В очите на голяма част от гражданското общество, статутът на българските медии като четвърта власт е компрометиран, и много от тях „безцеремонно” обслужват политически и икономически интереси. Затова и новото поколение активни граждани приемат пресата, радиото и телевизията като част от статуквото. Това е един от изводите на доклада „Медиите в България: карта на проблемите”, изготвен от фондация „Медийна демокрация” (ФМД) с подкрепата на институт Отворено общество, във връзка с проблемите на медийната среда в България през последните две години и отправените критики от страна на множество международни организации. До подобни изводи стигна и АЕЖ-България в годишната си анкета за свободата на словото за 2011 г., като участвалите в проучването журналисти алармираха за налаган върху тях директен политически и икономически натиск.
Други засегнати теми в доклада на ФМД са финансирането на медиите, „пожълтяването“ им, национализмът и медиите, социалните въпроси, въпросът за малцинствата, „светските хроники“ с отделни автори. Като положителна тенденция са посочени протестните действия на гражданското общество във връзка с подписването на ACTA и особено Закона за горите, както и доказването на социалните мрежи като алтернатива на традиционните медии.
„През 2012 г. протестите около подписването на ACTA и особено около Закона за горите показаха, че неконформистката част от едно ново поколение започва да гледа все по-критично към традиционните медии. За много от представителите на това младо на медиите като „четвърта власт” се оказа в крайна сметка компрометиран и много от тях започнаха безцеремонно да обслужват политически и икономически интереси. Нещо, което, макар и под друга форма, в крайна сметка казват и докладите на неправителствените организации, анализиращи медийната среда у нас. Така двата езика, този на младежките протести и този на експертите, се сляха в обща воля за промяна и за повече медийна демокрация”, посочва в увода към доклада изпълнителният директор на фондацията Орлин Спасов.
Картата на проблемите,един нов подход, предложен в доклада, има за цел да илюстрира кои институции критикуват българската медийна среда върху кои зони те поставят акцент като акумулиращи най-сериозно безпокойство. Картата съчетава няколко индикатора: 1) брой критикуващи организации в отделните зони; 2) акценти в критиките при всяка от институциите; 3) фактор на влияние на организациите; 4) контекст на изготвяне на отделните доклади.
Към Картата са включени и коментари на медийни експерти, анализиращи факторите за рязкото задълбочаване на кризата на медийната среда у нас.
Повече информация можете да намерите в текста на доклада.
