Десислава Лещарска
Как изглежда бъдещето на климата – и какво е мястото ни в него? Как можем да взимаме информирани решения за опазване на здравето, средата и ресурсите си? Във времена на безпрецедентен ръст на екстремните метеорологични явления и щетите от тях отговорите на тези въпроси стават все по-критични.
Именно те бяха във фокуса на специалното събитие „Диалози за климата“, организирано съвместно от Асоциация на европейските журналисти-България и Ratio на 9 октомври. Форумът беше подкрепен от Фондация за свободата „Фридрих Науман“, Европейски климатичен фонд и фондация „Америка за България“.
Диктатори, конфликти и климат
В епоха, в която климатичната криза се преплита с политическа нестабилност, дезинформация и авторитарни тенденции, журналистиката се сблъсква с ново предизвикателство – да брани истината, когато самата реалност е под съмнение. Британската журналистка Рут Майкълсън, дългогодишна кореспондентка на The Observer за Близкия изток, говори в София за взаимовръзките между климат, диктатури и кризи на доверието в демокрацията.
По света набират сили антидемократични движения, които отричат климатичните изменения, наричат въглеродната неутралност „измама“, внушават, че екологичните политики ограничават личната свобода и я свързват с изкопаемите горива, което е меко казано любопитно, посочва Майкълсън. Примери за това могат да се открият не само в САЩ, но и в Египет, Саудитска Арабия („кралството на зеленото изпиране“, по думите на Майкълсън), Израел и др.
Рут Майкълсън нарича тази ситуация „епоха на поликриза“ — време, когато различни глобални кризи не просто съществуват едновременно, а се преплитат и подсилват взаимно. Дезинформацията, политическата умора и социалното недоверие правят реалното действие все по-трудно. „Повечето хора вярват, че климатичните промени са причинени от човека и искат техните правителства да действат,“ отбелязва тя. „Но същевременно са разочаровани от демократичните елити. Именно това пространство на недоверие запълват антидемократичните сили.“
Тревожни, според нея, са и нагласите, че авторитарните режими се справят по-добре с климатичните политики. „Това е опасен мит — зад „ефективността“ им стои потискане на гласове и липса на отчетност.“
Въпреки всичко, Майкълсън избира да вярва в доброто и в прогреса и ни призова да направим същото. „Оптимизмът не е наивност – той е изборът да продължим да говорим, когато другите мълчат“, казва тя. По думите ѝ – гласът на разума е гласът на местните общности: „Погледнете Египет – хората там много добре знаят какво прави Би Пи (петролната корпорация Бритиш Петролиум) в техните региони. Те разбират фактите на терен, дори когато официалното говорене ги потиска. Разкажете тяхната история“.
Тя припомни случая с освободения наскоро политически активист Алаа Абд ел-Фатах, който прекара над 6 години в египетски затвор. Кампанията за пускането му на свобода не е спирала въпреки моментите на отчаяние. „Това е начинът,“ казва Майкълсън: „Трябва да поддържаме натиска върху компаниите за изкопаеми горива и подхранваните от тях режими; те са уязвими, защото разчитат на дезинформация. Не бива да се отказваме“.
Посланието ѝ към журналистите в залата беше: да намираме начин да достигнем до хората, така че те да разберат и да почувстват емоционално залога. А на останалите тя каза: „Намерете онези източници, които са добре информирани и независими, и ги подкрепете — чрез абонамент, чрез ангажиране, слушане, споделяне. Именно така се изграждат добрите връзки между журналисти и публика; не можем да приемем, че ще се случат от само себе си“.
Могат ли сателитите да спасяват животи?
Климатичните бедствия вече не са изключение, а нова норма. Наводнения, горски пожари и екстремни горещини бележат рекорди всяка година и нанасят огромни щети. В тази реалност технологиите не са просто инструмент — те могат да бъдат разликата между хаос и превенция. Здравко Димитров, предприемач и съосновател на българската космическа “Sfera Technologies”, говори по време на събитието за начините, по които сателитните наблюдения и отворените данни променят подхода ни към бедствията и кризите. Неговата компания разработва нова архитектура за доставяне на данни от стотици комерсиални спътници в орбита.
Като уязвими човешки същества понякога забравяме, че природата не ни е враг по презумпция: земетресения, вулкани, промени в климата винаги е имало. Но данните са категорични: днес бедствията са по-чести и по-разрушителни. От 2000 г. насам светът е преживял над 8000 природни катастрофи, от които две трети са наводнения – ръст с 85% в сравнение с предходния 20-годишен период.
В същото време способността ни да наблюдаваме планетата и да правим все по-точни метеорологични прогнози е нараснала неимоверно. Космическите сателити – европейските Copernicus/Sentinel, американските Meteosat и Landsat – осигуряват глобална картина на случващото се. Тези публични сателитни мисии са най-богатият източник на свободни климатични данни, достъпни за всеки. Недостатъкът им е по-ниската разделителна способност и фактът, че данните от тях не могат да се персонализират, т.е. не могат да се поръчват снимки по предварително задание.
Тук на сцената излизат комерсиалните сателити, които отбелязват сериозен ръст през последните 10 години и чиято разделителност може да достигне до 15 сантиметра. Това може да ни осигури изключителни предимства при прогнозирането и превенцията на екстремни климатични явления. Към момента обаче дейността и приходите на тези частни сателити идват основно от сектора на отбраната и разузнаването, отбелязва Димитров. „Въпросът е: как тези данни могат да станат достъпни и за институции, граждани, иновативни компании?“, пита той.
Високата цена е основното препятствие – 35–40% от стойността на една снимка се дължи не на самото изображение, а на инфраструктурата, която стои зад него: дата центрове, облачни услуги, обработка. „Бизнес моделът трудно излиза,“ признава той. „Но ако преосмислим инфраструктурата – направим я по-достъпна и споделена – можем да демократизираме достъпа до данни и да реагираме по-бързо при бедствия.“
В момента, казва Димитров, наблюдаваме парадокс: докато бедствията зачестяват, някои държави свиват климатичните си програми. Американската администрация е замразила част от мисиите, посветени на климата, а Британската космическа агенция беше разформирована. „Именно сега обаче ни трябват повече – не по-малко – публични мисии. Данните не трябва да са привилегия, а общ ресурс за сигурност и устойчивост. Колкото повече хора имат достъп до данни, толкова по-бързо можем да действа“, категоричен е Димитров.
Живот с климатичните промени
Как да се адаптираме към един все по-непредсказуем климат? Това обсъдиха по време на дискусионния панел Емил Николов, експерт по управление на бедствия, Зорница Спасова, климатолог и автор в платформата „Климатека“ и Здравко Димитров от Sfera Technologies.
Николов акцентира върху нуждата от превенция и цитира данни, според които всеки долар, вложен в превенция, спестява дванайсет долара от спасителни акции. България изразходва около 1% от своя БВП за справяне с кризи, но голяма част от тези средства отиват за възстановяване, не за предотвратяване, посочи той и допълни: „Реагираме добре, но късно. Истинското предизвикателство е да изградим култура на подготовка – да действаме преди, не след бедствиет“.
Николов подчерта нуждата държавата и специализираните служби да са по-ефективни в използването и внедряването на нови технологии, които могат да са изключително полезни на терен – дронове например. Когато пламъците достигнат високопланинските райони обаче, няма техника, която да е от помощ. „Хеликоптерите не летят при тези условия, машините не достигат. Тогава остават само хората,“ казва Николов.
„Имаме невероятни доброволци – повечето от тях си купуват екипировка със собствени средства. Но все още нямаме национален регистър на доброволците, няма координация, няма достатъчно обучение“, каза Николов. Той припомни, че Законът за бедствията изисква всяка община с определен брой жители да създаде доброволческо формирование – и че в някои региони вече работят отлични примери, но системната подкрепа все още липсва. Всеки, който има желание, може да помогне на доброволческите отряди – чрез дарения, участие в акции и др.
Климатологът Зорница Спасова говори за все по-опасните горещи вълни, известни още като „тихият убиец“. България е на второ място в Европа по смъртност от горещи вълни — около 1500 души годишно или три пъти повече от жертвите на пътни произшествия. В световен мащаб смъртните случаи вследствие на екстремни горещини са 500 хиляди всяка година.
„Проблемът е, че ефектът от високите температури идва със забавено действие и се подценява. Те засягат най-вече хронично болни, възрастни и хора в уязвимо положение, а в смъртния акт се посочва друга причина”, каза Спасова.
Тя подчерта, че все още няма система за ранно предупреждение за опасни горещини, а праговете при които се издават кодове – жълт, оранжев, червен, не са актуални. „Над 31°C по т.нар. мокър термометър (WBGT) вече е опасно за човешкото тяло, а последствия има както за физичното, така и за психичното здраве”, посочи Зорница Спасова.
„Технологиите имат своите ограничения,“ предупреди предприемачът Здравко Димитров, „но те ни дават шанс да разберем и предвидим това, което предстои.“ Според него сателитните данни вече позволяват по-точни прогнози — например за риск от пожар.
„Всяка почва има своите нива на влага и хлорофил. Ако ги следим от орбита, можем да видим кога растителността е суха, кога се натрупва „гориво“ и кога рискът става висок. Това се вижда в реално време.“ Технологиите обаче не решават проблема сами.
„Имаме все повече инструменти, но кой ще реагира?“ — постави въпроса Димитров. Той подчерта, че данните са налични – проблемът не е (само) в достъпа, а в това как местните власти ги използват.
Паралелно с форума се проведоха и три работилници за журналисти на теми, свързани с отразяването на климатичните промени. Журналистите се запознаха и с наръчника Как да отразяваме екстремното време и връзката му с климатичните промени, който е достъпен безплатно на страницата на Асоциацията на европейските журналисти – България.
