Представяме основните препоръки от срещата с журналисти и експерти на тема “Как отразяваме темата за бежанците в медиите?”, която  се проведе на 18 октомври 2013 г. в сградата на Информационното бюро на Европейския Парламент за България.

Пред журналистите своите препоръки споделиха: Борис Чеширков, ВКБООН; Маргарита Илиева, БХК; Диана Даскалова, Център за правна помощ-Глас в България, Линда Ауанис, Съвет на жените бежанки в България; Борислав Димитров, Приятели на бежанците; Елена Дянкова, Европейска мрежа срещу расизма (ENAR).

Ето какво посъветваха те:

 

  1. Показвайте личните истории – откъде идват търсещите убежище, какво ги е накарало да напуснат родината си, какво са преживели по пътя до тук; (Линда Ауанис, Съвет на жените бежанки в България)
  2. Не поставяйте бежанците под един знаменател и националност – в момента в България продължават да идват хора от държави като Алжир, Конго и др. , не само от Сирия; (Линда Ауанис, Съвет на жените бежанки в България)
  3. Представете законовите ангажиментите на държавата ни (вътрешни закони и международни конвенции); (Диана Даскалова, Център за правна помощ-Глас в България)
  4. Балансът на тематиката в медиите е препоръчителен – забелязва се наличието на много еднообразна информация, като темата за националната сигурност е основно покривана в публичното пространство.(Диана Даскалова, Център за правна помощ-Глас в България).
  5. Разглеждайте търсещите убежище и бежанците като правни субекти – лица, притежаващи определени права, а не като безправни обекти; (Маргарита Илиева БКХ)
  6.  Бъдете внимателни със снимковия материал – искайте съгласието на бежанците за снимки, тъй като някои от тях са преследвани в държавата им и може да подложите живота им на опасност; (Борис Чеширков, ВКБООН)
  7. Не предавайте безкритично информацията, която излиза от държавните структури, поставяйте на проверка данните и фактите, търсете експерти от неправителствения сектор за коментар; (Борислав Димитров, Приятели на бежанците)
  8. Бъдете изключително внимателни с децата, те са преживели тежки моменти по време на война; (Борис Чеширков, ВКБООН)

 

Кои са коректните термини според ВКБООН:

 

  1. Бежанец  е лице, което “при основателни опасения от преследване по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политически убеждения, се намира извън страната, чийто гражданин то е, и не може да се ползва от закрилата на тази страна, или не желае да се ползва от такава закрила поради тези опасения…”
    Конвенция за статута на бежанците от 1951 г.
  2. Хората, които бягат от конфликти или повсеместно насилие, поначало също се считат за бежанци, макар и понякога по силата на правни механизми, различни от Конвенцията от 1951. Недвусмислено се изключват например бойци, терористи или хора, виновни за извършването на тежки престъпления
  3. Търсещ убежище е човек, който е   подал молба за предоставяне на бежански статут и е в очакване тя да бъде      одобрена или отхвърлена. Терминът не съдържа презумпция за едното или за      другото, а просто описва факта, че лицето е подало молба. Някои от      търсещите убежище ще бъдат признати за бежанци, а други – не.
  4. Мигранти са повечето хора, отиващи      в чужда държава за определен период от време (обикновено поне една година,   така че да се изключат временните посетители като туристи, хора в  командировка и др.). Терминът следва да се разграничава от имигрант, като      последният означава лице, което се установява да живее в страна, различна      от родната му.
  5. Икономически мигрант е човек,  който напуска страната на произход по-скоро поради финансови причини.
  6.  Отхвърлена молба за предоставяне  на убежище (отказ). Лицата, търсещи убежище, чиято молба е отхвърлена,      могат да обжалват решението за отхвърляне най-малко веднъж. Ако даден случай е окончателно отхвърлен на всички инстанции, на лицето обикновено      се дава някакъв срок да напусне страната и ако то не го спази, бива      задържано и върнато принудително от държавните органи.
  7. Нелегален мигрант. Това е термин, който не е определен със закон, но се използва широко за лица, влезли в дадена страна без необходимите документи. Нелегалното влизане обикновено се наказва като административно нарушение. Независимо от това, лицата, търсещи международна закрила, често нямат друг избор освен да преминат границите по нередовен начин. Според Женевската конвенция от 1951 г. те не трябва да бъдат наказвани (задържани или глобявани) за това).
  8. В  началото на април 2013 г. „Асошиейтед      Прес” издава нов наръчник за стила на писане, в който забрани на екипа      си да ползва термина “незаконен/нелегален имигрант”. До преди това      издание, относно “незаконен/нелегален имигрант” пишеше, че е “точно и      неутрално”. Сега е записано като “Освен в точен цитат, който е от ключово  значение е материала, използвайте “незаконен/нелегален” единствено да      опишете действие, не човек“
  9. Интересен   е и опитът на Британския червен кръст, в кампания от 2012/2013 г. да се спрат негативните репортажи, които демонизират търсещите закрила и бежанците,  позовавайки се на решение от 2003 г. на Британската Комисия за жалби срещу медиите, които определят негативното отразяване на бежански истории като  неетично.

Включваме и коментарите за проблемите на бежанците на Елена Дянкова, Европейска мрежа срещу расизма (ENAR), които са извън темата за медийното отразяване.

  1. Трябва   да се обърне внимание на състоянието/настаняването  на децата и непълнолетните и изискванията според международните      конвенции – Конвенцията на ООН за правата на детето. Какъв е достъпът им      до образование, български език. В момента има проблеми с оценяване и  приравняване на тяхното образование поради липса на документи. Какво      правят за интеграцията на децата и непълнолетните ДАЗД и ЮНЕСКО?
  2. Висшето образование – засега няма      нито един бежанец, който да успява да плаща таксите във ВУЗ.
  3. Необходимо      е ускоряване на процедурата за      получаване на статут в ДАБ. Да се следи за реални резултати, а не само      обещанието на председателя на ДАБ, че са взети мерки това да се случи.
  4. Достъп до пазара на труда – промяна на Закона за убежището и бежанците на чл.29, ал.3,  „Чужденецът има право на достъп до пазара на труда, ако производството не приключи до една година от подаването на молбата му за      статут поради независещи от него причини.“ В други държави този срок е няколко месеца
  5. Необходима е промяна на Закона за чужденците относно статута на недокументираните имигранти.
  6. Интеграционната програма на лицата, търсещи убежище, получили статут се реализира само на територията      на София. Какво се случва с останалите бежанци в страната?
  7. Лицата,      потърсили убежище, които са получили хуманитарен или бежански статут трябва да напуснат регистрационните      центрове не по-късно от 3 до пет дни. Могат ли за това време без да имат работа и без да знаят български език, да си намерят квартира?