Николай Марченко
Бизнесът винаги е бил по-гъвкав от политиката и трансграничните инвестиции прехвърлиха рано българо-македонската граница въпреки ветото, което София наложи на Скопие за старта на преговорите за членство в ЕС. Те се насочиха там, където има потенциал за развитие в държава кандидат за присъединяване към Общността – зелената енергия. Енергетиката, заедно с конституционните промени и транспортът, са ключови за балканската държава по пътя ѝ към ЕС.
За разлика от България, която, в условията на продължаваща над три години политическа криза, сложи на пауза плановете за декарбонизация на въглищните си райони, Северна Македония често е давана за пример в Западните Балкани като пионер на зеления преход.
„Зеленият пионер“ на Западните Балкани
В Северна Македония 33% от енергийния микс се осигурява от възобновяеми източници, докато в европейската членка България делът на зелената енергия е 22,58% по данни на Евростат за 2023 г. Европейската комисия насърчава инвестициите в чиста енергия в Северна Македония и препоръчва капацитетът да бъде увеличен. При посещение в Скопие през октомври 2024 г. председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен изтъкна, че планът за растеж за Западните Балкани вече е мобилизирал 1,7 млрд. евро инвестиции в Северна Македония и фокусът трябва да е върху чиста енергия, давайки за пример соларните електроцентрали Oslomej и Bitola и вятърния парк Βogdanci.
Македонският Национален план за енергийна и климатична политика (NECP) поставя цел от 38% дял на възобновяемите енергийни източници в брутното крайно потребление на енергия до 2030 г. Правителството на социалдемократите, които загубиха изборите в Северна Македония през май 2024 г., беше подготвило два законопроекта – промени в Закона за енергетиката и Закон за енергията от възобновяеми източници, но те не са приети от парламента и предизвикаха обвинения за липса на прозрачност. В своя доклад за Северна Македония от края на октомври 2024 г. ЕК отбелязва, че „националното законодателство не е съобразено с възобновяемата енергия“.
Законопроектите насърчаваха местни оператори да инвестират в системи от батерии за съхранение на енергия, за да купуват и продават ток, както и публично-частните партньорства. Прието през 2020 г. законодателство въведе концепцията за стратегически проекти – което означава допустими за държавна помощ. В селектираните от македонските власти 12 проекта, повечето бяха свързани с възобновяема енергия. Това предизвика още тогава негативни реакции в кръгове, близки до опозицията, но и сред някои управляващи. Към тях се прибавиха и публично изразени опасения, че остарялата електропреносна мрежа не е в състояние да се справи със соларния бум.
Българските инвеститори
Ключовите инвеститори в зелена енергия в Северна Македония идват предимно от съседните Гърция и България, също и от Франция. Някои от българските компании са натрупали сериозен опит в зелени проекти на Балканите, други са „дебютанти“.
Българската „Соларпро Холдинг“ АД изгражда 100 мегавата соларни мощности съвместно с турската Fortis Enerji върху въглищна мина в РЕК „Осломей“ (Oslomej). Това е втората голяма инвестиция на „Соларпро“ в Република Северна Македония, след спечелването на търга за изграждане на соларна електроцентрала от 10 MW в село Манастирец, Македонски брод през 2020 г.
В процес на изграждане са проекти на „Хек Солар“ на предприемача и бивш депутат от „Продължаваме промяната“ (ПП) Владимир Табутов и Renewable Power International на американския милионер от български произход Павел Вълнев. Проектите са за мощности с различен капацитет – в Осломей две по 50 ΜW, край Пехчево (Pehčevo) за 70 ΜW и още 85 ΜW – в община Карбинци (Karbinci).
Любопитното е, че инвестицията на Табутов е сред избраните 12 стратегически проекта от македонското правителство на 7 декември 2021 г. Шест дни по-късно в България се заклева правителството с премиер Кирил Петков, съпредседател на ПП. Той идва на власт със заявката да върне климата на добронамереност, разбирателство и диалог в отношенията със Скопие, но пада, след като една от партиите напусна коалицията с аргумента, че е заради „френското предложение“ за вдигане на ветото за РСМ.
„Българските инвестиции във ВЕИ на територията на РСМ са сред петте най-големи, което служи като контрапункт на тезата, че в РСМ има сериозна омраза и се пречи на бизнеса“, категоричен е Владимир Владимиров, зам.-председател на Българо-македонски бизнес клуб, учреден през 2017 г. Владимиров е консултант в областта на европейското финансиране, запознат отблизо с някои от българските проекти.
Той не отрича, че инвестиции с подобен мащаб изискват политическа подкрепа.
„Никой няма да прави подобна инвестиция на зелена поляна без местното правителство и местните власти да са казали: „Действайте, няма да имате проблеми от наша страна!“, коментира експертът.
Изглежда това обяснява факта, че българските бизнеси, възползвали се от възможността да станат част от зелената трансформация на РСМ, са били в добри отношения с управляващите, а и някои от собствениците са демонстрирали политически амбиции.
От изоставена мина в соларен парк
Българската „Соларпро“ печели през юни 2021 г. търга за изграждане, експлоатация и трансфер (Build, Operate and Transfer – BOT) на фотоволтаичен парк с инсталирана мощност от 50 MW на територията на стара въглищна мина в комплекса „Осломей“ край Кичево. За целта регистрира дружество в Скопие и създава публично-частно партньорство с държавната енергийна компания ESM („Електрани на Северна Македонија“) и турската Fortis Enerji.
От „Соларпро“ обясниха за екипа ни, че имат реализирани и други проекти в Северна Македония. „Основният фактор там са благоприятните климатични условия за развитие на бизнеса с възобновяема енергия и нуждата от електричество“, обясниха от мениджмънта на дружеството.
В писмен отговор на въпроси, свързани с инвестицията, от „Соларпро“ посочиха, че при реализацията на проектите си в РСМ са срещали „повече от обичайните трудности“ при предходното управление на страната и отрекоха да са имали контакти с централата власт в Северна Македония. Същото се отнася и за институциите у нас:
„За съжаление нито българското правителство, нито Българската банка за развитие, нито Българската агенция за експортно застраховане помагат с каквато и да е българските инвеститори в чужбина. Това е сериозен структурен проблем“, заявиха от компанията.
Ключов акционер в „Соларпро“ е бизнесменът и издател на „Икономедиа“ Иво Прокопиев, чиито интереси във ВЕИ са публично известни. В борда на дружеството е и дългогодишният му партньор в „Алфа финанс холдинг“ и други дружества Юри Катанов, който е и сред основателите на партия „Да, България“ (част от коалицията „Демократична България“). „Алфа финанс холдинг“ притежава и банка в Северна Македония – бившата „Интернационална приватна банка” АД, Скопие, ребрандирана като „Капитал банка“ (Capital Bank).
Прокопиев и Катанов са сред собствениците на лицензираната през 2020 г. компания за търговия с електроенергия „Токи Пауър“. През 2023 г. „КЕР Токи Пауър“ се нарежда на 21-во място в регистъра на обществените поръчки със 134 сключени договора за доставки на стоки и услуги.
Трансформацията
Инициативата на ESM за трансформация на енергийния комплекс „Осломей“, един от най-големите замърсители на въздуха в Северна Македония, започва с изграждането на соларен парк от 10 ΜW от турската Girisim Electric. Финансова подкрепа оказват Европейската банка за възстановяване и развитие, Европейската инвестиционна рамка за Западните Балкани и чуждестранни донори. Авторитетни организации като Европейската енергийна общност я сочат за пример за преход от „кафява“ към чиста енергия. С част от средствата мината ще рекултивира засегнатите от добива на въглища терени. Такъв подход би могъл да се приложи и на други места на Балканите, включително и в Маришкия басейн.
Още през 2022 г. обаче авторитетната македонска разследваща медия IRL свързва проекта с интересите на тогавашния вицепремиер по икономическите въпроси и едър бизнесмен Кочо Ангушев. Самият той казва през 2019 г., при подписване на споразумението за първите „зелени“ 10 ΜW на мината, че „Осломей“ бавно се превръща в „паметник на енергетиката“. В поредица свои разследвания журналистите уличават Ангушев, чийто кабинет отговаря за разработването на идеята за слънчевия парк в Осломей, във връзки с македонското дружество „Соларпро“, преименувано на Renewable Energy Solutions.
В официално право на отговор до IRL и Ангушев, и от централата на „Соларпро“ в София категорично отричат изнесените в разследването твърдения.
„Соларпро“ поддържа нормални бизнес контакти с водещите представители на местния бизнес в Северна Македония, като един от тях е г-н Кочо Ангушев“, коментираха от управлението на компанията пред екипа ни.
В същото време посочиха, че „с г-н Димитър Ковачевски (премиер в периода 2022 – 2024, б.а.) никога не е имало никакви контакти или срещи. Същото се отнася и за г-н Ангушев, за времето, в което той е бил част от споразумението. Бизнесът на Solarpro не предполага и не налага контакти с централната власт в която и да е държава“.
В началото на декември 2023 г. Кочо Ангушев влезе в „черния списък“ на САЩ заради участието му „в значителна корупция“, докато е бил вицепремиер, а санкциите засегнаха цялото му семейство.
Стратегически инвеститори: Мade in BG
Приетият през 2020 г. в Северна Македония Закон за насърчаване на стратегическите инвестиции дава право на правителството да решава кои проекти са от особена важност, за да бъдат подпомогнати от държавата. В избраните от македонското правителство 12 проекта, повечето в областта на соларната енергия, е класиран и този на българската HЕС Solar, която разработва и изпълнява слънчеви електроцентрали на глобално ниво. Това е инвестиция за 52 млн. евро в соларен парк в Пехчево с мощност 70 MW.
Основател и изпълнителен директор на компанията е Владимир Табутов – български предприемач и топ мениджър, добил публичност извън бизнес средите през 2021 г., когато става един от основателите на ПП. По време на предизборната кампания на партията за вота на 2 април 2023 г. Табутов е сред големите спонсори с дарение от 100 000 лв.
Владимир Табутов беше сред важните фигури на „Продължаваме промяната“ (ПП), депутат в 47-ото и 48-ото Народно събрание, като в последното е член на парламентарните комисии по енергетика и туризъм. Като част от Комисията по енергетика е работил за някои дерегулации в секторите на слънчевата и вятърната енергия, както и за насърчаването на инвестиции в зелена енергия и присъединяването на България към зелената сделка на ЕС, обясниха наши източници. Според бивш член на кабинета „Петков“ Табутов дори е бил споменаван като номинация за министър на околната среда и водите.
Дружеството на Табутов „Хек Солар“ (HEC SOLAR) е създадено през 2012 г., година по-късно регистрира и в Обединеното кралство. И двете се занимават с енергетика, основно с фотоволтаици и хидроенергия.
През 2021 г. в Скопие е регистрирано и местно дружество – „Хек Солар“ МК, като прави впечатление, че адресът му в скопския квартал „Кисела вода“ съвпада с този на компания на Павел Вълнев – български предприемач, развил многомилионен спедиторски бизнес в САЩ заедно с брат си Румен. Вълнев и Табутов ползват услугите на един и същ адвокат в Скопие – Йордан Ристовски.
Управител на „Хек Солар“ в Северна Македония е неговият брат и бизнес партньор Боян Табутов, който също има опит в политиката. Преди десетина година той оглавява партийната структура в Благоевград на „България на гражданите“ (партията, създадена от бившия еврокомисар Меглена Кунева), но напуска политиката.
Слънце и марихуана
През 2021 г. статут на „стратегически инвестиционен проект“ получава и фирмата Renewable Power International. Нейната заявка е да изгради фотоволтаична централа за 63 млн. евро с мощност 85 MW в землището на Долни Балван, община Карбинци.
Компанията, регистрирана на същия адрес като македонския клон на HEC Solar, е собственост на българо-американския бизнесмен Павел Вълнев.
Историята му е известна като „истинската американска мечта“. Братя Вълневи пристигат в САЩ като имигранти в началото на 2000-те години и започват като обикновени шофьори на камиони, а след това създават логистична империя с хиляди служители. Вълневи са известни в САЩ и като основни спонсори на българската диаспора в Чикаго, една от най-големите в света. В Чикаго създават българската международна телевизия BiT, която за кратко имаше и сериозна програма у нас, а в ръководството ѝ влязоха емблематични журналисти като покойната вече Нери Терзиева, звездата на CNN Ралица Василева и др. През 2018 г. обаче телевизията бе продадена и закрита при съмнителни обстоятелства.
През 2020 г. Павел Вълнев изненадващо се присъедини като заместник-председател към политическа партия в България – „Републиканците“, създадена от бившия вицепремиер и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. В интервю пред bTV Вълнев потвърждава, че е похарчил 1 млн. лева (над 0,5 млн. евро) за „Републиканците“.
През 2022 г. Павел Вълнев купува българския търговец на електроенергия „Лонико“ ЕООД. Наскоро български медии съобщиха, че Вълневи ще инвестират в соларен парк и до село Струмяни в Южна България.
Павел Вълнев и брат му, който му помага да управлява десетките компании в САЩ, България и Северна Македония, тепърва придобиват опит в толкова зависим от политиката сектор като енергетиката.
Инвестициите в югозападната ни съседка обясняват и категоричните позиции на бизнесмена в подкрепа на европейската интеграция на РСМ и Западните Балкани, които той изразява по време на кратката си политическа авантюра. В своя статия, разпространена през 2020 г., Вълнев пише:
„Северна Македония е много важна за нас и България трябва да използва практично и с разум своята позиция на член на ЕС по най-добрия начин!“
Все още нереализираният соларен парк в Карбинци обаче не е единствената „зелена“ инвестиция на Вълнев в Северна Македония.
В град Кочани, само на 50 км от българската граница, свързват името му с фабриката „Тетра Хип“ – едно от най-големите съоръжения в Северна Македония, лицензирано за производство на медицинска марихуана.
Фабриката е пусната в експлоатация по времето, когато управлява правителство начело със социалдемократа Зоран Заев за премиер.
Северна Македония легализира производството на марихуана за стриктно медицински цели през 2015 г. Оттогава обаче секторът е замесен в поредица от скандали, свързани с незаконен износ, както и в разследвания за връзки с организираната престъпност, пише Балканската мрежа за разследваща журналистика.
Екипът ни се свърза за повече детайли с Hec Solar и Павел Вълнев, но до момента на публикуване не получихме коментар.
А македонското слънце работи за енергийния баланс с български инвестиции.
