В Деня на будителите излиза “Печат. Вестник за вестника”.

Асоциацията на европейските журналисти – България публикува в четвъртък “Печат. Вестник за вестника”. Изданието представя задълбоченото проучване за пазара на печатни медии.

Хартиеният вариант е в крайно ограничен тираж и с колекционерска стойност. Съдържанието е достъпно онлайн на специален сайт printmediareport.bg.

Проучването комбинира няколко подхода:

  1. 1. Социологическо проучване на читателските нагласи.
  2. 2. Анализ на финансовите отчети на водещите издателски групи от 2007 до 2017 г.
  3. 3. Анализ на рекламния пазар.
  4. 4. Изследване и обобщаване на публично достъпна информация за издателите на водещите 10 вестника.
  5. 5. Анализ на съдържанието.

Освен основните изводи, които могат да бъдат открити от днес на сайта, през ноември там ще бъдат публикувани и отделни профили на всеки от десетте най-влиятелни вестника или медийни групи според резултатите от социологическото проучване.

Денят на представяне на проучването не е избран случайно, тъй като вестникарската традиция в България е неразривно свързана с будителството. Някога будителите са били вестникари, а вестникарите – будители. Бихме искали да покажем каква е ситуацията днес. Представяме ви мотивите да заемем с това амбициозно проучване, обобщени от ръководителя на изследователския проект д-р Илия Вълков, член на управителния съвет на АЕЖ-България

Вестниците не са това, което бяха, и никога няма да бъдат. Първопроходниците на журналистиката, за които се казва, че мерят „секундите на историята“ и с еднаква тежест могат да пребият с един удар и муха, и министър, са в тревожно развитие в застой. Общата картина показва, че доверието в медиите като цяло е в упадък. Има ли обаче този процес обратна тяга?

През последните няколко години в България бяха положени поредица усилия да се разбере кой е реалният собственик на всяка отделна медия. Законодателни изменения, които се обсъждат в крачка, предлагат частични решения в тази посока и донякъде тези процеси доведоха до осветляване на собствеността. В същото време те не дават пълен отговор на въпроса как и кой контролира съдържанието на медиите.

Това е основният мотив на Асоциацията на европейските журналисти – България, да предприеме отговорното проучване в тази посока. Използваме интердисциплинарен метод – анализ на финансовите потоци, на рекламния пазар, на съдържанието, използваме отворени бази данни, проследяваме имат ли и към кого задължения издателите, получават ли външно финансиране.

За да потърсим взаимните влияния между факторите, които определят съдържанието на медиите – дали това, което влиза в медийната фуния като финансов и друг ресурс, има връзка с това, което излиза от нея – публикациите? Решихме да насочим първите си усилия към обществено-политическите вестници в България като флагмани на свободното слово.

След проведено национално представително изследване, извършено по поръчка на АЕЖ-България, от социологическа агенция „Маркет линкс“, изведохме 10-те най-влиятелни хартиени издания, които все още се продават на вестникарския пазар. Проучването показа и доколко вестниците са „огледало“ на своите читатели, дали отговарят на техните очаквания и вълнения и каква е тяхната идеална представа за пресата.

Потърсихме гледната точка и на главните редактори, чиито вестниците изследваме. С някои от тях проведохме срещи, други отказаха категорично, а трети не намериха време. Изпратихме на всички въпроси за това, как те виждат проблемите на вестникарския пазар. От десетимата отговори само един.

Това е изследването на вестникарския пазар, което направи екипът на АЕЖ-България. А целта на това усилие, макар и по детски наивна, е чрез повече публичност да започне трудният процес на връщане на доверието към българските медии. И колкото повече знаем за тях, толкова повече ще знаем на кого да вярваме и да помагаме. На специално създадената страница printmediareport.bg може да се прочете как извършихме проучването (методологията), основните изводи, анализите и профилите на всяко от 10-те обществено-политически издания и медийни групи у нас. Защото докладът „Какво четем“ търси отговори, а не дава „решена“ кръстословица.