Властта следи ли журналисти, или само се възползва от чужди престъпления?

134

Следенето на журналисти и собственици на критични към властите медии е характерна черта на страните с изключително лоша медийна среда. В последните години станахме свидетели на системно изтичане в публичното пространство на лична кореспонденция на различни редакторски екипи. И ако до момента това се използваше за саморазправа между издателските съюзи, днес влиза в употреба на политическата реторика.

Позоваването на незаконно прихваната медийна кореспонденция от страна на участници в изборната надпревара и изпълнителната власт (Сергей Станишев, Драгомир Стойнев), никак не е безобидно. То нанася тежък удар срещу свободата на словото и демокрацията в България. Възниква въпросът за участие на представители на институциите в този престъпен план. Възможностите са две – представители на държавата да са поръчители на следенето на издател и журналисти или да се възползват от престъпление, извършено от други лица, на основата на съвпадащи интереси.

За последната година това е третият подобен случай на публикувана кореспонденция. Записите се появяват в интернет агенции системно погазващи всякакви правила на професионалния морал и с размита собственост.

Не можем да не припомним позицията на международната организация “Репортери без граници”, които заявиха през миналата година: „Ние мислим, че разследванията на секретните служби върху печата и журналистите принадлежат на друга, изживяна вече, епоха на демоните на студената война.“ Посланието е по повод скандално изявление на бившия премиер Бойко Борисов: „Това, което са направили, аз мога да ви го спретна на всичките, които стоите днес тук. Днес мога да разпоредя на службите да образуват подобни дела на всичките ви журналисти, на всички“. Цитати, които, за съжаление, се превръщат в норма.