Медийните експерти за 2014 г.

От АЕЖ

2014-12-30   |  Прочитания:4027  |    |  0 коментара

Предлагаме ви втора част на коментарите и оценките за изминалата медийна година. Този път 2014-та е разказана през текстовете доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ, Ели Александрова (експерт към Фондация „Медийна демокрация”), Мария Стоянова (член на СЕМ) и проф. Нели Огнянова.

доц. Георги Лозанов, председател на СЕМ

Журналистите ще се борят за автономността си


Бих искал да откроя две тенденции. Първата опира до там, докъдето обикновено все се стига – фантазирането. Предопределен или предизвикан, сривът на КТБ се състоя през 2014 година, но ефектът му върху медийната среда още се чувства слабо. Той ще е определящ за 2015-та и ще доведе до известна диверсификация на източниците на финансиране (след всички дебати как да бъде нормативно предизвикана, по ирония на съдбата, възникна естествено). На един кръг медии ще им се наложи да застанат очи в очи със законите на пазара и да се опитват да оцеляват без протекции. И макар че той най-малко включва електронните, показателен засега е примерът с TV7.

Разбира се, ще има глад за нови инвеститори (преди всичко от българския бизнес, защото оттеглянето на чуждия по-скоро ще продължи). Нищо чудно пак да се намерят мераклии, независимо, че медийните войни и пораженията от тях би трябвало да са ги убедили в правотата на точка първа от ненаписания кодекс на бизнеса на прехода, която предложих преди години: „Никога не купувай медии или влияние в тях”.

Медиите са най-публичната сфера и колкото и да е зависма от капиталите, които се въртят в нея, рано или късно – на принципа на бумеранга – дава публичност на сложната има генеалогия и корпоративни свързаности.

В 2015-та би трябвало да е ясно поне, че превръщането на медията в политически проект е конфликт на интереси (нищо, че продължава да не е регламентирано), който като пушка на Чехова пиеса накрая гръмва.

Втората тенденция, въпреки, че или тъкмо защото е рсзултат на задълбочаващата се от 2007 година насам медийна криза, е позитивна. Беше достигнат прагът на обществена търпимост към ставащото в публичната сфера, което събуди гражданската активност (затихнала след влизането ни в ЕС) и доведе до протестни вълни и запазилата се и след изострена чувствително към поведението на елитите. Основна съпротива, разбира се, предизвика политическия, но в неговите корпоративни свързаности, сред които задължително попадат и медиите. Те бяха допълнително критически оглаждани в социалните мрежи, които все повече сами добиват функцията на медии; веригата на коректива се удължи така: политика-традиционни медии-нови медии.

Водещата претенция към медиите е автономността им и преди всичко тази на журналистите в тях, включително и спрямо собствените им собственици. Има основание да се прогнозира, че през 2015-та те ще се радикализират в самозащитата си, симптоми, за което са, както опитът за възраждане на институционализираната саморегулация, така и засилване ролята на неправителствените организации в сектора, проявило се дори в реминисценции от началото на прехода като преосноваването на „Свободно слово”.

Ели Александрова, експерт към Фондация „Медийна демокрация”

Значението на социалните мрежи през 2014 г


През 2014 г. се засили влиянието на социалните мрежи като фактор в световния обществен и политически живот. Фейсбук остана предпочитаната платформа за разпространение на идеи и популяризиране на каузи, както с положителен, така и с отрицателен характер. Предизвикателството „Ледена кофа” се превърна в най-масовата  благотворителната инициатива, като вирусното споделяне на клипове със заливащи се с вода хора привлече участници от всички точки на планетата. Една от най-зловещите форми на употреба на социалните мрежи през изминалата година беше т.нар. „електронен джихад”, за целите на който членовете на „Ислямска държава” пускаха в интернет видеозаписи на екзекуции, които впоследствие обикаляха световните новинарски агенции.

В сравнение с предходната година, през 2014 г. българското гражданско общество във Фейсбук прояви далеч по-вяла политическа активност. Тази тенденция пролича по време на кампанията за евроизборите през май и се затвърди около парламентарните избори през октомври. Двете предизборни кампании тази година се случиха в контекст на отлива на гражданска енергия и ентусиазм, с които се характеризираше политическият живот през 2013 г.

Българският Фейсбук затвърди политическите си предпочитания и не се случиха съществени отклонения от вече установените тенденции. Най-харесваната партия в социалната мрежа продължава да бъде „Глас народен”. Бойко Борисов запазва лидерската си позиция сред политиците, като броят на симпатизантите му надвишава в пъти резултатите на неговите конкуренти. През 2014 г. Фейсбук се наложи и като форма на партиен официоз, който българските политици често използваха като средство за популяризиране на посланията си сред избирателите.

Мария Стоянова, член на СЕМ

Доброто винаги побеждава!


Всъщност, 2014 година трябваше да мине изцяло под знака на историята: три важни за Стария континент събития отбелязаха кръгли дати. Дневният ред обаче не им остави възможност. За аудиторията може би най-ярък е юбилеят от падането на Желязната завеса. Няколко дни по-рано светът си спомни за избухването на Втората световната война. Третото голямо събитие, основата за изброените две, някак потъна в информационния поток.

Жалко. Избухването на Първата световна война, преди точно 100 години, заслужваше да бъде разгледано от медиите по специален начин. Австралийският историк Кристофър Кларк в книгата си „Лунатици” от 2012 г. показва лошата светлина, в която тогава са отразени не само политиката и икономиката, но и медиите. Те още в много ранен етап заемат страната на съответната държава и вместо да информират, анализират и коментират, безкритично насъскват хората и така участват във войната.

Затова е жалко. 100 години по-късно медийните уроци от миналото остават ненаучени.  Няма време за учене. За рефлектиране на факти и събития също. Важно излиза само бързото им съобщаване. Така пропастта между оповестеното и общественото мение расте.

През лятото в СЕМ се получи сигнал от тв-зрител по повод неподходящо, към подрастващата аудитория, отношение на водеща от музикална телевизия. Прекрасен повод за публична дискусия на превърналата се в ексцентрична тема за ценностите. И то зададена от самата аудитория! Вместо трезв разговор за съдържанието, с което малките и младите в България да растат, публичното пространство беше окупирано в защита на нещо, което не беше затрашено. Така за подрастващите не остана място.

А какво ще стане, ако се допусне мъничко дълбочина в медите? А ако редакциите решат нещо нетрадиционно - да инвестират в качество? А ако журналистите се съзтезават в креативност? А ако грамотното изразяване стане норма?

Демокрация е, когато всеки има право да каже почти всичко, което му хрумне. Но трябва ли на всичко да се дава гласност? Има толкова много работа за вършене през 2015...

проф. Нели Огнянова

365 думи за медиите


2014-та е година на парламентарни избори. Реформите в медиите присъстваха в топ 10 на задачите на новото управление. Новият парламент бързо показа, че отношението към културата и медиите се запазва, както и досега, „на остатъчен принцип“ и от този парламент трудно може да се очакват така необходимите мерки за прозрачност, плурализъм и иновации. С думите на Георги Господинов: „И тази година дядовото няма да има Априлско въстание.”

Спасението на медиите трудно идва отгоре, чрез регулиране или чрез европейски мерки, но също така трудно идва отдолу, от хората в професията. Могат да се отбележат много опити за ново начало – но само опити. Недоверие, разделение, непримирими вражди – това е наследството на прехода, с което изглежда гилдията ще посрещне и новата година. Докато е така, проблемът със защитата на журналистическия труд ще стои открит.

2014-та е година на разпада на тандема Цветан Василев – Делян Пеевски, олицетворяващ трудно поносим олигархичен модел: сливането на пари, власт и медии. Телевизията, финансирана от тези кръгове, претърпя трус. Корпоративна търговска банка не е повече тема-табу и вече може да се пише за това, което медиите пишеха и по-рано, но бяха заплашвани от Василев – Пеевски със съд. Сянката на банковата криза има сериозен смразяващ ефект: БНБ държи журналистиката отговорна за ситуацията с КТБ, а Комисията за финансов надзор притиска журналисти за разкриване на тайната на източниците.

2014-та е година, в която новинарството в глобален план навлиза  в нова фаза, за пръв път в САЩ повече хора четат новини през мобилни устройства, отколкото по друг начин. България също е държава в свързания свят, но в технологично отношение доминиращите новини тук са други – най-висок процент домакинства без достъп до високоскоростен интернет в сравнение с държавите от ЕС и провал  на избрания модел на цифров преход за телевизионното разпространение. Цифровизацията е път, по който мечтаехме  да постигнем много, но сбъдването на тази мечта остава под въпрос.

Технологиите са важни, но вярвам, че за свободни и плуралистични медии най-важното е образованието. И гражданското образование, защото свободни  медии може да има там, където има  свободни мислещи хора.

Редактор: Илия Вълков

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.