Санкции за отказ от разкриванете им да се налагат единствено от съд, препоръчва Съветът на Европа
В законодателствата на държавите от региона е предвидено впечатляващо ниво на защита на източниците на информация. В България подобна разпоредба присъства единствено в Закона за радиото и телевизията, и тя не е достатъчна, заяви адвокат Александър Кашъмов на работната среща „Защита на източниците на информация: казуси и съвети“. Събитието, организирано от Асоциацията на европейските журналисти-България, се състоя във вторник в центъра за култура и дебат “Червената къща”.
В рамките на дискусията журналистите Стояна Георгиева (Медиапул), Мария Димитрова (Зов нюз), Асен Йорданов (Бивол) и Николай Стоянов (Капитал) разказаха за процедурите срещу техните медии, инициирани от Комисията за финансов надзор, в които регулаторът изисква разкриване на техните източници на информация.
Част от тези процедури завършиха с рекордни глоби, въпреки препоръката на Съвета на Европа – припомнена от проф. Нели Огнянова – санкции за отказ от разкриване на източници могат да бъдат налагани единствено от съдебни власти. Кашъмов коментира, че в България съществуват десетина комисии, отчитащи се пред парламента, по подобие на КФН, и попита какво би станало, ако всяка от тях реши да действа по подобен начин.
Тук може да гледате видеозапис от срещата
Сходни казуси
„Разбрахме, че КФН може да налага глоби на медии през есента на 2014, когато с две поредни писма от комисията поискаха да разкрием източниците си за публикация за опашки пред местния клон на Първа инвестиционна банка“, каза Мария Димитрова от Зов Нюз, Враца. „В края на писмото на КФН се посочва, че имаме право да не си разкриваме източниците, но подлежим на глоба“. Въпреки че местната медия посочва като източник на информацията си сутрешните блокове на националните телевизии, агенция ПИК и друг местен вестник, Конкурент, които също обсъждат темата за опашките пред клоновете на ПИБ, КФН налага рекордна глоба от 100 хиляди на врачанското издание.
Николай Стоянов от Капитал разказа за двете санкции на обща стойност 150 хиляди лева, наложени от КФН на изданието по обвинения за манипулиране на пазара. „Комисията изрично посочва, че журналисти и лица, свързани с издателя, не са са облагодетелствали под някаква форма“, подчерта Стоянов. Според него държавните институции се насочват към най-лесната мишена, за да си осигурят тишина и комфорт на работата.
Асен Йорданов от Бивол е категоричен, че институциите в лицето на КФН и БНБ действат в полза на задкулисието. “Свидетели сме на един от най-големите грабежи след 1996-1997. Всички видяхме как се разви източването на КТБ. То бе със съдействието на БНБ. Това са държавни институции, които не подлежат на контрол.
Малка част от медиите в България, докато другите обслужват модела “КОЙ”, се опитват да разкриват истината и да я доказват. Когато ние в Бивол публикувахме информация, която никой не смееше да публикува през 2012, БНБ се опита да започне процедура срещу нас по Закона за кредитните институции. Последва много остра реакция на “Репортери без граници”, които осъдиха не само действията на БНБ, но и посочиха, че самите разпоредби на този закон са недопустими за страна-членка на ЕС. Поискахме писмото, с което въпросните четири банки настояват според БНБ за действия срещу Бивол, до момента, три години след това, още не сме видели това писмо.
Сега се сблъскваме с нова атака на институциите, които според мен не обслужват обществения интерес. Когато преди два месеца подадохме сигнал до БНБ, че още една банка се източва по модела на КТБ. От КФН поиска от Бивол да разкрие източниците си. Неадекватна реакция от институция, длъжна да провери сигнала, който подаваме. 5% от икономиката на България е изядена. Държавни институции влизат в ролята на медии-бухалки. Това предизвика три комюникета за три месеца на Репортери без граници и спадане до 106 място в годишната класация”.,
Стояна Георгиева от Медиапул заяви, че на агенцията е наложена санкция заради споменаване на Делян Пеевски в комбинация с Първа инвестиционна банка. Банките се превърнаха в свещени крави, смята тя. “Бяхме обвинени от КФН, че не сме прочели в сайта на Сметната палата, че Делян Славчев Пеевски не притежава никакви сметки, авоари, книжа. Не съм оптимист, че някой в България ще се стресне“, каза Георгиева.
Тенденции и стандарти за защита на източниците
В някои държави, като Босна и Херцеговина и Черна гора, защитата от искане за разкриване на източника е абсолютна. В други страни е относителна, но разкриванетона източниците се прави само в изключителни случаи, каза адвокат Кашъмов. В Етичния кодекс на българските медии е записано “Няма да разкриваме тайната на източниците”. Добре е комисията по журналистическа етика да подчертае в изрично становище, че това е право на журналистите, посочи директорът на правния екип на Програма „Достъп до информация“.
Адвокат Кашъмов коментира и казуса с наложените от Комисията за финансова надзор санкции. Според него при положение, че още през 1945 г. Генералната Асамблея на ООН е посочила, че свободата на информация е основно право, през 2015г. една комисия да налага санкции за отказ от разкриване на източниците, говори за непознаване на културни стандарти. „При комунизма, когато някой подадеше сигнал запрестъпление, в което е замесено високопоставено лице, вместо да разследва сигнала,прокуратурата започваше да разследва подателя на сигнала за т.нар. набеждаване. Това е тоталитарна практика“, подчерта юристът.
Професор Нели Огнянова заяви, че преди да поиска разкриване на източниците на информация съответният държавен оргaн трябва да направи балансиращ тест дали има съображение от преобладаващ обществен интерес. Тя даде пример от практиката на Европейския съд за правата на човека (ЕСПЧ), в който журналисти, събирали данни за педофилска организация, са принудени да разкрият източниците си и съдът е постановил, че в случая съществува събражение, налагащо тази мярка. В редица други случаи обаче ЕСПЧ е защитил правото на журналистите да запазят източниците си в тайна.
„За разкриване на източниците, трябва да няма друг начин за достигане до истината. Ако аз мога да предположа откъде например “Зов нюз” има тези данни, няма защо да искам от вестника да разкрива източниците си. Това се съдържа в препоръка на Съвета на Европа, но и се разбира от здравия разум“, каза проф. Огнянова.
Ето някои от стандартите, които Европейския съд за правата на човека прилага, когато разглежда дела, отнасящи се разкриване на източниците на журналистическа информация:
1. Наличие на надделяващо съображение за обществен интерес;
2. Не съществуват алтернативни начини да се достигне до необходимата информация;
3. Институцията , която иска информацията не е страна по делото/казуса;
4. Направена е предварителна оценка на ситуацията.
По думите на професор Огнянова, нито една от тези стъпки не е предприета от българския финансов регулатор при разследването и санкционирането на гореизброените медии. Тя даде за пример и т.нар. „Тест Рейнолдс“ за защита на отговорната журналистика, който британски върховни съдии въвеждат в решение на Камарата на лордовете през 1999 г. Вижте повече тук.
„Ако не е Мавродиев 1, ще е Мавродиев 2, въпросът не е в конкретните имена, а в структурните проблеми; политиците често представят проблемите като междуличностни – например че казусът на “Капитал“ е плод на междуличностни търкания със Стоян Мавродиев. Но журналистите трябва да търсят структурните проблеми и да настояват за реформи”, категорична е професор Огнянова.
Дискусията е част от поредица журналистически срещи, които ще се в рамките на проект „Медиатор“, изпълняван от АЕЖ – България с подкрепата на фондация „Америка за България“. Научете повече за проекта тук.
