Споменаването на търговски марки в ефир не противоречи на Закона, категорични са медийният регулатор и юристи

От АЕЖ

2017-10-30   |  Прочитания:2931  |    |  0 коментара

Медиите не са изложени на риск от санкции при споменаването на търговски марки, когато отразяват обществено значима информация, свързана с тях. Това стана ясно по време на дискусията „Скритата реклама vs. Добрите новини. Образът на дарителите в медиите”, която се проведе на 26 октомври и бе организирана от Асоциацията на европейските журналисти-България и Българският дарителски форум. Във фокуса на дискусията стояха два проблема - безименното отразяване на значими инициативи и проекти в полза на обществото, реализирани от компании и организации, и наличието на платено, но необозначено като такова, медийно съдържание.

С позиции по темата се включиха Омбудсманът Мая Манолова, Розита Еленова, член на Съвета за електронни медии (СЕМ), представители на компании и фондации – дарители, медии, PR практици. Акцент в събитието беше представянето на доклада „Как да отразяваме новини, свързани с търговски марки - право на информация и скрити търговски съобщения”, изготвен от Симона Велева, докторант по конституционно право към Катедра Конституционно право, СУ „Св. Климент Охридски” и член на АЕЖ-България.
Според тълкуването на правната рамка най-важният ориентир за медиите трябва да е целта, с която се споменава даден бранд. Важно разграничение е дали целта на информацията е промотирането на търговска марка или услуга или е в опит да запознае аудиторията с дадена новина от обществен интерес. В последния случай не става дума за реклама, а за право на информация и споменаването на марката е напълно законно.

Пълният текст на доклада можете да свалите оттук:Доклад, право на информация и скритите търговски съобщения, 2017


Въпреки това, споменаването на търговски марки, имена на компании и позиции на техни представители не се тълкува еднозначно от медиите и има нужда от допълнително прецизиране. В този мисъл към момента медиите се чувстват застрашени да го правят свободно, а бизнесът остава неудовлетворен от техните практики и начинът, по който е представен, коментираха участниците в дискусията.

От една страна медиите признават, че сами си налагат вид автоцензура, заради опасения за наказателни действия от страна на СЕМ. В отговор Розита Еленова от регулатора увери, че СЕМ разглежда всеки сигнал индивидуално и не цели увеличаване на рестрикциите и засилване на автоцензурата. „Нашите експерти са на разположение да дискутират всеки казус по темата и медиите са свободни да потърсят тяхното мнение“, допълни г-жа Еленова.

Zdr Yonchev 1Представителите на бизнеса се обединиха около твърдението, че техните рекламни бюджети не зависят от споменаването на търговските марки в ефир (в това число – споменаването на имена на компании), когато са част от информационното съдържание. Позицията им е, че често в медиите не се дава гласност на техни обществено значими инициативи, което затвърждава негативните обществени нагласи и усещането за безперспективност и липса на развитие. Работещите предложения, около които се обединиха участниците с подобряване на средата и информираността на обществото са:

Zdr Yonchev 2По отношение на казуса “Анонимното отразяване на дарителите ”:

- Дългосрочна информационна кампания, която включва популяризиране на методическите указания на СЕМ на различен вид срещи с медии и със съдействието на регулатора, въвличане на нови, но необходими играчи (като Българска асоциация на рекламодателите (БАР), Асоциация на българските радио-и телевизионни оператори (АБРО) в процеса, изготвяне на стандарти (или информационен гайд), който да включва добри практики като ориентир за медиите, както и създаване на коалиция между всички страни относно правилата за отразяване на КСО инициативи, различни обучения за журналисти, прецизиране на регулациите.

По отношение на казуса “Необозначена реклама”:
- Формулиране на проблема чрез проучване на правната рамка в България и страните от ЕС и представяне на конкретни примери.
- Създаване на онлайн информационна платформа за подаване на сигнали за необозначена реклама.
- Атрактивен информационен материал, който да се публикува в медиите и да разяснява проблема на достъпен език.
Омбудсманът Мая Манолова изрази готовност да подкрепи реализацията на тези предложения. Организаторите на срещата - Асоциацията на европейските журналисти - България и Българският дарителски форум, също потвърдиха своя ангажимент да продължат разговора по темата.

Снимки: Здравко Йончев

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.