Топ 3 на етичните предизвикателства пред журналистите през 2017 г.

От АЕЖ

2017-02-15   |  Прочитания:955  |    |  0 коментара

Нов доклад на Ethical Journalism Network (EJN) разглежда предизвикателствата пред журналистите във време, в което според мнозина пропагандата и дезинформацията изтаскват на заден план фактите и аргументите. Докладът, който се състои от есета на журналисти и учени, предлага поглед към основните предизвикателства пред медиите в страни като САЩ, Великобритания, Турция и Индия.

Елиса Пачико от International Journalists’ Network (IJNet) обобщава трите най-сериозни етични предизвикателства пред журналистите, представени в доклада.

Отразяване на реч на омразата


Докладът на EJN описва „реч на омразата“ като изказвания, които призовават към дискриминация или насилие, но се различават от спорни твърдения, които даден човек или група може да сметне за обидни. Журналистите трябва да имат знанията и уменията да различават тези две категории, така че да не се цензурират сами просто защото смятат определено изказване за обидно.

Един от основните проблеми късае отразяването на нетолерантна реч от страна на обществени фигури, пише Пачико. Отразяването на такива спорни изказвания може да донесе по-високи рейтинги или повече читатели, но същевременно може да увеличи видимостта им и да им придаде легитимност, която не заслужават.

От EJN съветват журналистите да преценяват внимателно, преди публикуването на своите материали, дали дадено изказване се основава на факти и дали е възможно то да бъде скандално, без да има новинарска стойност. Журналистите могат да използват и тази инфографика на EJN в работата си, за да избегнат сензационното отразяване на новини и събития и да ги представят в подходящ етичен контекст.

В доклада си EJN посочва, че друго място, където речта на омразата може да намери плодородна почва, са коментарните секции на новинарските сайтове. Екипът на организацията съветва медиите да премахнат коментарната секция, ако не разполагат с достатъчно специалисти, които да следят коментарите, или пък когато редакторите са наясно, че материалът, който планират да публикуват, най-вероятно ще предизвика прилив от злобни и обидни коментари.

Публикуване на снимки, показващи насилие и смърт


Докато журналистите продължават да отразяват събития като войната в Сирия, интензивния миграционен поток към ЕС и бежанската криза, пише Пачико, те ще продължават да се сблъскват с дилеми относно снимките, които използват. Една от най-популярните снимки за 2015 г. – която показва тялото на тригодишния Айлан от Сирия, който се удавя, преди да достигне бреговете на Европа – беше широко споделяна в социалните медии и отпечатвана на първите страници на вестници, което предизвика разгорещен дебат относно това дали публикуването на снимката е необходимо и дали не нарушава етичните стандарти в журналистиката.

В доклада си EJN препоръчва медиите да не избързват с публикуването на снимка просто защото тя се разпространява активно в онлайн пространството. Вместо това редакторите първо трябва да преценят дали е необходимо да осигурят допълнителен контекст, например кой е авторът на снимката или важна информация, която липсва на снимката.

Работа с източници и проверка на новини онлайн


Докладът на EJN включва подробен наръчник в помощ на журналистите за професионална и етична работа с източници на информация. Наръчникът съветва журналистите да са напълно откровени в комуникацията си с източниците си на информация по отношение на намеренията си, да са сигурни, че източникът разбира условията на сътрудничеството им и да са убедени, че източникът е наясно с последствията от публикуването на информацията, която предоставят. Последното важи особено при интервюта с младежи или хора в уязвимо положение.

Докладът включва и въпроси, които журналистите е добре да си задават при работа с анонимни източници, както и съвети за действие в случай, че журналистите са под натиск да разкрият източниците си на информация или да споделят материала си с тях преди публикуването му. Тъй като днес повечето журналисти използват социалните медии като източник на информация, те трябва да подхождат много внимателно към постове, снимки, видеа и друго онлайн съдържание. За целта те трябва да са сигурни, че дадена снимка или видео в социалните медии не е манипулирана (например с Photoshop), и да опитат да се свържат с първоизточника на съдържанието, за да проверят автентичността и достоверността му.

Снимка: EJN

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.