Журналист с книга в ръка: Аделина Марини

От АЕЖ

2018-01-16   |  Прочитания:3317  |    |  0 коментара

АЕЖ-България публикува поредица от материали на тема „Журналист с книга в ръка“, с които целим да насочим вниманието към фундаменталната обвързаност между четенето, начетеността, любопитството и журналистиката. Считаме, за темата важна, тъй като хората, чиято работа е да информират останалите, трябва да имат богата обща култура, познания в различни области и въображение – все неща, които четенето подхранва по неповторим начин.

Следващият ни гост е Аделина Марини.

Аделина Марини е дългогодишен международен журналист и основател на сайта за европейски въпроси www.euinside.eu. Започва кариерата си в програма „Хоризонт“ на Българското национално радио (БНР), където първоначално работи като международен редактор, а след това и като репортер с ресор Европейски съюз (ЕС) и външна политика. Като човек с бунтарски дух, тя се разочарова от безвремието и липсата на визия в държавното радио и го напуска. Следва кратък престой в частната телевизия Ре:ТВ, но скоро тя решава, че е по-добре да реализира собствен медиен проект. През 2017 г. euinside навърши осем години. Сайтът е популярен сред следящите европейската политика както в България, така и в чужбина, а публикуваните в него текстове попадат в задължителната литература за студентите в различни университети по света. През годините Марини развива силен интерес към Балканите. В момента живее в Загреб, Хърватия. Обича пътуванията, храната, виното и черния чай.

Кратко интро

Много е трудно да изброя любимите си книги, защото това предполага да се огранича само до шепа произведения, а всъщност четенето е като изкачване по стълби – с всяка година четене стигам до нов етаж, където съм друга и гладът ми за знания е друг. Ето защо реших да споделя с вас книгите, които са ме впечатлили силно и са ми помогнали да стигна на етажа, на който се намирам сега. И още една уговорка: предпочитам да чета книги, от които мога да науча нещо ново, основно публицистика. За захранване на емоционалната страна гледам сериали и филми, които за мен за своеобразни аудивизуални книги, но с много по-мащабно въздействие върху сетивата заради цвета, звука, образа, атмосферата и музиката. Затова ви предлагам микс от книги и сериали, които са ми въздействали силно и според мен са задължителни за четене/гледане.

Книги


„Защо нациите се провалят: къде са корените на силата, просперитета и бедността“ на Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън

На първо място в класацията ми за последните няколко години е „Защо нациите се провалят: къде са корените на силата, просперитета и бедността“ на американския икономист Дарон Аджемоглу и британския политолог Джеймс Робинсън. Книгата е най-добрата досега систематизация на причините защо някои държави напредват, а други постоянно тъпчат на едно място и се въртят в непробиваем порочен кръг от кризи. Макар че не всичко в книгата беше ново за мен, тъй като от години разсъждавам по темата защо едни държави успяват, а други – не, начинът, по който е систематизирана, данните, които са представени като доказателства, и изобщо начинът, по който е написана, буквално отваря очите и те изкачва няколко нива в познанието за света. Откакто я прочетох, не спирам да правя паралели с нея. Каквото и да се случи около мен, си мисля „Ето, в тази книга всичко е обяснено прекрасно.“ Доказателствата дебнат отвсякъде. Дълбоко съм убедена, че това е книга, която трябва да се изучава в училище, например в часовете по гражданско образование или друга подходяща дисциплина.

„Илън Мъск: PayPal, Tesla, SpaceX и походът към невероятното бъдеще“ на Ашли Ванс

Това е книга, която едновременно ме вдъхнови и депресира. Книгата е биографична за най-големия положителен disruptor на нашето време, който с упорство и убеденост дърпа човечеството технологично векове напред. Илън Мъск е като магьосник, който превръща фантастичните филми и книги в реалност. Книгата е написана много увлекателно и е вдъхновяваща, защото показва, че ако човек наистина вярва в себе си и в това, което иска, може да успее. Същевременно обаче тя ме и депресира, защото все пак има огромно значение от каква стартова позиция тръгваш. Много пъти през живота си съм разсъждавала дали ако се бях родила другаде, щях да постигна повече или е въпрос на оправдание, че съм се родила по време на една тоталитарна система, в която беше забранено да вдигнеш глава над блатото. Какъвто и да е отговорът, по-голямата част от живота си съм прекарала в години на преход и хаос, когато постоянно започвах отначало и винаги губех много. Докато четях книгата, си мислех, че за да постигнеш нещо, трябва да се отречеш от друго. От нея става ясно, че за Мъск личният живот е не на второ, а чак на последно място, докато при мен не е така. Може би това също е оправдание, че не съм тръгнала след мечтите си, които от своя страна се променяха според конюнктурата, която хаосът в България създаваше.

„Госпожа прокурорът: сблъсъци с най-лошите престъпници на човечеството и културата на безнаказаността“ на Карла дел Понте

Друга книга, която едновременно ме вдъхнови и ме накара да се разделя с илюзиите, а може би и с идеализма си. Вече няколко години книгата се продава за по 3 куни (около 1 лев) на хърватския панаир на книгата „Интерлибер“. Карла дел Понте е първата главна прокурорка на трибунала за военните престъпления в бивша Югославия. В тази книга тя разказва за проблемите, с които се е сблъскала, докато е разследвала престъпленията, извършени по време на кървавите войни, съпътствали разпада на бивша Югославия. Особено обезсърчаващ е разказът ѝ за намесата на политиката в работата на трибунала и отказа от сътрудничество както на страни основателки на трибунала, така и на „виновните страни“. Книгата представя също и разследванията ѝ във връзка с ужасяващия геноцид в Руанда в началото на 90-те години. Написана е много лично със специфичното чувство за хумор на дел Понте. През редовете прозира личността ѝ и след като затвориш последната страница, оставаш с усещането, че познаваш тази смела жена лично. Светът има нужда от повече такива жени. Много повече! Четейки тази книга, неизбежно си мислех за „Защо нациите се провалят“, защото книгата на дел Понте съдържа обилни доказателства в подкрепа на тезите на Дарон Аджемоглу и Джеймс Робинсън.

„Нулев брой“ на Умберто Еко

Умберто Еко е любимият ми автор. Неговата смърт ме натъжи дълбоко, защото книгите му са част от живота ми още от юношеските ми години. Мечтаех си да бъда като него: да знам толкова много и да мога да ползвам това знание, когато си поискам. Уви, RAM паметта на мозъка ми е твърде малка, както и харддискът ми, та затова останах само с възхищенията. Ако не се лъжа, „Нулев брой“ е последният роман на Еко преди смъртта му. Една история, която удря звучен шамар на журналистиката и новинарската индустрия. С този роман Еко за пореден път показва колко е прозорлив. Мисля, че в епохата на хибридната война и фалшивите новини стойността на тази творба се покачва с всеки изминал ден.

„Стрес тест: размисли върху финансовите кризи“ на Тимъти Гайтнър

Като журналист, посветил по-голямата част от работата си на световната финансова криза от 2008 г. и особено на отзвука ѝ на европейска земя, ми е много интересно да чета анализите на хора, които са били в окото на бурята. В последните няколко години излязоха много добри неща по темата, но книгата, която най-много ме впечатли, е „Стрес тест: размисли върху финансовите кризи“ на Тимъти Гайтнър, който по време на кризата е финансов министър на САЩ. Докато вилнееше финансовата буря, следях всякакви формати – Г8, Г20, срещите на Еврогрупата в ЕС, на финансовите министри и т.н. Тогава Гайтнър ми направи впечатление на изключително интелигентен и креативен човек. Книгата му затвърди това впечатление. Дори и да не сте съгласни с политиката му, мисля, че той е много честен в оценката за собствените си решения. Книгата е доста дебела и затова дълго време отлагах прочитането ѝ, което според мен се оказа добро решение, защото от перспективата на времето оценката за това най-голямо събитие в най-новата ни история е доста по-обективна и зряла. Помня, че по време на кризата бълваха анализи с най-противоречиви мнения, включително и на Нобелови лауреати. Като неспециалист си мислех, че икономическата наука не може да даде отговорите на въпросите, които тази криза постави. След прочитането на тази и още няколко книги по тази тема установих, че без да искам съм се оказала права. Анализът на Гайтнър е написан достатъчно леко, за да е подходящ и за неспециалисти, така че я препоръчвам на всеки, който проявява интерес към този период. Още повече, че нашият живот в момента продължава да е белязан от наследството на тази криза и още доста време ще живеем с решенията, взети тогава за предотвратяване на следващи кризи, а също и с опитите тези решения да бъдат отменени, което би могло да ни върне на кота нула.

Сериали/филми


The Handmaid’s Tale („Разказът на прислужницата“)

Едно от най-въздействащите неща, които някога съм гледала. Сериалът е направен по романа „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд, който е писан през 80-те години и съвсем наскоро излезе на български език. Ужасно депресиращо е, че 30 години по-късно книгата е по-актуална от всякога заради напълно неразбираемото за мен желание на хората да се завърнат към консерватизма – т.е. връщане на часовника назад. Като човек, роден и живял до осемнайсетата си година в тоталитарна държава, този сериал напипа оголен нерв. Когато Желязната завеса падна, смятах, че напредъкът към либерализъм и постоянното приближаване към равенство между хората, разбирано основно от гледна точка на права, е необратимо. Сега вече, като зрял човек, излязъл от младостта и съответно наивността си, съм в шок от късата памет на обществата и от лекотата, с която се връщат към отхвърлени с кървави конфликти идеологии. Докато гледах сериала, си мислех, че е основно женски, въпреки че няколко приятели мъже ме опровергаха категорично. Въпреки това немалко коментари на мъже из социалните мрежи, че сериалът е женски, много ме огорчиха, защото съм убедена, че проблемите с неравенството може да се решат трайно единствено с подкрепата на „привилегированите“ – хората, които не са били в подчинено положение или се облагодетелстват съзнателно или несъзнателно от съществуващото неравенство. Сигурно няма да се изненадате, ако ви кажа, че докато гледах този сериал, си мислех за... „Защо нациите се провалят“. Книгата стоеше на заден фон през цялото време.

Hidden Figures („Скрити числа“)

„Скрити числа“ е разтърсващ филм по действителен случай, който показва колко трудно е за представители на потискани общности в неравни общества да постигат успехи. Става дума за три афроамериканки, брилянтни математички, които са изиграли ключова роля в НАСА в ранните години на космическата програма на САЩ. Филмът е вдъхновяващ във всеки план – от това как трябва да ползват тоалетни за черни, които са в сграда, намираща се на километър от мястото им на работа, до това, че са жени и от тях не се очаква да бъдат гениални математици. Докато го гледах, си мислех колко дълъг път сме изминали като общества от онзи период и как въпреки това процесът не е необратим. Чудех се също къде ли щяхме да бъдем като човешка цивилизация, ако го нямаше неравенството и толкова много потенциал не се убиваше всеки ден заради предразсъдъци и желанието на едни да властват над други.

Queen of Katwe („Кралицата на Катве“)

„Кралицата на Катве“ е друг филм, който много ме впечатли напоследък. Историята е по действителен случай – за малко момиче, родено и израснало в крайна бедност в Уганда. Впоследствие момичето се превръща в първата жена кандидат-майстор в шахмата в света. Филмът също представлява разтърсваща илюстрация на... „Защо нациите се провалят“.

Снмка: Личен архив

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.