Отразяването на ЛГБТ в българските онлайн медии: преобладаващо стереотипизиращо и хомофобско

От АЕЖ

2015-06-25   |  Прочитания:3974  |    |  0 коментара

Автори на изследването са медийните анализатори Константина Василева и Петър Галев. Анализът е подготвен за АЕЖ-България. 

Според последния доклад на Европейската агенция за основните права 90% от българите, определящи себе си като ЛГБТ („лесбийки, гей, бисексуални и транссексуални“), смятат, че дискриминацията срещу тях е широко разпространена в страната им.

Обратно – според проучване на Евробарометър едва 20% от всички българи смятат, че това е така.

Това разминаване се дължи до голяма степен на негативния образ на ЛГБТ в медиите и общественото пространство (включително в изказванията на политици). Нормата в България е ЛГБТ хората да бъдат описвани и приемани минимум с насмешка, ако не и с омраза. В този смисъл, след като в общите представи е напълно нормално да се подиграваш с една група, то подобна подигравка не представлява дискриминация и не е нещо нередно. Заключенията, „че основното представяне на ЛГБТ лицата варира от открито хомофобско или трансфобско до стереотипно”, не важи само за България, но страната определено е далеч от добрите примери на континента.

Според доклада на агенцията в много страни от ЕС правата на ЛГБТ общността са се превърнали в тема табу за медиите. В изготвения от Института за модерна политика (ИМП) „Топ – 13 на табуизираните теми в българските онлайн медии – 2014“ темата за всекидневните проблеми на хората от ЛГБТ общността попада на 12-то място. Докладът отбелязва, че правата на ЛГБТ се обсъждат само във връзка с традиционния „София Прайд”. В друг свой доклад ИМП отбелязва, че гласовете на защитниците на ЛГБТ правата са отслабени или несъществуващи.

И обратно – на речта на омразата срещу ЛГБТ се отдава непропорционално голямо медийно внимание, за което допринася и наличието на не една, а цели две ксенофобски и крайнонационалистически политически формации в българския парламент. И отново – подобна реч се счита за нормална вместо за това което действително представлява – стигматизираща, а често и водеща до прояви на насилие срещу хора от ЛГБТ общността.

Методология


Обхват


Изследването включва всички публикации в български онлайн новинарски медии в периода 1 януари – 31 декември 2014 г, засягащи темата ЛГБТ или представители на ЛГБТ общността. Това включва всички публикации в чиито текст се споменава ЛГБТ (било чрез обидни квалификации или чрез някой от общоприетите термини за общността), независимо дали основният фокус на материала е ЛГБТ.

Изведени са 10-те онлайн медии, които имат най-много публикации по темата (Графика 1 в галерията по-долу), както и 10-те най-популярни онлайн медии в страната според Alexa.com (Графика в 2 галерията по-долу).

Graphics 1

Оценка на тона отношението


Всички материали, чиито заглавия споменават ЛГБТ са оценени според своя тон/отношение към представителите на ЛГБТ. В резултат от оценяването на материалите се оформя координатна система, в която медиите се позиционират според отношението си към ЛГБТ. Скалата на оценяване е следната:

-4т. – дава се на материал, призоваващ открито към саморазправа с ЛГБТ лица, към тяхното премахване или отстраняване от позиция, място, професия и т.н.

Примери: „Той е категоричен, че няма нищо против гейовете, но не смята, че те трябва да се отдават на църковна служба. "Хомофоб не съм бил - няма да бъда", категоричен е Карбовски," но църквата е мястото, откъдето трябва да почне чистенето. Там ако не е чисто, не можем да очакваме в домовете ни да е чисто."

-2т. – дават се на материали с открито хомофобско отношение. Това включва всички материали, чиито автор употребява обидна квалификация спрямо ЛГБТ или осъжда подобна ориентация, като неестествена, ненормална, нехристиянска и т.н. Тук влиза и отразяването на крайно неправдоподобни актове на насилие от страна на ЛГБТ лица спрямо други хора.

Примери: „Лесбийка нападна бременната Емануела!”, „Зверски убитият в "Лозенец" данъчен служител - жертва на хомосексуалист-садист?”, „Значи – имаме проект за изграждане на стабилно, възпроизвеждащо се хомосексуално общество вътре в „голямото” общество. Секта. За това става дума”

-1т. – за материали, които индиректно осмиват ЛГБТ и спомагат за утвърждаване на стереотипите спрямо хората, определящи се като ЛГБТ. Тук влизат и материали, които очевидно съвсем целенасочено използват думи като „хомосексуалист”, които макар и да не са считани за обидни, носят негативен заряд. В тази категория попада и отразяването на хомофобска реч, което не е придружено с коментар защо подобни изказвания са вредни и нежелателни в едно демократично общество. Последно тук намират място и материали, в които е спомената сексуалната принадлежност на даден човек, без тя да има съществено значение за смисъла на материала.

Примери: „Кметът хомосексуалист на Берлин подава оставка”, „Култово! Да влезеш в мозъка на един хомосексуалист (СНИМКИ 18+)”, „Еврошампионката Стойка Петрова: Израснах с момчета, но не съм лесбийка!”, „Джаро против хомосексуалистите”

0т. – за неутрални материали, които разглеждат ЛГБТ теми, без да осмиват или обиждат, но и без да допринасят за по-добро разбиране на темата.

Примери: „Шефът на Apple разкри, че е хомосексуален”, „Ватикана: Папата не е смекчил позицията си относно хомосексуалните”

1т. – за информативни материали, които отразяват важни новини, свързани с ЛГБТ общността, като предоставят и контекст за това каква е ситуацията на ѝ. Включва отразяването на статистически данни за отношението към ЛГБТ в България, ЕС и т.н, както и материали, свързани с положителни промени по света. Също така материали относно насилие срещу ЛГБТ в България и по света, подчертаващи, че подобни действия са недопустими и мотивирани от омраза.

Примери: „Хитци: Да си хомосексуален футболист е нещо нормално”, „САЩ може да облекчат забраната хомосексуални да даряват кръв”, „"Македония: Група младежи нахлуха на купон на ЛГБТ общността – двама души са пострадали”

2т. – за материали с фокус върху ЛГБТ, предаващи лични истории на членове на общността, проблеми, с които се срещат във всекидневния живот и т.н. Отразяването на подкрепа за общността от страна на популярни и влиятелни личности. Материалите активно се стремят към разбиване на табута и стереотипи.

Примери: „Как съда не дава ГЛАС на хомосексуалните в България”, „Виктор Лилов: Гей бракът изравнява правата на хомосексуалните с останалите в общността”

4т. Материали, открито призоваващи към действие в подкрепа на ЛГБТ общността: участие в референдум, участие в София Прайд, участие в подписка срещу насилието над хора, определящи се като ЛГБТ и т.н.

Примери: Примери няма.

На материалите, намиращи се в двата края на скалата, е дадена допълнителна тежест поради силата на посланията, които те изпращат. Откритият призив към насилие например е далеч по-опасен и може да има непосредствени ефекти върху представители на ЛГБТ общността. Същото, но в положителен смисъл, важи и за призивите към действие в защита на ЛГБТ. По тази причина тези материали имат двойно по-голяма тежест.

Така използваната методология е проект, намиращ се в постоянен процес на усъвършенстване. Така зададените критерии не са окончателни и търпят промяна и усъвършенстване с добавянето на нови данни и нови изследвания в областта.

В резултат от оценяването на материалите, се оформя координатна система, в която медиите се позиционират според отношението си към ЛГБТ. По вертикала може да се проследи общото отношение на всички материали по темата, публикувани от дадена медия. Става дума за количествено натрупване, където се взема предвид сбора от индивидуалните оценки на всички материали. Така че колкото по-надолу (по ниско от оста) се намира дадена медия, толкова по-голям е кумулативният негативен ефект от публикациите в нея.

Graphics 2

По хоризонтала може да се проследи средното отношение на материалите, публикувани от всяка медия. Коефициентът се изчислява като общата кумулативна оценка се дели на броя статии.

Резултати


Обща картина


Твърдението, че отношението на онлайн медиите като цяло към ЛГБТ е предимно стереотипно и хомофобско намира пълно потвърждение в проведеното изследване. Над половината от всички изследвани материали по темата имат негативен спрямо ЛГБТ характер. Позитивни,  от друга страна, са едва 17% от всички материали.

Тенденциозно отсъстват статии, които призовават към някакво позитивно действие – към помощ за ЛГБТ общността или участие в подписка или инициатива в нейна подкрепа. Притеснително е наличието на материали с обратен знак – подтикващи и призоваващи към насилие и саморазправа с хора, принадлежащи (или заподозрени в принадлежност) към ЛГБТ общността.

Става дума за призива на Мартин Карбовски да се изчистят църквите, както и този на депутата от „Атака” Адриан Асенов срещу това „гейове с пера и по гащи да минават покрай паметника на Левски” . Подобни призиви рядко остават без последствия (не за тези, които ги отправят, а за мишената на техния гняв). Стига се до това "Националисти (да) „чистят” манастири от гейове".

Позициониране на медиите


Анализът на отношението на конкретни онлайн медии към ЛГБТ (Графика 2) допълва така оформилата се негативна картина. Шест от десетте онлайн медии, които са най-активни по темата, имат отношение, вариращо от осмиващо до откровено хомофобско. Най - категорично е отношението на Blitz.bg, където рядко присъства неутрално отразяване. Положителни спрямо ЛГБТ материали пък почти отсъстват. Съвсем малко по-добра е ситуацията с агенция Pik.bg, ibox.bg (включващо сайтовете news.bg и lifestyle.bg) и dnesplus.bg. Това са също и медиите, които заедно с Dnevnik.bg са публикували най-голям брой материали на тема ЛГБТ през 2014г. Броят материали е илюстриран чрез големината на кръгчето, отговарящо на всяка медия.

Може би изненадващо от отрицателната страна на скалата застават и считаните за по-мейнстрийм медии 24chasa.bg и trud.bg. Тоналността на двете издания почти се припокрива.

Dnevnik.bg остава единствената медия, която публикува голям брой материали по темата и остава положително настроена към ЛГБТ. По-скоро неутрални са медиите cross.bg, dariknews.bg и dnes.bg.

Много показателно е сравнението между скалата, включваща десетте медии, които най-често споменават ЛГБТ и десетте най-популярни медии в България според Alexa.com. В положителната част от скалата влизат три нови играча, а именно vesti.bg, novini.bg и novatv.bg. Броят публикации в тях обаче е пренебрежимо малък в сравнение с този на десетте най-активни по темата медии.

Единадесетата медия, включена в изследването, е малко по-различен случай. Gamanews.bg е медия, специализирана в отразяване на новини за ЛГБТ с цел да се „компенсира вакуума от касаещи ЛГБТК хората новини, който цари в българското информационно пространство”. Макар да изглежда като блог, Gamanews има доста от характеристиките на традиционна онлайн медия, стремяща се да наложи високи стандарти в отразяването на ЛГБТ общностите. Именно този стремеж е причина тази медия да попадне в това изследване като добра практика за отразяване на ЛГБТ теми. Gamanews ще бъде използвана за сравнение и ориентация къде се намират останалите медии спрямо тази добра практика.

За ЛГБТ се говори чрез скандала


Една от основните констатации в доклади по темата е, че медиите търсят сензацията, стремят се към скандала, когато говорят за ЛГБТ. Не просто липсва гласът на ЛГБТ, но липсва и обсъждане на правата на общността, което да не е провокирано от скандал. Медийният шум около „София Прайд 2014” е далеч по-малък от шума около обсъждането на скандалните законови поправки, инкриминализиращи „манифестирането на хомосексуалност”.

В графика 2 (вижте галерията) добре се различават основните пикове на новини, свързани с ЛГБТ. Не всеки пик обаче е свързан с конкретна новина. В някои случаи, като периода в края на ноември – началото на декември, просто се наблюдава струпване на няколко новини. Други теми, като скандалите в Българската православна църква (БПЦ), създават по-малки, но много на брой новинарски пикове през цялата година.

Интересно е да се проследи за какво точно говорят определени медии и най-вече тези, които се намират в противоположни краища на скалите на отношение към ЛГБТ. Блиц е медията с най-отрицателно отношение към ЛГБТ, а Дневник – обратно – е най-положително настроената традиционна онлайн медия. Отново като сравнение е приложен и сайтът Gamanews.bg.

Агенция Блиц изглежда крайно заинтересована относно развитието на ситуацията в БПЦ на фона на т.нар. „гей скандали” в нея. Отразяването на „София Прайд”, а дори и на позициите на крайните националисти остава пренебрежимо малко в сравнение с броя на материалите посветени на БПЦ. Дневник обратно - отделя около три пъти повече внимание на Прайд-а в сравнение с вниманието отделено на националистите и публикува едва няколко материала, касаещи позиции на Църквата относно ЛГБТ общността. Подходът на Gamanews.bg изглежда най-балансиран – отделя се еднакво внимание на „София Прайд” и на осъждането позициите на крайните националисти.

Фокусът на Блиц върху скандалите в БПЦ е определящ фактор в изложената по-горе разбивка на новините. Очаквано близо две трети от материалите в Блиц са свързани с новини от България.

Същата разбивка показва, че ситуацията в Дневник е дори по-крайна – едва малко над една четвърт от ЛГБТ новините са от България. Показателни са новините за узаконяването на гей браковете. Тези новини почти винаги идват от чужбина и се отнасят за чужбина; в България подобен разговор не съществува.
Съдейки по опита на Gamanews.bg добрата практика отново е някъде по средата. Сайтът почти в еднаква степен набляга на това да дава гласност на новини от чужбина (осъждайки лошите практики и посочвайки добрите за пример) и да анализира и представя ситуацията в България

Медиите употребяват различни думи спрямо ЛГБТ


Изследванията на начина, по който медиите отразяват ЛГБТ, не подминават и въпроса с лексиката, използвана от журналистите. Понякога отношението на пишещия най-лесно може да се долови именно чрез лексиката, която използва. Освен чисто пейоративните, обидни думи, които се използват, включително публично, за описване на ЛГБТ, има и такива, чието използване принизява, без да е директно обидно. Най-яркият пример за това е използването на думите „хомосексуалист/хомосексуалистка”, които Яна Бюрер Тавание описва като „остарял клиничен термин, който носи негативен заряд – възприет е от анти-гей активистите с цел да изтъкне, че лесбийките или хомосексуалните мъже са болни или психологически увредени”.

Дори и само чисто визуално изложените в галерията графики дават доста добра представа за характера на материалите, публикувани от всяка от трите медии. Блиц (Графика 3) говори за църковни постове, за „хомосексуалисти”, използва първите имена на хора и определено залага на скандала.

Дневник (Графика 4) използва термина ЛГБТ, говори за „Прайд”, а не парад и се концентрира върху нарушаването правата на ЛГБТ общността в Русия. Набляга се на думи като „подкрепа”, „дискриминация”, „хомофобия”.

Graphics 3

Gamanews.bg (Графика 5) поставя акцент върху дискриминацията и нарушаването на човешките права, върху нуждата от защита, от законови промени, от легализиране на гей браковете. Сайтът търси, предлага и се стреми да изгради подкрепа. Ако бъде възприет от повече медии, подобен подход би спомогнал за по-доброто приемане на ЛГБТ от страна на българското общество като цяло и би органичил разпространението на хомофобско слово и слово на омразата.

Graphics 5

Graphics 4

 

 

 

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.