Записки от медийната среща „Media Citizens & New journalism“ в Румъния

От АЕЖ

2013-09-25   |  Прочитания:1765  |    |  0 коментара

Невена Борисова *

В началото на септември в Тимишоара есента решително променя градския пейзаж. Същевременно, в западния румънски град, от който именно стартира революцията срещу Чаушеску, „процъфтяват” протестите. Румънците са гневни срещу проекта за добив на злато на канадската компания „Гебриъл Рисорсис” - спонтанно възмущение и срещу сделките на властта. В България по същото време се поднови протестът срещу „добива” на изгоди в политиката. На фона на тези събития, от 5 до 7-и септември в Румъния се проведе семинар, фокусиран върху предизвикателствата пред съвременните журналисти с оглед на новите технологии и информационна среда. Семинарът е част от проекта „Нова медийна компетентност за медийни работници” по програма „Леонардо да Винчи” на Европейската комисия.
Партньори по него са четири държави с различни журналистически и (логично)  обществени традиции – България, Румъния, Словакия и Малта. От българска страна партньор е Фондация „Медии 21”, учредена през 2011 г. Проектът е насочен не само към журналисти, но и медийни изследователи и работници, както и към потребителите на медии, и цели изготвяне на материали за обучение.
Старата максима, че ако нещо не е отразено в медиите, все едно не се е случило, с все по-голяма сила важи за социалните мрежи, превръщащи се в „насъщен” информационен канал и за журналистите. Семинарът Media Citizens & New journalism, проведен в Румъния, е първият от общо три по проекта. Той се проведе на фона на крайно противоположните реакции спрямо протестите в България - медийна екзалтираност или премълчаване от страна на големите медии. Тези отдавнашни медийни подводни течения все по-трудно печелят доверието на т.нар. аудитория (все по-фрагментирана), насочила се към социалните мрежи като към информационен пристан. И повдигат болезнения въпрос за обективността. Налице са предизвикателствата, пред които са изправени журналистите – включително при досега им с интернет и бързия поток информация. И ще е така дотогава, докато в немалко български медии е забранен достъпът до социални мрежи с цел журналистите „да не си губят времето”.
Според изследване на MBMD през 2012 г. 57 на сто от българите използват интернет, а според по-ранни проучвания над 2 милиона и 100 хиляди души са ползвали Фейсбук още през 2009 г. Въпреки че делът е сравнително нисък в сравнение с други страни, факт е, че по-голямата част от България вече търси, черпи и препредава информация онлайн, което неизбежно влияе на критериите за медийна информация въобще.
Актуални въпроси, свързани с предизвикателството-адаптация пред журналистите в Източна и Централна Европа бяха теми и на семинара, участие в който взеха разследващи, вътрешни и международни журналисти, медийни специалисти. Участниците от различните страни споделиха примери от професионалната си практика, наблюдения и презентации за иновации и модели на работа в интернет среда. Доц. д-р Светлозар Кирилов, специалист по медийни въпроси и разследвания, мултикултурно общество, етнически и социални конфликти, изнесе презентация за спецификите и бъдещето на разследващата журналистика в контекста на интернет. Презентацията на Симона Люцканицова беше посветена на един от социалните инструменти на журналистите – Туитър и на изработването на ориентири за „бълбукащите” от потенциални новини социални медии. Акцентът на семинара беше и въпросът за етиката -предъвкван в Европа и все по-пренебрегван от медиите. Дискусиите бяха далеч от само абстрактната терминология - журналист от Румъния, съкращаван в миналото от медия, сподели например горчив опит в противопоставянето на порочни медийни практики, задушаващи обективността. Журналистът повдигна и парливия въпрос: „И когато си направил всичко, което се изисква от теб като журналист, променя ли се нещо реално?!”. Акцентът на дискусиите беше върху изясняване на начините журналистите да вършат ефективно и същевременно обективно работата си.
Карикатура на българския художник Христо Комарницки, осмиваща зависимостта на медиите в България, привлече внимание. Шаржът беше част от презентацията за новите медии на Анелия Димова, експерт в Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Подтекстът на карикатурата беше в синхрон с една от най-важните теми на семинара, а именно свободата в медиите.
Следващ етап от проекта, който ще продължи до 2014 г., е среща в България през март 2014 г. с работно заглавие Уеб 3.0., като заинтересованите от съдържанието могат да потърсят фондацията. Междувременно, следващият етап от гражданския проект за по-обективни и модерни медии в България също предстои.

 

*Текстът е на външен автор, който го изпрати до АЕЖ-България с молба да го публикуваме

Kоментари (0)

Вашият адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с “*”.