Език на омразата: Тест за журналисти в 5 стъпки

От АЕЖ

2014-05-28   |  Прочитания:5678  |    |  0 коментара

Глобалната мрежа за етична журналистика (EJN), която обединява организации, подкрепящи етиката, доброто управление и независимата регулация в медиите, публикува Наръчник за третиране на езика на омразата в 5 основни стъпки. Оригиналният текст можете да откриете тук.

Ето какво коментират от организацията:


„Репортерите и редакторите трябва да отделят време, за да обсъждат потенциалния ефект от обидно и подстрекаващо съдържание. Всеки път, когато медиите са манипулирани от политици и други лица, защитаващи определена държава, култура, религия или раса, те имат потенциала да нанасят вреди. Дори най-добрите журналисти могат, поради недоглеждане, да причинят вреда, когато отразяват противоречиви истории извън контекста.


Докато повечето журналисти разбират, че е техен дълг да казват истината и да отразяват вярно какво е казано и от кого, те често не успяват да балансират тази си отговорност с друг, широко разпространен принцип на журналистиката, а именно – да се минимизира вредата. Как журналистите преценяват какво е допустимо и какво не е? Как внасят преценката за това какво представлява заплаха в ежедневната им работа?


Да се прецени какво точно съставлява език на омразата е трудна задача. Няма общопризната международна дефиниция за това и нивата на толерантност на речта варират драматично от страна на страна.“, посочват от EJN.


Следният тест от пет точки е разработен от експерти на Мрежата за етична журналистика и е базиран на международни стандарти. Той набелязва някои въпроси, които е добре да си задаваме постоянно в процеса на събиране, подготовка и разпространяване на информация. Тези въпроси ще помогнат на журналисти и редактори да поставят казаното и неговия автор в контекста на спазването на етичните стандарти. Какво е добре да имаме предвид?


1. Позицията или статусът на говорителя


Журналистите често са обвинявани в език на омразата и дейсвително някои коментатори съзнателно се включват в провокативни и обидни разговори, когато това им е от полза. Реално обаче, в големия брой случаи, журналистите и медиите носят вината за отразяването на злонамерените изявления на другиго.


Случва се така, че те биват изиграни от безскрупулни и добре познаващи медиите политици и общностни лидери. Тези ловки манипулатори предизвикват разделение в защита на своите предразсъдъци и разчитат на медиите да отразяват сензационнит им искания и мнения - без значение колко подбудителски са.


Журналисите и редакторите трябва да разберат, че фактът, че някой е казал нещо сензационно, не го прави новина. Те трябва да изследват контекста, в който е направено изявлението, и социалния статус и репутацията на този, който го е казал.


Например, политик, целящ да нажежи страстите сред слабообразованото население, не бива да бъде отразяван, дори само на база на това, че създава негативни настроения или си позволява слабо аргументирани и противоречиви коментари. Когато непублични фигури употребяват език на омразата, препоръката е те да бъдат игнорирани изцяло. Добър пример е Тери Джоунс, горящият Корана пастор във Флорида - неизвестна личност с незначително влияние, дори в своя регион, който стана глобална медийна сензация за една нощ. При подробен анализ повечето защитници на медийната етика ще ви кажат, че той не бива да получава никаква публичност заради своите провокативни заплахи.


Дори когато отразяват публични фигури, медиите трябва да са сигурни, че не отдават незаслужено внимание на политици и други влиятелни хора, чиято основна цел е да създават лош обществен климат, насочен срещу хора, чиито права следва да бъдат зачитани и особено тези, които принадлежат към уязвими или маргинализирани групи. Често тези права са признати под конституционни гаранции на местно и глобално ниво.


В частност, журналистите трябва да подхождат внимателно към говорещите и да анализират техните думи, да изследват изказаните от тях факти и твърдения, да съдят внимателно намеренията и въздействието на техните интервенции. Не е работа на журналистите да адаптират контра позиции, но твърденията и фактите трябва да бъдат тествани, независимо кой говори.


Свободата на словото е право на всеки, включително на политици и публични фигури, и е задължение на журналистите да се уверят, че на всеки ще бъде даден глас. Tова не значи да сe допускат лъжи и разпространяване на  преднамерени слухове. Нито пък да се окуражават враждебност и насилие срещу определени групи. Когато хората надигат глас, журналистиката трябва да реагира по справедлив за всички начин.


2. Въздействието на речта


Един частен разговор на публично място може да съдържа недопустими мнения, но той би нанесъл сравнително малки щети и в този смисъл може и да мине успешно теста за език на омразата. Това обаче се променя, ако речта е разпространена чрез масовите медии или Интернет.


Журналистите трябва да вземат предвид и честотата и обхвата на комуникацията – за кратък момент ли се отнася, за неконтролируем изблик на злоба и омраза, или става дума за целенасочено и продължително повторение?


Даването на отговор на въпроса за стойността на новината и намеренията може да се улесни и чрез преценката за това дали има тенденция на определено поведение или касае единичен инцидент.


Повторението е важен индикатор за нарочна стратегия да се предизвика враждебност срещу други хора, било то на база на етническа, расова, религиозна или друга форма на дискриминация.


3. Целите на речта


По принцип, редакторите и журналистите, спазващи етичните принципи, могат бързо да определят дали цитираната реч атакува или отрича човешките права на отделни хора или групи. Те също трябва да са наясно дали подобни изказвания са предмет на наказателно преследване или други санкции. Понякога се налага да се нарушат правилата, но журналистите винаги трябва да са наясно с рисковете, когато решат да публикуват даден материал.


Като част от процеса по отразяване на дадено събитие, журналистите и редакторите имат специална отговорност да поставят речта в нейния адекватен контекст – да разкрият и докладват какви са целите на говорителя. Нашата цел не е на всяка цена да разкриваме или громим хора, с които не сме съгласни, ами да съблюдаваме внимателно, да отразяваме етично, като винаги да помагаме на хората да разберат контекста, в който е направено дадено изказване.


Главните въпроси, които трябва си зададем, са: Какво удволетворява говорещия и интересите, които представлява? Кои са жертвите на речта и какъв е ефектът върху тях, както като личности, така и като част от дадена общност?


4. Съдържанието и формата на речта


Журналистите трябва да съдят за това дали речта е провокативна и директна, в каква форма е направена, както и за стила, в който е представена. Има огромна разлика между човек,  който пропагандира в кафене или кръчма и реч, държана публично пред лесна за раздразване и манипулация публика.


Много хора споделят обидни и агресивни идеи и мнения. Това не е престъпление. Не е престъпление и да направиш тези мнения публични (хората го правят редовно в Интернет и социалните мрежи), но думите и изображенията, които използват, могат да имат опостушителен ефект, ако подтикват други към насилие.


Журналистите, от своя страна, трябва да се питат: този израз опасен ли е? Може ли да доведе до преследване от закона? Ще подтикне ли към насилие, ще допринесе ли за засилване на омразата срещу други хора? От новинарска гледна точка може и скандалната реч да е интересна, но журналистите трябва да бъдат нащрек – те също могат да се окажат преследвани от закона, заради цитирането й.


5. Икономическия, социалния и политическия климат


Опасната или противоречива реторика се надига особено тогава, когато времената са трудни, социалното напрежение е изострено и политиците са в конфликт един с друг.


Журналистите трябва да вземат предвид публичната атмосфера в момента на говорене. Напрежението около изборна кампания, когато политическите групи са в надпревара за вниманието на обществото, често дава плодородна почва за провокативни и подстрекателски коментари. Журналистите трябва да съдят дали даден израз е честен, базиран на доказани факти и съобразен с обстоятелствата.


Там, където има съмнение дали не цитираме директно реч на омразата, е добре да се спомене, че са направени обидни коментари, без точно да се повтарят и цитират използваните обиди.


Повече от всичко,  журналистите трябва да бъдат внимателни. Трябва да различават контекста, в който има примери на дискриминация срещу етнически или други групи, включително местни хора или малцинства. Това не са групи, на които се дължи привилигировано медийно внимание, но именно те са най-честите жертви на целанасочени атаки.


Важно е журналистите да си задават следните въпроси: какъв е ефектът върху хората, непосредствено засегнати от изказването? Достига ли до тях речта в условия на относителна сигурност? Изразите и цялата реч са изказани с цел да влошат, или да подобрят обстановката? Кой е отрицателно засегнат от използваните изразни средства?

Кратък тест за толерантност, който всеки може да прилага в работата си:




  1. Когато имате работа с истории, в които е използван политически мотивиран език на омразата, е жизненоважно да не драматизирате допълнително.


    Етичният журналист ще се запита:







  • Може да е възмутително, но дали си струва да бъде отразявано? Какви са намеренията на говорителя?






  • Какъв ще е ефектът на публикацията?






  • Има ли опасност от нажежаване на обстановката и проповядване на насилие?






  • Тази реч базирана ли е на факти и твърденията проверени ли са?







  1. При събирането и редактирането на противоречив материал, журналистите не трябва да прибързват да публикуват. Би било добре да спрете за момент и да помислите върху съдържанието на материала:







  • Избегнали ли сме клишета и стереотипи?






  • Задали ли сме всички релевантни и важни въпроси?






  • Били ли сме чувствителни към нашата аудитория?






  • Умерени ли бяхме в реториката?






  • Разказват ли снимките историята, без прибягване до насилие и воайорство?






  • Използвахме ли различни източници и включвахме ли гласовете на засегнатите малцинства?






  • Постигнахме ли стандартите, установени в редакторски и етични кодекси?







  1. Един последен поглед и кратък анализ на материала ни винаги е от полза, преди да натиснем бутона за публикуване:






  • Свърших ли добра работа?


  • Имам ли някакви съмнения?




  • Дали не трябва да потърся мнението на колега?





Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.