Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ) обявява резултатите за септември в традиционната си класация за журналистика:
Положителна класация:
Поздрави боговете от мен, Ники Русиновски, в. Капитал
Текстът, посветен на 20-тата годишнина от смъртта на Димитър Воев, е много чувствен, нещо, което рядко срещано в нашата преса. Като разказва от първо лице, Русиновски умело поставя забравяния въпрос за мястото на стойностните културни икони на съвремието.
В българските медии се не се появяват достатъчно качествени материали на културна тема. Чрез класацията АЕЖ-България ще се стреми да насърчава преодоляването на тази липса.
Гражданска журналистика:
Хайде вече оставете убиеца на мира!, Ники Спиров
През месец септември в българските медии се изписа и изговори много по т.нар. случай “Опиц”. Тук важна роля имаше гражданската журналистика, която първа реагира на опита на някои традиционни медии да поднесат едностранчива и вероятно манипулирана гледна точка към случилото се. От всички текстове избрахме този на Ники Спиров, тъй като бе един от първите и освен това е силен и рисков, атакуващ директно ирационализма на аргументите на „широките народни маси“, които мечтаят за крумови закони и въоръжена самозащита на населението.
Негативна класация:
Случаят “Опиц”, за съжаление, не е единственият, в който големи медии си позволиха да разпространяват непроверена информация.
В негативната класация избрахме да обърнем внимание на новината, в която се твърдеше, че “40% от 16-годишните българи са неграмотни”. Тази информация, в основата на която стоеше изказване по националното радио на представител на неправителствена организация, се разпространи мълниеносно в огромен брой уважавани медии. Впоследствие част от медиите се коригираха, уточнявайки че не става дума за ново изследване на организацията “Заедно в час / Teach for Bulgaria”, а нейният представител е цитирал изследването PISA от 2009г, в което обаче не се говори за неграмотност, а за “функционална неграмотност”.
За жалост, в опита си да съобщават бързо интересни новини, дори сериозни медии се отказват от “лукса” да проверяват информацията, или го правят със закъснение, след като първо волно или неволно са станали съучастници в дезинформирането на обществеността. Този феномен не е никак безобиден, защото позволява на определени кръгове да манипулират общественото мнение чрез създаване на измислени сензации. За пример ще посочим истерията, предизвикана от “новината”, че се готви изваждането на Христо Ботев от учебниците по литература.
