Ралица Фичева
През последните три години в България се наблюдава висок и бърз ръст на инвестициите във фотоволтаични централи. Развитието на соларните мощности в страната преминава през различни трусове от появата си през 2006 г., но големите печалби на този тип централи по време на енергийната криза, предизвикана от спирането на доставките на газ от Русия, относителната достъпност на инвестицията спрямо други типове електроцентрали, зелените политики на ЕС и политическото лоби в крайна сметка превръщат фотоволтаиците във водещата възобновяема технология в рамките на последните години.
През 2022 г. общият капацитет на соларните паркове в България се е увеличил с 38,5% спрямо 2021 г. Според годишен доклад на КЕВР през 2022 г. в страната са работили фотоволтаични електроцентрали с мощност от 548 MW, а през 2023 г. тя се е удвоила до 1120 ΜW – малко повече от един 1000-мегаватов блок на АЕЦ „Козлодуй“. По данни Електроенергийния системен оператор (ЕСО), предоставени на „Капитал“, за 2024 г. в експлоатация са били въведени 481 ВЕИ централи с обща мощност 938 MW.
За разлика от Северна Македония, българският сектор на възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) продължава да бъде доминиран основно от местни инвеститори, под чийто контрол са близо 70% от компаниите в сектора.
В края на 2024 г. в България вече действат три слънчеви централи с мощност над 200 MW и има още с капацитет над 100 MW. Данните на Агенцията за устойчиво енергийно развитие сочат, че инсталираните фотоволтаици вече са над 11 хил. и произвеждат над 3782 MW енергия.
От тях се вижда и че интересът към изграждането на ВЕИ проекти нараства с всяка изминала година.
Най-големият бум на фотоволтаични централи се наблюдава в два времеви периода.
Първият е през 2010-2013 г., когато нови мощности се инсталират ударно в резултат на понижени инвестиционни разходи, държавни политики за преференциални цени и дългосрочни договори за изкупуване на енергията. За този период са изградени около 1000 MW фотоволтаици.
Вторият започва около 2021 г., когато цените на енергията у нас достигат рекордни нива и фотоволтаичните централи генерират огромни печалби заради ниските си производствени разходи, което ги прави и атрактивна инвестиция. Дупката в изграждането на нови ФЕЦ между двата периода се дължи до голяма степен на преустановяването на стимулиращите политики за ВЕИ инвестиции.
Развитието на сектора през тези два периода сочи, че от бума на фотоволтаиците успяват да се възползват както бизнесмени, така и политици, прикриващи преките си интереси в сектора чрез подставени лица или роднински връзки. Най-известните измежду тях са: почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който доскоро имаше дял във фотоволтаичната компания „Хермес Солар“; Джевдет Чакъров чрез сина си Сами Чакъров; Гинка Върбакова, сочена като близка до ГЕРБ; Иво Прокопиев, свързан с бившия си служител, а впоследствие и депутат Владислав Панев; както и Владимир Табутов, бивш депутат от „Продължаваме промяната“.
Информацията за някои от тях е публична, а за други се събира трудно, тъй като държавата все още не разполага с работещ регистър за ВЕИ мощностите, които работят в България.
През май тази година „Капитал“ публикува класацията си на най-големите соларни паркове в страната и тъкмо от нея се вижда, че повечето компании са с българска собственост, като съответните инвеститори развиват по няколко проекта.
Според тази класация в топ 10 на инвеститорите в солари през последните години попадат:
- Гинка Върбакова – чрез „Риал стейтс“ Върбакова е собственик на най-голямата единична централа „Априлци“ не само в страната, но и в региона;
- Основателите на „Винпром Пещера“ Антон Щерев и Атанас Петров притежават „Гълъбово солар БГ“, „Галакси РЕ“ и „Карлово солар“;
- Братя Домусчиеви разполагат с две по-малки централи на „Биовет“ – в Разград и Пещера, както и голямата Фотоволтаична централа „Ловеч“;
- Акционерите в „Еврохолд“ Асен Христов и Кирил Бошов и Сами Чакъров стоят зад ФЕЦ „Верила“. Инвеститор в проекта е дружеството „Белозем солар парк 3“, чиито крайни собственици са Асен Христов (основен собственик на „Еврохолд” и съответно на „Електрохолд“), Кирил Бошов (председател на УС на „Еврохолд“), Велислав Христов (член на УС на „Еврохолд“), както и Сами Чакъров (син на бившия екоминистър от ДПС Джевдет Чакъров) и Мартин Нанков;
- „Си солар енерджи“ на Георги Златев вече притежава две големи соларни централи – „Тера СОЛ“ край Стара Загора и и ФЕЦ „Рамануша“ край Сливен;
- Съиздателят на „Дневник“ и „Капитал“ Иво Прокопиев е част от дружеството Renalfa IPP, което е краен собственик на централите на „Компания за енергетика и развитие“ край Добрич и „Инвесто партнърс“ край Разлог.
Бизнес и политика
Развитието на инвестициите във възобновяеми енергийни източници в България започва с присъединяването ѝ към Европейския съюз. Първият закон за възобновяемите енергийни източници е приет през 2007 г. Внесен е от правителството на т.нар. „тройна коалиция“ – БСП, НДСВ и ДПС, а основната му цел е да насърчи инвестициите в този сектор. Текстовете му облагодетелстват най-вече големите производители, тъй като се въвежда възможност за дългосрочни договори (над 20 години) за изкупуване на електроенергия на преференциални (по-високи) цени.
В същото време в закона липсват текстове, които да регламентират в кои територии могат да се изграждат електроцентрали. Последиците от тази „вратичка“ са множеството проекти, насърчавани от факта, че Европейският съюз предоставя безвъзмездна помощ за инвестиции в размер на милиони евро.
Всичко това води до бум на заявленията за изграждане на централи и за поддържане на капацитет в мрежата. Тогавашният министър на енергетиката Трайчо Трайков определя ситуацията като „автобусна блъсканица, когато всеки с лакти опитва да влезе в автобуса, за да не го изпусне, и накрая може да бъде ударен от контрольора за това, че не е успял в блъсканицата да си купи билет“. Зам.-министърът на околната среда Евдокия Манева пък нарича огромния брой искания за издаване на разрешения за изграждане на съоръжения за производство на енергия от възобновяеми енергийни източници (ВЕИ) „ужасяваща лавина“.
До края на 2012 г. са инсталирани 3,343 MW мощности, а общият дял на енергията от възобновяеми източници в крайното потребление е достигнал 10,7%.
През 2009 г. е създадена и Българската фотоволтаична асоциация, в която участват производители на соларни модули (панели), проектанти, финансови институции, посредници и консултанти. Основен участник в нея е Иво Прокопиев с бизнес партньора му Юрий Катанов чрез дружествата „Солар Про“ и „Алфа Енерджи Холдинг“. По това време Прокопиев е председател на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в страната, която се обявява за въвеждането на ясни правила за одобряване на проектите за вятърна, слънчева и водна енергия и отсяването на спекулативните заявления на инвеститорите.
Вместо правила обаче, в началото на 2010 г. първият кабинет на ГЕРБ и Бойко Борисов решава да спре за шест месеца приемането на заявления за проекти за изграждане на вятърни и слънчеви паркове до приемането на Национален план за развитие на зелената енергия до 2020 г. Приемането на такава стратегия става факт едва през януари 2013 г.
По-късно, чрез промени в Закона за опазване на земеделските земи е наложена забрана за изграждане на централи за възобновяема енергия върху плодородни земи. Дотогава такава регулация липсва. Забраната за строителство на ВЕИ в земи от I до IV категория е приета с гласовете на ГЕРБ и „Атака“. От ВЕИ сектора определят забраната като дискриминационна, тъй като забранява техни проекти, но не и всякакво друго строителство. Законът е приет на фона на обвинения срещу ГЕРБ в лобизъм.
По същото време (2011 г.) правителството предлага изменение на Закона за енергията от възобновяеми източници, който обаче среща съпротива от страна на бизнес сектора заради предложението Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) да избира кои проекти за възобновяема енергия да бъдат изградени и кои – не. С него се въвежда такса от 25 хил. евро за 1 MW капацитет за присъединяване и 50 хил. лв. на MW за по-мощни инсталации. Идеята на авансовото плащане е да ограничи спекулативния наплив от „кухи“ проекти, за които има заделен капацитет на мрежата, но няма осигурен инвеститор.
Предложението идва от депутата от ГЕРБ Никола Белишки, а против е Рамадан Аталай от ДПС. Според медийни публикации депутатът от движението има крупни интереси във ВЕИ сектора, но в нито една от тях не се споменава име на конкретна фирма. През 2013 г. по време на заседание на Комисията по енергетика, попитан дали и колко ВЕИ-та има, Аталай отговаря:
„Ако повтаряш една лъжа 40 пъти и тя стане истина, дано да е така. Дано да имах вече фотоволтаици от тези 40 пъти изречени лъжи от парламентарната трибуна.“
Все пак няколко месеца по-късно парламентът приема първия закон за възобновяемата енергия. Това става година и половина след посочения от Европейската комисия срок. Законът е изготвен от Министерството на енергетиката (в първото правителство на Бойко Борисов), ръководено от Трайчо Трайков. През март 2012 г. беше съобщено, че той е бил освободен от длъжността заради забавяне на работата по енергийни проекти (конкретно АЕЦ „Белене“). Наследен е от заместника му Делян Добрев, който е бивш председател на Комисията по енергетика в парламента и депутат от ГЕРБ. Като министър Добрев се заканва да започне проверка за това имат ли в действителност бивши и настоящи властимащи бизнес с ВЕИ чрез временна парламентарна комисия, но такава в крайна сметка никога не е създадена.
„Едва ли има депутати, които да са били толкова глупави, че да пишат ВЕИ-тата на свое име“, казва Добрев през 2015 г., а репликата му донякъде обяснява защо е толкова трудно да се разкрият политическите връзки в този сектор.
От партията на Борисов налагат още една промяна – инвеститорите да продават зеления ток на преференциални цени към момента на получаване на т.нар. Акт 15, т.е. без да знаят по какви изкупни цени ще продават зеления ток и съответно как ще връщат заемите за екоинсталациите, преди да са ги построили напълно.
Държавата срещу ВЕИ
От 2012 г. нататък атаките срещу ВЕИ сектора се увеличават, което и обяснява спада в присъединяването на нови мощности – налагат се допълнителни такси, съдът ги отменя, след това правителството налага други. Възникват ситуации, в които правителството дори спира производството на електроенергия от ВЕИ. Производители на електроенергия от ВЕИ се оплакват от изнудване на бизнеса от страна на държавното дружество „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД (ЕСО).
Година по-късно Българският енергиен холдинг (БЕХ) (шеф тогава е Боян Боев) предлага зелените централи да плащат 30% данък върху приходите си. Предложението копира доскорошния модел за изземване на приходите от сектора с т.нар. такса достъп. То не успява да се наложи, но вместо това правителството въвежда 20% такса върху оборота на фирмите, произвеждащи енергия от ВЕИ. Тогава премиер е Пламен Орешарски, а министър на енергетиката – Драгомир Стойнев (настоящ депутат от БСП, на когото се приписват топли връзки с олигарха и санкциониран за корупция по закона „Магнитски“ Делян Пеевски).
В следващите години промените за инвеститорите в зелена енергия продължават. През 2015 г. държавата едностранно променя условията и намалява с 500% изкупната цена на електроенергията от малки фотоволтаични централи, които преди това са сключили договор с държавата да изкупува тока за 20 години напред. Промяната цели да се сложи край на двойното финансиране на 327 слънчеви централи, които от една страна са изградени със средства от финансираната от ЕС Програма за развитие на селските райони, но в същото време получават преференциална тарифа за произведената енергия, средно 560 лв. за MWh. Срещу промяната се обявяват депутати от БСП и ДПС.
Затишие пред буря
До 2020 г. има затишие в сектора. Тогава Европейският съюз обявява, че на България ще бъдат отпуснати 458 млн. евро от Фонда за зелен преход на ЕС и следва нов бум от заявки за строителство и включване на ВЕИ в електрическата мрежа. През 2021 г., в края на мандата на третото правителство на Борисов, парламентът приема нови текстове в Закона за енергетиката, освобождаващи всички ВЕИ проекти, въведени в експлоатация след 1 януари 2021 г., с изключение на малките покривни инсталации (които се ползват от преференциални цени), от задължението да внасят 5% от приходите си във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“.
В същото време обаче инвестициите се блокират или най-малкото реализацията на проектите е сериозно затруднена с различни административни методи. Проблемът, по думите на настоящ народен представител, пожелал анонимност, е, че Електроенергийният системен оператор (ЕСО) не публикува информация за т.нар. свободен капацитет на мрежата. И именно на базата на тази информация компаниите биха могли да разберат къде в момента има възможност и нужда от изграждане на нови ВЕИ мощности и да насочат усилията си към проекти в тези области.
Едва през 2023 г., по време на правителството „Денков“, парламентът прие нови изменения в закона, позволявайки на собствените производители на електроенергия да продават излишъка, премахвайки разрешителните за строеж на слънчеви панели на покрива.
Така, към този момент според данни на Института за пазарна икономика към момента в страната има инсталирани 6757 MW ВЕИ мощности, като 53,4% от тях (или 3612 MW) са фотоволтаични. 2375 MW са водни, 707 MW са вятърни, а 64 MW спадат към другите възобновяеми източници. Последният доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране сочи, че произведената електрическа енергия от фотоволтаици се е увеличила със 141% (1 558 739 MWh) през изминалата 2023 г.
От регулатора отчитат засилен инвестиционен интерес към реализирането на по-мащабни проекти за изграждане на фотоволтаични централи, тъй като преобладаващата част от индустриалните консуматори предпочитат да инвестират в съоръжения – от една страна, за да намалят разходите си, като покрият нуждата от ток за собствените си обекти, а от друга – за да реализират електроенергията на борсата.
По всичко личи обаче, че заради насърчаването на инвестициите в зелена енергетика бизнесът с енергията от възобновяеми източници ще продължи да се развива, но фокусът ще се измести към строеж на съоръжения за съхранение на енергия. В България вече се наблюдава свръхпредлагане на фотоволтаична електроенергия, през последните месеци това нерядко води до нулеви или дори отрицателни цени на тока и съответно вреди на печалбите на ФЕЦ.
В края на ноември 2024 г. изтече срокът за кандидатстване за финансиране за изграждане на батерии по схема, част от Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) на обща стойност 1,2 млрд. лв. Изпратени бяха сто петдесет и едно предложения на обща стойност близо 5 млрд. лв. Тези субсидии обаче засега са замразени, тъй като България не е изпълнила обещаните реформи, свързани с втория транш по ПВУ в размер на 653 млн. евро. Брюксел даде срок от шест месеца, за да го направи.
