В рубрика „ Добри практики“ публикуваме журналистически материали, които според членовете на АЕЖ-България са пример за качествена журналистика. В рубриката досега сме включили примерите от класацията, която АЕЖ-България води до края на 2013 г. на месечна база. Ако искате да номинирате материал за рубриката, моля изпратете обосновка в минимум три изречения на [email protected] Настоящият материал е от класацията за „Гражданска журналистика“ за първите три месеца на 2013 г.
Текстът на Орхан Тахир „Андрешко“, публикуван във вестник „Преса“ се осмели да постави въпроса за политическото участие на ромите във властта. Анализът е коректен и към описанието на провала на всички формално провеждани интеграции от страна на политическата класа.
Андрешко, ромската каруца и блатото, Орхан Тахир
Крайно време е да попитаме министрите Дянков, Цветанов и Дончев има ли пари за циганите и кой ги управлява
Мануш Романов бе сред депутатите на СДС, които отказаха да подпишат последната конституция на България. От трибуната на Великото народно събрание той попита – без нас ли ще я строите демокрацията. Този въпрос се повтаряше като ехо на конференциите за интеграция на ромите, а Мануш Романов прекара остатъка от живота си в изгнание. Такива ромски лидери не бяха потребни на политическата класа в България и втори Мануш не беше допуснат в парламента. Единиците, които от време на време ставаха депутати, по-скоро доказаха, че ромите не са представени в събранието на народа.
Участието на ромите в политиката и бизнеса не беше част от сценария на българския преход,закономерно това доведе до изолирането им в гражданския сектор. Въпреки това все повече млади и образовани хора през годините осъзнаваха, че ромското включване е немислимо без политическо участие. За последните 13 години близо 180 души преминаха през политически обучения на неправителствени организации („Политическа академия за роми“, „Програма за развитие на политическите умения на ромите“, „Програма за млади роми към Народното събрание“). Накрая винаги се оказваше, че на българските партии не им трябват точно такива цигани. Те вече си бяха осигурили незаменими и послушни посредници с ромския електорат. Това подтикна стотици роми да търсят политическа изява чрез така наречените ромски партии. По този начин отделни личности успяха да преминат през цедката на местните избори, но не с подкрепата на българските партии, а по-скоро въпреки тях. Така започна включването на роми в местната власт, което на много места оказа позитивен ефект върху общините. Горчивият извод дотук: както при комунизма, така и при демокрацията
ромите не са желани във властта
и ако някъде успяват, това става с неимоверни усилия. Затова пък парите за интеграция на ромите са особено привлекателни за политиците. След началото на преговорите за присъединяване на България към ЕС страната ни започна да получава от Брюксел ежегодна безвъзмездна помощ. В периода 1998-2006 г. България усвои от Европейската комисия суми за интеграция на малцинствени групи в неравностойно положение с общ размер около 70 милиона евро. Парите идваха по програма ФАР, а национален координатор на програмата бе министърът на финансите.
