласни с това, с което не сте съгласни!” (Джейн Димитрова, онлайн изданията на „Труд” и „24 часа”)

Препоръка №2:

„Младите хора трябва да бъдат много активни по време на стажа си и да проявяват инициатива ежедневно. Професията журналист изисква любопитство, старателност, готовност за действие и инициативност. Хората, притежаващи и развиващи тези качества, ще получат възможност да се изявят по време на стажа. Със сигурност трябва и търпение: стажантите няма да бъдат забелязани веднага, но при постоянство и усърдие работата им ще бъде оценена.” (Димана Донева, Отдел „Маркетинг и комуникации” в Американския университет в България, бивш стажант в БНТ, bTV и Novinite.com)

Препоръка №3:

„Опитайте се да проучите собствеността на медиите (ако кандидатствате в частни такива) преди да започнате стаж там, защото това ще ви даде ясна представа и за редакционната политика на медията, и до каква степен ще ви бъде дадена свободата да създавате авторски материали, които да бъдат излъчвани/публикувани. Проявявайте по-голям ежедневен интерес към случващото се в страната и чужбина, защото само така можете да бъдете един адекватен, полезен и компетентен кадър.” (Александър Детев, стажант в предаването „Клубът на журналистите” по Програма „Христо Ботев” на Българското национално радио (БНР)

Препоръка №4:

„Няма рецепта [за успех], има много труд и работа. Останалото са търсене на оправдания. От наблюдението ми на стажанти, които през годините са идвали в „Дневник“, основният проблем е ниската обща култура, без която няма как да станеш качествен журналист. Малцина са били наистина подходящи и обикновено те получават предложение за работа.” (Георги Марчев, Dnevnik.bg, бивш стажант в bTV и Dnevnik.bg)

Препоръка №5:

„Карайте колкото се може повече стажове, защото не знанията, а опитът е най-доброто човешко познание. Казал го е Айнщайн, на когото нямаме поводи да не вярваме.”.(Ирен Филева, автор и водещ на предаването „Клубът на журналистите” по Програма „Христо Ботев” на Българското национално радио (БНР)

Препоръка №6:

„Не търсете гаранции за обективна и честна журналистика извън себе си. Създайте ги в себе си. В България медиите дори нямат собствени етични кодекси. Напишете си свой собствен етичен кодекс. И го следвайте безкомпромисно – няма друга гаранция в журналистиката.” (Веселина Седларска, журналист с дългогодишен опит във вестниците „Труд” и „Стандарт”, била е кореспондент на БНТ и Радио „Свободна Европа”, до неотдавна беше политически наблюдател в сп. „Тема”, а в началото на кариерата си е изкарала стаж и в американски всекидневник)

 

* Даниел е на 21 г., студент четвърта година в Американския университет в България, град Благоевград, където следва едновременно журналистика и масови комуникации + политически науки и международни отношения (основни специалности) и европеистика (подспециалност). Досега е натрупал журналистически опит като стажант в Dnevnik.bg, Reduta.bg и bTV